В края на миналата седмица германски медии разпространиха информацията, че канцлерът Ангела Меркел е направила своя избор за председател на следващата Европейска комисия в лицето на лидера на фракцията на Европейската народна партия (ЕНП) в ЕП Манфред Вебер. Така де, не буквално. А между редовете.

Неназовани източници от ЕНП казали на германски журналисти, че канцлерът нямала да има против да подкрепи кандидатурата на Манфред Вебер за водещ кандидат на европейското дясно обединение на предстоящите догодина избори за Европарламент. Правителството в Берлин обаче не е потвърдило досега официално такава информация. От партията на Меркел пък били уточнили, че не е ставало въобще въпрос отсега за следващ председател на ЕК, а само за изборите за ЕП. Но оттам едни други закоравели наблюдатели на живота в „Резервата“ (пространство, в паралелно на нашето измерение на реалността в Брюксел, обхващащо институциите на ЕС и работещите в тях) събраха „две и две“, че гореспоменатият господин Вебер от известно време се срещал с този и този близък до ЕНП държавен лидер, явно в търсене на подкрепа за номинация, и воала!

Политическият сезон и враждебните действия в кампанията за изборите за Европейски парламент на 23-26 май 2019 г. са открити. Малко предсрочно за разбиранията на средностатистическия гласоподавател (всеки нормален човек), но за тези, за които борбата с/за власт е всекидневие, си е баш навреме да се започне с бакалските сметки.

Като тези например, че случайно изпуснатата информация пред германските медии идва в навечерието на кампанията за местните избори в Бавария през октомври. На които съюзниците на Меркел от баварската партия Християнсоциален съюз (ХСС) за първи път в историята си рискуват да загубят абсолютното си мнозинство в парламента на провинцията. И в лицето на лидера си и вътрешен министър Хорст Зеехофер в началото на лятото водиха люта битка с канцлера по въпросите на миграционната политика и контрола на границите, за да върнат позиции срещу растящите крайно-десни настроения в Бавария. Удрянето на едно рамо отсега на Манфред Вебер, най-младия лидер на политическа група в историята на Европарламента, но най-вече кадър от ръководството на ХСС, за водещ кандидат на ЕНП, си е един премерен жест на добра воля между отколешни коалиционни партньори. А до май догодина...

Тъкмо и колелото да се завърти – изпълнителното бюро на ЕНП се събира тази седмица във Виена и се очаква Вебер официално да представи кандидатурата си за „шпиценкандидат“. Българският министър-председател Бойко Борисов, като досегашен ротационен председател на Съвета на ЕС, също е поканен, така че вече знаете отсега „ние“ кого най-вероятно ще подкрепим за водещ кандидат на ЕНП. С нас в кюпа номинацията на Вебер му е в кърпа вързана! На първо четене, поне, де.

Защото докато смятаме върху мазния бакалски тефтер ето и едно уравнение, на което и наблюдателите от Резервата ще търсят решение в движение: Манфред Вебер изглежда сигурен кандидат за номинацията на ЕНП на конгреса на партията през ноември в Хелзинки. Но не може да е единствен. За най-силен вероятен опонент досега бе сочен бившият френски външен министър, еврокомисар и настоящ главен преговарящ за Брекзит Мишел Барние. Едни наблюдатели обаче посочват че партията му във Франция, „Републиканците“, се намира в слаба позиция, за да натежи със свой кандидат пред общоевропейското дясно обединение. Според други самият Барние е твърде зает с Брекзит, за да има време да се занимава с кампания и избори, а трети ясновидци направо твърдят, че президентът Еманюел Макрон едва ли би подкрепил кандидат на ЕНП за следващ председател на Еврокомисията, бил той и французин. Камо ли ако е германец, като Манфред Вебер. Бившият министър-председател на Финландия Александър Щуб също се спряга като възможен претендент за номинацията на европейските консерватори. Единственият му кусур е същият, който всички виждат и във Вебер - авторитетни и утвърдени личности, с дългогодишен опит в Резервата, но масово непознати на широката публика в Европа. И това не е всичко.

Не трябва да пропускаме, че все по-голяма част от европейските лидери напоследък се обявяват против „шпиценкандидатите“ и е напълно възможно някъде преди изборите догодина цялата концепция за тях да отпадне, с което настоящето чесане на езици ще е било напълно безцелно.

Да кажем няколко думи и за Манфред Вебер. Германският консерватор е роден на 14 юли 1972 г. в Ландсхут, Западна Германия. В средата на 1990-те защитава инженерна диплома в университета в Мюнхен. В политиката влиза в началото на века и през 2003 г., на 29-годишна възраст става най-младият депутат в баварския парламент от ХСС. На следващата година е избран за член на европейското законодателно събрание, където заседава и до днес. Оглавява групата на ЕНП през 2014 г., а успоредно на това заема и най-висши позиции в президиума и ръководството на ХСС. Последните два факта пък го поставят в позицията да има близък контакт и да се ползва с доверието на унгарския премиер Виктор Орбан, „черната овца“ на ЕНП последните години по въпросите на „общата европейска солидарност по въпросите на миграцията“. Също част от споменатите бакалски сметки.

И един друг проблем

В края на пролетта сред съмнително сенчеста рокада, за генерален секретар на ЕК (практически пожизнен топ-европейски администратор) беше назначен германецът Мартин Зелмайер. Ако ЕНП с Мартин Вебер начело спечели изборите през 2019 г. и вземе поста на шеф на комисията, мястото на председател на ЕП ще трябва да отиде при втората по големина политическа сила. При условие че това са социалистите, с парламентарната група понастоящем оглавявана от германският политик Удо Булман, уравнението ще се позакучи. Много германци на ръководни постове в ЕС ще се насъберат изведнъж, за да е по-вкуса на други държави-членки, както Ангела Меркел знае много добре.

За него

Обединител

Той (б.р. – Манфред Вебер) е до голяма степен човек, който интегрира, който обединява хората около себе си, който има ясна представа накъде трябва да върви Европа и който също така ясно и гласно защитава своята позиция. Дали ще бъде добър избор за председател на Еворпейската комисия? Да, със сигурност мога да го кажа.

Ангелика Ниблер, германски евродепутат от ЕНП (ХСС)

Убеден католик и про-ЕС

Вебер има много ясни позиции по политическите въпроси. Той е твърдо в ядрото на идеологията на ХСС, що се отнася до въпросите, засягащи ценностите; социалният му консерватизъм и дълбоко-вкорененият му католицизъм не подлежат на съмнение. Той е член на държавната комисия на католиците в Бавария, основният орган, който направлява дейностите на църквата в провинцията. Но истинските му вярвания излизат на повърхността в дебата за Европа, където застава открито срещу евроскептичните нагласи в ХСС.

Тоби Фогел, германски журналист

Кандидат за всичко

Вебер е малко или много кандидат за всичко. Никой, включително Меркел, няма да го подкрепи за поста председател на Европейската комисия, защото никой не го познава. Няма просто ето така да извадим от шапката неопитен германец, който е напълно непознат на практически всички членове на Съвета.

Ален Ламасур, френски евродепутат от ЕНП, през юни т.г.