Сега съм зависима от чуждото благородство, оповести болната от рак дъщеря на голямата българска поетеса

Това е най-трудното интервю в инак дългия ми журналистически път. С поетеса от ранга на Маргарита Петкова се говори на Вие, но ние, като дългогодишни приятелки, ще си говорим на "ти", а и темата е много болезнена - за дъщерята на Маргарита - Надежда Огойска, която преди две години осъмва с коварната диагноза рак. Това не е срамна болест, но те двете и останалите им близки не я огласяват, решавайки да се борят сами.

Двегодишно ходене по мъките с препъвания, падания, ставания... Докато на този 29 юни Надежда най-сетне оповести публично, че й е нужда помощ, защото надежда за излекуването й има, но цената е непосилна за нея и близките й - необходимата сума е 78 000 паунда за лечението й в Истанбул, Турция.

"Сега съм зависима - от чуждото благородство... Не от добротата (в нея непоколебимо вярвам), а от възможността на хората да помагат. Истински ужас е за мен да поискам от нечий хляб, за да живея... Тежи ми. Но и това имало глава да пати... Имам нужда от помощ, за да се боря за живота си, главно защото съм майка", написа Надя във фейсбук.

- Маргарита, знаеш, че това интервю ще е много трудно.

- Знам, но ние не сме по лесните неща.

- Само дни след апела да помогнем на Надя се събра част от необходимата сума за лечението й в Турция, това изпълва ли те с оптимизъм?

- Лично аз бях приятно изненадана, че за толкова кратко време се събра известна сума. Не се учудих, бях смазана. Звучи не в добрия смисъл, затова го обяснявам. Свикнала съм да посрещам лошото, каквото и да е то - болест, човешка злоба, завист - там съм обръгнала и мога да понасям ударите, но пред доброто съм безсилна и нямам необходимите думи, те са слаби. Да, казва се: "Благодаря!", и това ще го разбере всеки, който има голямо сърце, защото това "Благодаря" идва не от устата, а от сърцето. От деня, в който Надя пусна този апел, двете плачем, трогва ни и най-малкият жест. Казва ми: "Мамо, едно момче ми е пратило 4 паунда, но е пратил!" И това ни умилява. Залива ни вълна от доброта, която ни зарежда с толкова оптимизъм и положителна енергия.

- След публикуването на молбата за помощ в един от първите си постове във фейсбук ти написа, че ще има и хора, които едва ли не може да тържествуват от новината, че Надя е болна. Защо, това ме шокира?

- Знаем, че човек не може да бъде харесван от абсолютно всички. Ако случайно има такъв, значи че той не е личност, не е с характер. Има нещо друго - и аз, и дъщеря ми вече го написахме - две години не сме дали публичност за коварната болест на Надя, защото всеки си има своите грижи и тревоги. Знаеха само най-близките ни хора, сега продължаваме да крием от моята майка, защото е много възрастна и няма да го понесе. Борихме се сами до там, докъдето имахме сили.

Много добре знаех, че залагайки своето име, хората, които ме недолюбват - да са живи и здрави - ще потриват доволно ръчички. И не ги виня, защото това е въпрос на избор. Всеки реагира спрямо собствената си мяра. Дори един анонимен господин написа: "Да, на някои помагат, а другите да мрем!" Погледнах му профила - възрастен човек си плиска краченцата в Дунава, защото живее там. Какво да му кажа, освен да е жив и здрав - не мога на злото да отвръщам със зло.

- Лично ти кога разбра, че Надя има сериозен здравословен проблем?

- Преди две години се беше върнала в България. Знаеш, тя винаги е била много грацилна, но тогава ми се видя много по-слабичка от обичайното, с нездрав вид. Тогава ми сподели, че има някакви здравословни проблеми и обеща като се върне в Лондон, да ходи на лекар, което и направи. Обади ми се и ми каза: "Петкова /ние така си говорим/, не се притеснявай, но имам рак..." Станах стена, в което се блъскаха всички вълни, а ми предстоеше пътуване до Разград. Взех си багажа и тръгнах, защото това е работа и защото, ако седнех тук и почна да си блъскам главата, нищо не можех да поправя. Или пък ако скочех от балкона, това нямаше да помогне на моята дъщеря с нищо. Дадох си сметка, че трябва да съм до нея и поемам цялата болка.

- Досега самата Надя с нищо не подсказваше, че има сериозен проблем. Постовете й във фейсбук бяха пълни с оптимизъм...

- Това не значи, че криеше, дори постепенно започна да подсказва, че има сериозен здравословен проблем, пусна си и няколко снимки от болнична стая. А междувременно Надя срещна голямата си любов. Нейното момче застана плътно до нея и в момента е най-голямата й опора. В най-трудния й момент Иван настоя да сключат брак... Така е, Господ ти взима едно, дава ти друго... Тривиално, но животът е такъв и както каза една жена, която безкрайно уважавам: "Никой не ни е обещавал, че в този живот ще ни е лесно и всичко ще ни е наред!"

- Оказва се, че в България Надежда не може да ползва нито DMS-кампания, нито други местни помощи, защото живее извън страната. Парадоксално е.

- По този повод адвокат Красимир Недев в открито писмо до парламента напомни, че според чл. 26, ал. 1 "Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция“! Но по нашите географски ширини сме свикнали на двоен, че и петорен аршин и апелира депутатите да се включат в дарителската кампания. Недев е наш приятел и прави всичко възможно да ни помага. А този му апел бе провокиран от въпросите на много хора защо за Надя не е открита и DMS кампания...

- Ти си Маргарита Петкова, лично ти не си ли потърсила влиятелни личности за помощ?

- Разчитам единствено на това, което е написала Надежда, и ме обнадеждава подкрепата, която вече получаваме. Ето че дъщерята на Мустафа Чаушев – Ажда, организира търг в нейна помощ и бях изненадана, че самата президентша Десислава Радева е обявила своя рокля за разпродажбата. За мен това е огромен жест, защото приемам г-жа Радева не само като част от президентската институция, но като човек и майка.

 

Радослав Стоименов – Радо Шоу: Много ме е яд, че ни обраха хонорарите

Заплашвали са ме с пистолет, признава любимият певец на Иво Карамански

Радослав Стоименов, по-известен на публиката като Радо Шоу, е роден в София точно преди 55 години, а от 30 години е на сцената. Двойния си юбилей той отпразнува на 3 юли в компанията на приятели и на жените от дамската вокална група „Наслада“, с които работи от години. Освен с тях, се занимава и с децата от вокална студия „Сладкишчета“.

Радо Шоу е това, което се нарича човек-оркестър: пее на няколко езика, свири на акордеон и пиано, водещ, импровизатор, комик, аниматор. Има издадени 10 албума. Освен че изпълнява хитовете си, повечето от 90-те години, е влизал в кожата на Мадона и Лайза Минели, прави клоунади, играе Дядо Коледа... Има малка роля в сериала „Женени с деца“, но смята, че актьорският му талант тепърва ще бъде открит. Търсят го за частни партита, градски празненства, събори, а в момента подготвя концерт, който ще се състои на 15 юли от 16.30 ч. в парка на НДК, на новата лятна естрада на мястото на лятното кино. Там ще пее дори на грузински. На 22 юли с неговите хора ще участват в летен празник на хижа „Момина скала“ на Витоша.

- Кога реши да се посветиш на шоуто?

- Свиря от малък – първо акордеон, после и пиано, учих класическо пеене при големия наш оперен певец, световен тенор и педагог, доц. Сабин Марков, но почти не пях. Рано се ориентирах към вариетето, летните програми на Дирекция „Музика“, ресторанти... Уволниха ме от хора на слепите „Петко Стайнов“, където бях на щат, защото разбраха, че заработвам на частно по ресторанти. И така, вече 30 години я карам само на хонорар. Винаги съм бил частен ученик – изучавал съм солфеж, хармония, теория на музиката, актьорско майсторство. Грамотен съм, не съм от тези музиканти, които не познават нотите. Но въобще не съм се явявал на кандидатстудентски изпити в музикалната академия – подготовката, която получих при Сабин Марков, е много повече от това, което чувам сега от младите певци – не могат да изпеят една ария, а как ще изкарат цял спектакъл... Имат гласове, но изглежда сегашните преподаватели не могат да работят както някога, нямат усета на педагог.

- Има ли музиканти или артисти в семейството ти?

- Не, музикални са, пееха вкъщи, но не са се занимавали професионално с това. Бях 6-годишен, когато майка ми ме заведе в 36-о училище „М. Горки“ с един голям акордеон 60 баса. Аз не исках много-много да свиря, но тя ме хвана един ден, че не си знам упражненията и бам! – с школата по главата, и влязох в час. Тогава акордеон с 60 баса ми се виждаше голям, а до миналата година имах със 120 баса. Но като седнах да свиря в Клуба на ветераните в Захарна фабрика, не мога да стана! Добре че един музикант си мечтаеше да има такъв огромен акордеон, та веднага му казах да ми донесе неговия и ги разменихме – и пак се върнах в първи клас, на 60 баса.

- Казваш, че си измислил стила шоп фолк.

- Да, беше по повод на едно шопско, граовско парче. Имам и други такива песни. Харесват се по купони.

- Музикант къща храни ли? Как се справяш на фона на чалгата, която събира многобройна публика?

- Е, по-слабо е, тези певци работят за големи компании, които им подсигуряват участия. Едно време си знаехме програмата за 5-6 месеца напред, сега стана малко ден за ден, час за час, но какво да се прави – ние сме професионалисти и трябва веднага да реагираме. Ей сега може да звънне телефонът, аз викам озвучителя и тръгваме. Мога да правя всичко на сцената, само зимни кънки не съм карал, понеже не са ми дали (смее се). За мене казваха навремето в Концертна дирекция, че на сцената съм си като в кревата вкъщи, толкова освободено съм се държал. Изнасял съм програми по няколко часа, особено ако не се яви някой участник и трябва да запълваш времето с импровизации. Много ме е яд, че ни обраха хонорарите. Куфари с пари изнасяха от нашите концерти по претъпкани стадиони... и накрая пихме по една студена вода. То много от тия хора измряха, като че ли има някакво възмездие. Остава ми удовлетворението като ме срещнат по улицата млади хора, да ми кажат: „Вие пяхте на нашата сватба“ или „Вие пяхте на нашия абитуриентски бал“.

- Я разкажи за мутренските времена!

- Аз пях само на Иво Карамански, другите не смееха много-много да ме викат, понеже имам характер – ако искам, ще отида, ако не искам - няма. Като отвориха първите нощни клубове, те държаха палтата – бяха бодигардове и портиери. Карамански имаше една дискотека „Нептун“ в Младост, зад някогашния магазин „Аско Деница“. Искаше да прави там плаж като „Мария Луиза“, беше взел разрешение. Много харесваше гръцките песни. Имаше отношение към изкуството и въобще към хората на изкуството. Там идваше Татарчев, идваха и други. Той винаги ми поръчваше плато със сирена, защото знаеше, че много обичам. Що хапки паниран кашкавал и крем карамел съм изял, затова съм толкова пластичен, като ластик (смее се).

- Какъв човек беше Карамански?

- Много приятен като човек, дойде, сипе си уискито, пита как сме, ще пием ли нещо. Комуникираше си нормално, по всякакви теми. Аз не съм се бъркал в техните неща, не съм ходил на акциите им да стрелям и да се бия. Веднъж някакъв ми насочи пистолет и искаше да му пея, а беше 3 ч. сутринта, тъкмо щяхме да си тръгваме. Казах му, че утре ще бъда на първите страници на вестниците, ако ме гръмне, а той извади 50 лв. и ми каза: „Я пей там и да не знаеш много!“

- Имаше ли големи бакшиши?

- Навремето даваха много бакшиши. Имаше един, който дойде с чувалче от по 1 лев и го изсипа от втория етаж върху главите ни. Парите се разпиляха, а някакъв сервитьор взе да ги мете и да ги събира с лопатата да ги изхвърля. „Ти нормален ли си, бе - викам му, - ние три часа работим за това!“ На една Нова година вече си изпяхме каквото трябваше, но дойде сервитьорът и ми даде някаква банкнота от един грък да пея още. Аз я пъхнах в блузата да не се вижда и аха да си тръгна, понеже не ми беше добре, я погледнах – 100 долара. И като се разпях...

- Как се разбираш с колегите от шоубизнеса?

- С никого не съм се карал, уважаваме се, помагали сме си по участия, ако някой закъснее например. Много хора ме поздравиха за рождения ден. Никой композитор не ми е забранявал да пея негова песен. Аз съм си взел своето – пял съм в най-големите ни зали, по стадиони, пред хиляди хора. За нищо не съжалявам.

 

И още...

Евгения Борисова насмете Сузанита

Русата Златка се сдоби със скъпарски имот

Тежкото детство спохожда сънищата на известните

Учителя спасявал няколко пъти Георги Димитров

Емилия посвети песен на Феди

Хакнаха профила на Роксана

Люси Иларионов иска оставка на министър

Грета Илиева – една българка в Белия дом

Бен Афлек продава любовното си гнездо

Мистичните свойства на пирамидите

Художник превръща стари къщи в замъци

Царевицата наистина е златна

 

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА - В "ЖЪЛТ ТРУД" ОТ 11 ЮЛИ