- Маргарита, вече завърши шоуто “Като две капки вода”, в което ти беше сред най-открояващите се участници. Към какво си устремена днес?

- Устремена съм напред, а и тази година отбелязвам 45 години на сцената! Аз съм започнала още преди това, но сега стават 45, ако ги броим от 73-та, когато спечелих “Мелодия на годината” с мелодията на Найден Андреев и Стефан Банков “Далечна песен”. Животът продължава, работата ми също, тя не е спирала “между капките”, казано двусмислено. (Смее сe.)

- Какви изненади да очакваме за юбилея ти?

- Ще отбележа юбилея с турне - Марги Хранова и приятелите от “Капките”, което ще бъде в няколко града. На 4-ти юли съм в Добрич, на 5-и – във Варна, на 18-и - в Бургас. С организатора Владислав Славов може да продължим турнето и през август. В София юбилейният концерт ще бъде на 13-и ноември в зала 1 на НДК. В него ще участват приятелите ми от “Капките” - Славин Славчев, Софи Маринова и Боби Турбото. В шоуто Софи изпя моята “Далечна песен”, а аз пях “Едерлези”, Славин пък изпълни “Оставаме” и така на концерта ще направим връзка между мен и тях, а после те ще изпълнят и техни песни. Говорихме и с Гери-Никол да се включи, както и с Етиен Леви, а с Дони ми се иска да изпеем “Малкият принц”. Надявам се, че ще има много интересни дуети на този концерт.

- Със Софи Маринова направихте невероятен дует на финала на “Капките” и публиката ви стана на крака. Бихте ли записали обща песен?

- Е, чак да запишем - не знам, не съм сигурна, но ето за концертите, които ми предстоят, ще пеем отново на една сцена. Все пак, нищо не се знае - животът е пред нас...

- С какво успяха да те впечатлят или изненадат представителите на попфолка в шоуто - Софи и Константин?

- Те и двамата са много популярни в тяхната музика, но ме изненадаха с това, че се справиха и в превъплъщения в различни стилове. Когато човек е певец и има качества - то си личи. Софи е страхотен, характерен глас в нейния стил, както и Коцето, но от него нямам толкова впечатления, само от “Капките”. Със Софи сме се засичали на повече места и съм очарована от нейната естественост – много натурална, непринудена и първична, много сладка, ние си бърборехме много често с нея.

- Влезе успешно в образа на певици, залагащи на сексапил, като Мадона, Дженифър Лопес и Гери-Никол. В кожата на коя от тях се чувстваше най-добре и някога изкушавала ли си се да бъдеш провокативна и скандална?

- Не, никога не съм била провокативна и скандална. Когато съм на сцена, винаги гледам всяко нещо да е прилично, включително и облеклото ми. Винаги можеш да изглеждаш секси и загадъчно, но да не е брутално. Мисля, че съм постигала това във времето, дори когато бях по-млада. Иначе в кожата на никоя от трите не се чувствах добре, защото не бях себе си, но това е моята работата и се надявам, че беше всичко ок. От журито бях одобрена най-много за образа на Гери-Никол, тогава единствено ми дадоха най-високи оценки и станах първа, сигурно защото не очакваха, че ще се превъплътя в едно 19-годишно момиче с къса рокличка с реснички и ще се справя с рапирането.

- “Като две капки вода” и “Вип брадър” бяха спечелени от две млади, симпатични момчета - Славин и Тото. Откриваш ли някакви други паралели между тях, или разликите са повече?

- Разликите са, че двамата са в различни музикални жанрове, иначе и Тото и Славин са интелигентни, млади момчета, на които оттук нататък предстои да се развиват. Славин има страхотен глас, много интересен и уникален, защото такива високи гласове рядко се срещат, не само у нас, докато Тото е тип рапър, който е много харизматичен и музикален, а имат и много голяма фенска група, която поддържат в социалните мрежи. В днешно време социалните мрежи са много важно нещо и по този начин младите хора успяват да поддържат своето ниво, чрез реклама в тях. Може би и за това, че е млад човек и има голяма фенска група Тото спечели “Вип брадър”, в което разбира се няма нищо лошо. Дори аз от сърце го поздравих. Той ми е като дете. Имахме една идея - да направим нещо заедно, но може би това ще се случи в близко бъдеще.

- И в двете предавания се наложи да контактуваш с плеймейтки – Джулиана Гани и Златка Райкова. Какво впечатление ти направиха?

- Нормални момичета са, според мен малко по-суетни, но това е естествено за този тип жени. За Джули важните неща бяха косата, гримът, дрехите, което е съвсем нормално, защото това е нейната работа. Иначе е прекрасно момиче, интелигентно, приятно, дори умее и да готви. Аз съм с прекрасни впечатления от нея. Със Златка нямахме много контакти - само в “Капките”, държеше се дружелюбно, приятелски и се справяше прекрасно със задачите, така че живота е пред нея и й желая успех, дори и като певица.

- Имаше ли време да следиш “Гласът на България” и кой беше твоят фаворит в шоуто на Би Ти Ви?

- Следих го, доколкото успявах. Гледах финала му и победителката Ния я познавам отпреди. Тя се представи на конкурса “София пее”, с песен по текст на Сашо Петров, който й е чичо. Ние с него сме работили години наред и като разбрах, че тя му е племеница я слушах внимателно. Още тогава тя се представи много добре, не си спомням дали спечели, но ми направи впечатление, че тембърът й е много характерен и по-различен - леко сипкав и дрезгав, дори я поздравих за изпълнението й, и за песента. От мъжете ми хареса Рафаел, който имаше много приятен тембър и рокаджията - Никола Здравков, изключително музикално момче. Бендът на шоуто също беше умопомрачителен, с невероятни музиканти и звучеше наистина зверски.

- Кой от менторите в това шоу ти допадна най-много?

- Всички се представиха добре и не съм съгласна с тези, които ги критикуват в социалните мрежи, че не били някакви големи звезди. Напротив, всички са популярни в своя стил музика. Поли е завършила музикалното училище, от дете се занимава с пеене и има правилна преценка за нивото на участниците. Графа също е много изграден изпълнител, харесвам музиката му. Песните му звучат модерно, с прекрасни аранжименти, изпълнението е на високо ниво, така че съвсем естествено е да има добра преценка, като жури, а да не говорим за Иван Лечев, който от 40 години е на музикалната сцена и е един изключителен китарист. Камелия също се справяше прекрасно, въпреки, че от страна на друг жанр, но много точни преценки даваше за изпълненията, така че впечатленията ми са чудесни.

- Какво мислиш за представянето ни на “Евровизия”?

- В никакъв случай не беше лошо! Групата беше интересна, песента също. На първо слушане малко странна, но впоследствие човек започва да я възприема и да я харесва. Тя има своите качества, дори звучи доста космически.

- Песента “Оставаме” към “Оркестър без име” е сред най-емблематичните ти хитове. Очакваше ли, че този филм ще стане такава класика?

- Не, никога не съм очаквала, защото навремето, когато Борето Карадимчев ме извика да изпея песните към филма, ми каза, че трябва да изпълня песните на добрата певица, защото имало и една друга – кръчмарска. Стана ми много смешно, казах му – а, добре! Тогава дори не знаех за какво става дума във филма, защото все още не беше готов. Впоследствие, като отидох да го гледам на премиерата, много ми хареса, защото ставаше дума за живота на музикантите, който и до ден-днешен е почти същият.

- А коя е любимата ти песен на Тончо Русев, на която винаги се вълнуваш, когато слушаш?

-”Незабрава” е една от най-прекрасните му песни, която изпълнява Катето (Филипова – б.а.), а на мен ми се падна да я изпея в “Капките”. Изключително красива песен, запомняща се и с много силен текст - не, че тя му е най-хубавата, те всичките негови са просто прекрасни, но на тази някак си се вълнувам най-много. Ние с Тончо, месеци преди да почине, се виждахме и тогава той ми даде две негови песни, на които Камен Николов направи аранжиментите и те ще бъдат включени в новия ми албум, който ще излезе за турнето ми по повод 45 години на сцената. Той ще бъде двоен – в единия диск ще включва само нови песни, сред които и двете на Тончо и ще се казва “Мелодия за двама”, а в другия ще бъдат само любими и популярни песни от моя репертоар.

- Имала си щастието да работиш и с Емил Димитров в началото на кариерата си. Какво си “открадна” от него?

- Емил беше много широко скроен човек и никога не се нервираше за глупости. Той беше над нещата и някак си и аз се опитвах в живота ми да съм такава. Емил не обръщаше внимание на дребните неща, на завистта, на омразата, което много харесвах в него. Когато през 1975 година ме покани на турне в Съветския съюз, обикновено Емил при тръгването винаги закъсняваше, но пристигаше усмихнат, с думите – добре, плащам си глобата! Така се бяхме разбрали, който закъснява - плаща глоба (смее се). И после отивахме след концерта да хапнем, да пийнем - да изхарчим глобата. Беше уникален музикант и човек, въобще прекрасен! Лично аз също не изпитвам злоба, или завист към когото и да е, просто се радвам на успехите на другите хора – за всеки има място под слънцето.

- Кой концерт на западен изпълнител, на който си присъствала, те е развълнувал най-силно?

- На “Форинър” - те са любима моя група и като бяха тук, направо ме разбиха. Уникални са! Едни от любимите ми техни парчета са “Urgent” и “Blinded By Science”. Уникални песни още от едно време, а ние сме закърмени с рока. Смее се.

- Имаш двама сина. На какво си щастлива, че си успяла да ги научиш?

- Да бъдат отговорни, честни, добри и да са сериозни в начинанията, които започват. Щастлива съм, че съм ги възпитала на най-големите добродетели, които наистина притежават, защото и двамата са умни момчета, интелигентни, красиви и успешни...

- Вече имаш и внуци. Даваш ли им да ти викат “бабо”?

- Давам им, няма как да не им давам, въпреки че в началото ги питах - може ли да съм - мамо Марги, обаче не, не може (смее се). Те свикнаха да ми казват така, покрай другата си баба, защото тя държеше да бъде баба, но все пак това е само една думичка. Аз съм баба само на своите внуци, иначе не! Сега, покрай “Капките” фенската група от малки дечица стана голяма, без да очаквам и когато ходя по концерти, вече всички ми казват – Марги, Марги, хайде да се снимаме! Няма госпожо, направо Марги - по име. Много е готино, защото това обръщение им е по-близко на тези дечица. Обичам да ме наричат по този начин, дори навремето, племенниците на моя мъж Кико, които са французи, се обръщаха към мен и мъжът ми на малки имена – Кико и Марги, няма чичо, няма батко.., така бяха научени, може би така е на Запад....

- Вярата помага ли ти в трудни моменти?

- Да, човек трябва да вярва, защото ако нямаш вяра – нямаш цел за какво да живееш! Няма смисъл да правиш дадено нещо, ако не вярваш, че то ще се случи.

- Любима мисъл?

- Ако можеш прави всеки ден по нещо добро, за да бъдеш щастлив!

Нашият гост

Чудото в родната музика - Маргарита Хранова продължава и днес да отговаря на това определение. За първи път я нарича така художественият ръководител на ансамбъл “Маяковски” Емил Георгиев, където тя започва да пее още в гимназията. Голямата звезда започва да учи солфеж и пиано още от дете, като голяма заслуга за това има леля й, която била естрадна певица. Тя става причина Маргарита да кандидатства в Консерваторията, където веднага е приета. През годините носителката на две големи награди “Златен Орфей”, записва много незабравими песни, а концертите й и до днес продължават да се пълнят с ценители на хубавата българска музика.