Естрадната прима и младият изпълнител запяха в дует за любовта

- Току що в ютюб и телевизионния ефир се появи един нов дует – Маргарита Хранова и Дарко Релушкоски. Как се роди той? Чия беше идеята и реализацията за „Път на любовта“?

ДАРКО: Този проект започна с предложение от страна на автора - композитора и текстописец Иван Беловски. С него се запознахме след първата ми шлагерна песен „Боже, хубаво е“, а той самият е работил с имена като Петя Буюклиева, Дует „Шик“, Фамилия Тоника и много други. Той хареса този проект и с удоволствие започнахме разговори за друг общ.

След като чух в работен вариант песента, веднага в мислите ми беше, че трябва да я изпея с някоя изпълнителка, която ми дава положителна мисъл и емоция - и веднага помислих за Маргарита Хранова. Композиторът Иван Беловски и Маргарита Хранова са работили отдавна, а аз се запознах с нея преди много години в едно телевизионно предаване. Организирахме обща среща тримата да обсъдим тази идея за съвместен проект.

Марги беше доста учудена от предложението и от желанието ми да запиша тази песен точно с нея, а аз от моя страна обясних как тя ми е направила впечатление с нейната усмивка още преди много години и виждам тази песен като един интересен и хубав проект, който няма да бъде очакван, ще бъде различен и надявам се - харесван от почитателите ни.

Разказах й за моето творчество, за Македония, за медицината, тъй като аз съм лекар по образование, за семейството си, певческата кариера и за идеята за клип и тя беше доста заинтригувана да направи нещо различно от това, което е правила досега.

МАРГАРИТА ХРАНОВА: Авторът Иван Беловски се свърза с мен и аз наистина бях изключително учудена, дори странно ми стана, че Дарко иска да прави дует с мен. Дори коментирах, че той е на възрастта на сина ми и да пеем за любов не е удачно, но после разбрах, че ние ще пеем по принцип за любовта, за младите и за техните емоции.

- Къде се намерихте вие двамата? С какво си допаднахте?

ДАРКО: С Маргарита Хранова се запознахме преди много години в национална телевизия - още бях в началото на кариерата си и не знаех много за нейното творчество, но това, което запомних, беше, че тя е вечно усмихната и пее с усмивка на лицето. Даже не помнех фамилията й и когато ме попитаха с кои други изпълнители съм бил в предаването, казвах „Певицата, която вечно е усмихната“. За мен тя е един от малкото изпълнители, които винаги запазват усмивката на лицето. Тя предава само положителна емоция и настроение и това е нещото, което много ме е впечатлило още от първата ни среща.

МАРГАРИТА: Направи ми прекрасно впечатление Дарко на приятен, възпитан и очарователен млад мъж. След като разбрах, че е и баща на 3 деца, окончателно ме спечели.

- Пеете за любовта, неизживяната, и това смути някои от феновете ви – все пак имате известна разлика в годините. Доколко изпълнението ви е артистично превъплъщение и доколко е житейска ситуация?

ДАРКО: Текстът на песента претърпя съответните промени със съгласието на автора Иван Беловски, който чудесно пасна фразите според нашите изпети партии. Записахме песента с посланието за любовта – предадено от нас двамата към нашите почитатели. Разликата в годините ни и съответният житейски опит бяха съобразени със самия текст в песента - което може да го забележите с внимателно слушане на текста. Всеки човек наистина има своя звезда някъде сред безбройните звезди на небето, своя любов, която е там някъде само за теб и те очаква. Да, не е лесно да я намерим, но се намира.

- Марги, ти си щастливо омъжена от доста години, вече имаш и двама големи внука. Как успяваш да изглеждаш вечно млада?

- Не знам дали изглеждам вечно млада, но може би неспокойният ми дух, това, че влагам удоволствие и любов в работата си, милото отношение на хората към мен, доброто настроение, което винаги се стремя да нося и да се обграждам с такива хора, ми носи позитивизъм и здраве. И това неизменно се отразява и на външния вид. Също така и стабилното ми семейство и обичта, която ни крепи, семейният уют – това е много важно за вътрешната хармония, щастие и оттам и за „младежкия устрем“. Много си обичам работата, музиката, обичам да пея, да се срещам с хората – тяхната енергия идва при мен, а аз давам моята. Получава се една обща симбиоза, която е много ценна за мен. Рецептата е да обичаш това, което правиш, и да бъдеш истински!

 

Проф. Любомир Стойков:

Йорданка Фандъкова и Мая Манолова са сред най-стилните

Настоящи и бъдещи политици, не дразнете хората с материалното си благополучие, с безбожно скъпите си дрехи и украшения, с надменния си тон на говорене, съветва медийният и моден експерт

- Проф. Стойков, тази година излезе книгата ви „100 срещи с мен“ с интервюта, които сте давали пред медиите. Остана ли нещо, което колегите не са ви попитали?

- В интервютата в моята най-нова книга са ми зададени приблизително 1000 въпроса. Въпреки това, със сигурност могат да ми бъдат зададени поне още толкова! Очаквам първите десет да са от Вас!

- На 65 години направихте ли си равносметка какво ви привлече към модата и защо?

- Модата като изкуство, култура и комуникация ме заинтригува още в студентските години. Защо е толкова мистична? Как се осъществяват трансформациите на стила? Кое кара хората да се обличат безвкусно? По какъв начин уличната и субкултурната мода прониква в професионалните дизайнерски образци?... Тези въпроси са ме вълнували преди години, не ме оставят безразличен и сега.

- Имат ли място българските дизайнери на световния моден подиум, или още са в „чирашкото ателие“?

- Отдавна български дизайнери се представят убедително на световната модна сцена. Вярно е, че те не са в първата фаланга на най-утвърдените модни асове, но и това ще стане. Сегашните ни „отличници“ в модния дизайн зад граница (Ливия Стоянова и Ясен Самуилов от „Он орату вю“, Светослав Колчагов, Мария Дойчинов, Владимир Каралеев, Невена Лондон, Веселин Йорданов, Иван Донев, Петър Петров, Живомир Домусчиев и др.) имат талант и естетическо прозрение в огромни дози. Трябват им обаче инвеститори и предприемачи с голям размах и не на последно място – мощна финансова подкрепа. Трябва им и една Ана Уинтур, която – както навремето е направила с Джон Галиано, да ги препоръча на банкери, на индустриалци, на фабриканти, които да дадат простор за техните идеи и модни открития... Това важи и за дизайнери, които пък са избрали да творят в родината си – Евгения Живкова, София Борисова, Албена Александрова, Ина Асса, Николай Божилов, Радослава Лазарова, Теодора Спасова, Йоан Гълъбов, Елена Златева, Иван Гинчев и др.

- Вземали сте интервюта от световни дизайнери. Какво е впечатлението ви от тях – държат ли се като звезди?

- Да, те се държат като звезди, но като истински звезди, а не като фалшивите знаменитости у нас – най-вече от средите на поп-фолка, риалити форматите, парвенютата и лигльовците. Световните дизайнери, кинозвезди и топмодели, с които съм се срещал и разговарял, са ме поразявали със своята сърдечност, богата култура, фино поведение и чистота в общуването. Те не притежават и грам мегаломания, естествени са, земни са и са достъпни, най-нормални хора (стига веднъж да са те допуснали до себе си, убеждавайки се, че си на необходимото професионално ниво). Такива са впечатленията ми от Аликзандър Маккуин, Пиер Карден, Пако Рабан, Юбер дьо Живанши, Оскар де ла Рента, Нино Черути, Лучано Бенетон, Анук Еме, Елизабет Хърли, Ивана Тръмп и др.

- Научи ли се българинът да се облича подходящо според случая? Доколко е еволюирало естетическото му чувство?

- Не приемам обобщаващо да се говори за облеклото на българина и на българката. Има, наистина, много зле, кичозно и карикатурно облечени наши сънародници (сред тях и такива с високи доходи), но има и стилни, елегантни и адекватно облечени българи. Много съм пътувал и – без да звучи парадоксално – мога да кажа, че в традиционно асоциирани с перфектната мода страни като Италия, Франция, Англия и др. съм срещал ужасно безвкусни хора, облечени грозно и неподходящо. Нашите сънародници (особено младите), макар и бавно, осъзнават връзката между адекватния дрескод и професионалния успех и са готови да отделят време и бюджет за тази цел.

- Вече масово се ходи по дънки и пуловерче на театър, на коктейл, даже на официална вечеря. Това доколко е допустимо в днешно време? Как може да се възпита вкус у такива индивиди?

- Много са факторите за формирането на висока визуална и модна култура. Бих откроил особено ролята на медиите и на т.нар. инфлуенсъри и лидери на мнение. Толерирането на вулгарното излъчване, на парвенюшката претрупаност и еклектичност само налива масло в огъня на опростачването, което за мен е най-голямата духовна рана на България. Нарастването на протоколните изисквания за адекватна външност, безапелационните критерии за даден дрескод на събитие и важна церемония, както и по-категоричното формиране на атмосфера на нетърпимост към кича и лошия вкус са важни предпоставки за издигането на стила и вкуса в норми за пълноценно съществуване и успешна реализация.

 

И ОЩЕ

* Тони Стораро бе на сватба в Гърция

* Горан Брегович обеща лудо шоу у нас

* Райна бори любовна разлъка с песен

* Цвети Радойчева със секси визия на плажа

* Бенсу Сорал отлага забременяване

 

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА - В "ЖЪЛТ ТРУД" ОТ 18 СЕПТЕМВРИ!