“Воля” става парламентарен представител на “Да, България” и “Нова Република”

Олигархичните кукловоди изпаднаха дотам, че преди година влязоха в колаборация с банкера-беглец Цветан Василев в името на общия им враг – правораздавателните органи у нас

Средновековният италиански философ Николо Макиавели е оставил дълбоки корени в съзнанието на представителите на съвременната българска олигархия. По всичко изглежда, в новия епизод на войната им срещу българските институции и в частност срещу държавното обвинение, сценаристите отново прибягват до мисълта на Макиавели, че “целта оправдава средствата”.

Останали отдавна без легитимни поддръжници за мръсните си кампании по ерозиране на доверието към институциите и непрекъснатата си хибридна война срещу прокуратурата, групата олигарси са намерили ново острие, което да се превърне в говорител на изтърканите им клишета за нуждата от “реформи” и прилагане на очевидно компрометирани чужди модели на борба с корупцията, т.е. със самите тях.

Какво друго да очакваш от персони, които в изминалите 2-3 години на няколко пъти изоставяха всякакви морални ценности и прекрачваха принципи във фанатично преследване на заветната им цел – овладяването на държавното обвинение, а оттам – и на останалите власти в държавата. Така се оказа, че когато “целта оправдава средствата”, до вчера сочени за емблеми на иначе неприемливите модели в управлението, скорострелно бяха обгърнати с внимание и дарени с почести, само и само да атакуват нарочените за мишени – обвинител № 1, парламентаристи, премиера, президента.

Така се оказа, че ако в края на 2014 г. съдийката Румяна Ченалова бе нарочена за “гнилата ябълка” на правосъдието, само няколко месеца по-късно, когато започна да съучаства във фабрикуването на сериала “Двете каки”, обслужващ изцяло интересите на олигархичното задкулисие, бе направен неуспешен опит за изчистване на образа й. Нещо повече, Ченалова буквално бе превърната в “знаме” на провалилата се “реформа” на провалилите се проксита – Христо Иванов и Радан Кънев.

Идентична бе ситуацията и с осквернилия институцията Върховен касационен съд неин номинален председател Лозан Панов. При избирането му в началото на 2015 г., олигархичният кръг “Капитал” направи неуспешен опит да повлияе върху тогавашния президент Росен Плевнелиев да не подписва указа за назначаването, след като Христо Иванов показно бе бойкотирал гласуването на Висшия съдебен съвет. В края на същата година, същият този първоначално неприемлив за олигархията председател на ВКС, се сдоби с ореол на праведник. Само защото започна да повтаря изказа на провалилия се Христо Иванов.

За обществото и до днес остава загадка на какво се дължи катарзисът у Ченалова и Панов, както и промяната в отношението на кукловодите на задкулисието към двамата. Рано или късно и тези “мръсни тайни” ще станат публично достояние, още повече, че не са малко просветените, които знаят как няколко адвокатски кантори са изиграли посредническа роля.

Най-добрият лакмус за промяна в курса на кукловодите на олигархията е отношението на контролираните от тях “анализатори” и поръчковите им “медии”-бухалки. Преди три седмици агент “Сашо”, какъвто е псевдонимът му на вербуван от Държавна сигурност, иначе известен като довереник на Иван Костов и изпратен от него за посланик на България в Русия, настоящ “анализатор” Илиян Василев, препоръча промяна на коалиционната форма на управление, така щото партньор на ГЕРБ трябвало да стане “стойностният” Веселин Марешки. Явно, че Агент Сашо е останал много доволен от ролята си на Кръстник на “стойностния” лидер на партия с няколко висящи обвинения, защото ухажването на Марешки тепърва започна.

“Как прокуратурата “отстреля” съдия по делото Марешки” или “Операция “Послушен Марешки” са само част от заглавията на бухалката на обвиняемия олигарх Иво Прокопиев “Капитал”, с които варненският бизнесмен-политик бива представен за “жертва” на държавните органи, които разследват негови лични и на негови компании закононарушения. Към всичката тази (не)изненадваща загриженост, може да се добави и една не дотам успешна карикатура, в която Марешки е представен като куче на каишка. Но като се има предвид, как олигархичните кукловоди изпаднаха дотам, че преди година влязоха в колаборация с банкера-беглец Цветан Василев в името на общия им враг – правораздавателните органи у нас, то загрижеността на поръчковите издания към Марешки дори не е изненада.

Дори да е случайност, факт е, че за предявяването на обвинението за рекет на седем собственици на аптеки, Марешки се появи в компанията на адвокат Ина Лулчева, която защитава по делото за неплащане на 63 млн. лв. данъци олигарха Огнян Донев. Като се добави и фактът, че Лулчева и съдружниците й Даниела Доковска и Георги Атанасов са сред основоположниците на идеята за ограничаване на независимостта на прокуратурата и изваждането й от съдебната власт, то напълно логично в следващите дни да започнем да чуваме все по-често от устата на Марешки познатите клишета за “лошото” държавно обвинение и “добрия” български съд. Явно, че парламентарната група на “Воля” ще е тази, която след провала на “Да, България” и “Нова Република”, остава последната възможност в парламента да се чуват “опорните точки” на подсъдимия олигарх Огнян Донев, обвиняемия Иво Прокопиев и лобистките тези на адвокатите им. Ако перифразираме една популярна реклама – “Христо Иванов става Веселин Марешки”, при това вече е налице и реално измерение на тази трансформация.

Независимо, че освен обвинение за принуда, Марешки е подсъдим и по друго дело – за причиняване на лека телесна повреда и изнудване, парламентарната група на едноименната му партия “Воля” получи възможността да номинира двама кандидати за членове на следващия Висш съдебен съвет – варненският прокурор Владислав Томов и търговищкият адвокат Ангелинка Николова, която сама е напуснала съдебната система преди няколко месеца. Томов и Николова бяха двама от тримата кандидати за кадровия орган на съдебната власт, които услужливо легитимираха желанието на олигархичното задкулисие да притиска депутатския избор за членове на ВСС през т.нар. “неправителствени организации”. Миналата седмица кандидатите на Веселин Марешки за членове на ВСС се явиха на дискусия, организирана от Българския институт за правни инициативи, в който се подвизаваше до средата на 2014 г. провалилият се като правосъден министър Христо Иванов. Институт, известен като един от най-крупните бенефициенти на Фондация “Америка за България” и изцяло обслужващ амбициите на олигархичния кръг “Капитал” да се сдобие, ако не със собствен главен прокурор, то поне със заместник, който, по подобие на компрометираната шефка на румънската антикорупционна прокуратура Лаура Кьовеши, да извършва политически гонения и шантаж на конкуренти.

Знак за тежка болест на демокрацията ни е фактът, че лидерът на “Воля”, макар и с два пъти снети имунитети, продължава да се води заместник-председател на българския парламент. Всъщност, Марешки е председател и на още една партия, освен на разполагащата с 12 депутати “Воля”, и то по волята на Софийския градски съд, което пък говори за качеството на управление на ключовата съдебна инстанция, попаднала в пипалата на олигархията чрез административния й ръководител Калоян Топалов.

Изборът на сценаристите на задкулисието да заложат на Марешки е разбираем. Всъщност, той е безалтернативен. Извън компрометирания председател на ВКС Лозан Панов, който изобщо не се е разминал с преждевременното прекратяване на мандата му, Марешки се явява единствената им към момента фигура, която срещу осигуряването на медиен чадър и адвокатска защита, е готов да служи като проводник на лобистките напъни за шантаж на работата на парламента. Рискът за кукловодите, обаче, е значителен, доколкото обществото трудно би приело поредната непочтена колаборация. Този път със “стойностния” Марешки. Как ли избирателите на ГМО-та “Да, България” и “Нова Република” ще приемат превръщането на ПГ на “Воля” в техен парламентарен представител? А това далеч не е невъзможно, ако съдим по досегашните стъпки на олигархичните кукловоди, които, следвайки Макиавели, със сигурност знаят и друга негова сентенция: “политиката няма връзка с морала”.