Башар Рахал я окуражавал да кандидатства в НАТФИЗ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мариана Векилска е журналист в bTV от създаването на телевизията през 2000 г. Завършила е столичната английска гимназия и международни икономически отношения в УНСС. В момента заедно с Жени Марчева и Диана Любенова е водеща на сутрешния уикенд блок „Тази събота” и „Тази неделя”. Омъжена е за Симеон Колев (журналист и водещ на сутрешното предаване по БГ радио „Стартер“) и имат две деца - Габи и Момчил.

Мариана е не само едно от най-разпознаваемите и любими лица от екрана, но и човек, доказал във времето голямото си сърце. Само през последната година тя подкрепи инициативите на bTV и УНИЦЕФ „Заедно за всяко дете", bTV и „Фондацията” - „Талантът обича всяко дете”, „Българската Коледа”, кампанията на ДНК - „Направи го за България", и други значими за обществото каузи.

 

„Имала съм тежки моменти. Преживявала съм злощастната съдба на хора - най-вече деца, за които съм правила репортажи. Деца, преживели изключително жестоко насилие, и то от родителите си. Чувствала съм се изгубена, безсилна, обезсърчена...

Накрая осъзнаваш, че за да си полезен и на близките си, и на обществото, трябва да намериш начин да оцеляваш психически и физически.”

Мариана Векилска е от ветераните в bTV. Тя е там от самото създаване на телевизията.

„Тогава, преди 16 години, ме привлече ентусиазмът и младостта на екипа, новаторството - това, че започваш нещо от нулата и без обремененост. Бяха славни времена...”

Като свои плюсове в професията Мариана определя бързата си реактивност и способността да запазва самообладание в напрегнати моменти. „Най-силна съм, когато нещата се случват в момента, на живо. Когато водя новинарско студио по време на извънредни събития - протести например. Имам таланта да остана концентрирана и да запазя спокойствие, да отсявам важните послания, да обобщавам информация. Когато разполагам с повече време, ставам разточителна. Пиша, редактирам и обмислям всичко до последния момент и накрая не оставям никакво време за грим, прическа и необходимите десетина минути на екипа за настройка на камерите, например.”

Ако можеше тепърва да се запише да учи нещо различно, тя би избрала архитектура и дизайн. „Привлича ме възможността да създаваме красота за себе си и за другите. Бих учила и актьорско. Това е голямо предизвикателство - да влезеш в чужда кожа и да вникнеш в различна гледна точка.”

Всъщност Векилска дори е смятала да кандидатства в НАТФИЗ. „В последния клас на английската гимназия ходех на подготвителни курсове за актьорско майсторство при режисьора Никола Корабов - възнамерявах да стана актриса. Тогава моят съученик, приятел и колега Башар Рахал вече беше първи курс в НАТФИЗ и ми беше нещо като ментор. Беше забавно. После плановете ми се промениха, но наскоро участвах в един проект на МОНТФИЗ - поставяхме пиесата “Евридика” под режисурата на Василена Радева и Нейтън Купър. Беше инициатива за аматьори, но въпреки това беше приключение.”

Актьорски умения изисква и едно друго приключение, в което Мариана се впуска вече неколкократно. То се нарича “Пощенска кутия за приказки”. Инициативата е на Гери Турийска, която събира разкази от неизвестни автори и кани известни личности да ги четат на глас пред публика в един от столичните клубове.

„Запали ме моят добър приятел Георги Иванов, сценарист на “Стъклен дом”, “Революция Z” и “Под прикритие”. Покани ме да слушам с идеята и да чета разкази. Запалих се от раз. Първо, много се забавляваме - всички ние - журналисти, актьори, сценаристи, които четем разказите на неизвестни неиздавани автори. Второ, е много вдъхновяващо да виждаш как огромно столично заведение се пълни с публика - и то много млада публика, дошла да слуша разкази на по питие. “Пощенската кутия” е едно голямо общество на единомишленици - атмосферата е градивна, изпълнена с живителна енергия. Това ме зарежда. Чувствам се като на сцена. Това е моето представление. Предизвикателството ми е да пресъздам текста, който ми е поверен, възможно най-забавно и изразително, харесва ми да разсмивам хората, успях и да ги накарам да ме “следят”, когато четох тъжен разказ. Изразявам себе си.”

И въпреки току-що разказаното Мариана си дава сметка, че нещо в живота й не достига. „От години ми липсват социалните контакти, колкото и абсурдно да звучи от устата на човек с моята професия. Общувам със страшно много хора и в същото време не успявам да отделям време, колкото бих искала, за контакт с близките си приятели - за забавление и удоволствия, за пълноценна почивка.”

За семейството все пак намира време, но напоследък по-трудно се събират заедно. Дъщеря й Габи е студентка по икономика в университета на Маастрихт. „Справя се сама, учи много, будна е, чувствителна, емоционална и има много приятели. Тя е най-прекрасното и смело момиче на света - казва с любов Векилска. - Когато беше малка, тайно си мечтаех да стане гражданин на света. Да е свободна и да има силата и куража да преодолява всякакви прегради и да сбъдва желанията си. Днес съм щастлива майка, защото тя е точно това. Гордея се с Габи.”

Синът й Момчил учи в Националния учебен комплекс по култура в Горна баня. „Зрителите на bTV може би са го виждали в рубриката на предаването “Преди обед” - “Малки мъдреци по големи въпроси” всеки петък. Тримата, заедно с Рада и Давид, отговарят на въпроси за възрастни. Екипът на предаването го покани, защото явно са преценили, че ще се справи добре. Много е забавен - мъдро и мислещо дете - надхвърля очакванията и мечтите ми. За мен най-важното е децата ми да имат самочувствие и смелост, за да са щастливи с това, което изберат да бъдат и да се занимават. Мисля, че съм се справила добре с възпитанието им - с изграждането им като личности, но не без огромната и решаваща роля на баща им Симеон и моите и неговите родители.”

Майката на две деца Векилска стана обект на безброй измислици от страна на клюкарските издания, след като само за няколко месеца успя да възвърне прекрасната си фигура. Вариации на тема „диетата на Мариана Векилска” са изпълнили светските сайтове, затова в. „Труд” се опита да изясни истината. „По жълтите издания вървят пълни измислици. Вие сте първите, които ми задават този въпрос. До момента никой дори не си е направил труда да ми се обади по телефона и да попита: "Мариана, кажи как се върна в добра форма", примерно. Най-лесно е да тиражираш измислици и да заблуждаваш хората, които виждат, че отново изглеждам добре и естествено се интересуват как съм го постигнала. А добрата форма е въпрос на психологическа нагласа, на промяна на начина на хранене и на живот, на промяна на мисленето. Много спорт - най-вече бокс и малко фитнес, танци, плуване... освен лека храна, разбира се. Начинът на хранене е най-важен.”

За нея физическата красота е нещо относително. „Мисля, че най-важна е харизмата, излъчването, усмивката, положителната нагласа, онова, което струи от нас. Ако е злоба и гола амбиция, колкото и да си красив, няма какво да дадеш на хората. А човек трябва да дава - любов, спокойствие, нещо градивно…”

Въпреки отношението си към външността журналистката не е от жените, които блестят единствено с вътрешната си красота. „Бях модел във „Визаж” за може би година. Това беше веднага след като родих Габи. Бях още студентка. Беше плод на момичешка суета. Благодарна съм и за този опит, но това е временно занимание - нещо като хоби. Днес тази толкова лъскава страна на живота не ме привлича. Друг е въпросът, че тя е лъскава, погледната само от един определен ъгъл.”

Истинското є хоби обаче са спортът и танците. „Давам си заявка да участвам в някой танцов формат по bTV - казва през смях Векилска. И допълва: - Ако ме приемат, разбира се.”