Президентските избори във Франция ще изправят край нодясната лидерка срещу установените фигури

По същото време миналата година написах: “Имам кошмарна визия за 2017 - президент Тръмп, президент Льо Пен, президент Путин.” Сега след победата на Доналд Тръмп следващият въпрос е дали Марин льо Пен може наистина да спечели изборите във Франция?

След първичните избори на републиканците този уикенд изглежда, че тя ще се изправи на балотаж през май срещу Франсоа Фийон или Ален Жюпе. И двамата са утвърдени фигури в стил Хилъри Клинтън, които биха били идеални опоненти за крайнодясната лидерка.

Евентуална победа за крайнодесните във Франция би имала драстични последици както за европейската, така и за световната политика, а президентството на Льо Пен би могло да доведе до разпад на Европейския съюз, тъй като нейното желание е да изтегли Франция от единната европейска валута и да проведе референдум за членството й в ЕС.

Дори ако Льо Пен смекчи своята позиция при встъпване в длъжност, трудно може да се види как Германия на Ангела Меркел би работила с една националистическа и авторитарна Франция. Ако двете държави стъпят на радикално различни пътеки, старият френско-германски антагонизъм ще се завърне в сърцето на европейската политика.

Глобалните последствия от победата на Льо Пен също ще бъдат много сериозни. Четири от петте места на постоянните членки на Съвета за сигурност на ООН тогава ще бъдат заети от недемократични правителства (Русия и Китай) или от демокрации, водени от националистични десни лидери (САЩ и Франция). При такива обстоятелства международният правен ред може да се срине, като правото отново застане на страната на силния.

Разбира се, дори след Брекзита и Тръмп, победата на Льо Пен във Франция далеч не е предрешена. Проучванията на общественото мнение все още сочат нейна категорична загуба във втория тур на изборите. И макар Льо Пен да застана на страната на Тръмп и да се радва на горещата подкрепа на неговите дясно настроени съветници, остават налице съществени различия между двата феномена - Тръмп и Льо Пен.

За разлика от Тръмп Националният фронт е познат от десетилетия и зад него стои далеч по-добре известно количество избиратели. Горчивите спомени на Франция от режима на Виши през 1940 г. също могат да значат, че страната е по-добре имунизирана от САЩ срещу крайнодесни политици.

Остава обаче възможността френските избиратели, които са се боели, че президентството на Льо Пен би превърнало страната им в парий на международната арена, сега да се чувстват окуражени от победата на Тръмп и да гласуват за крайнодесните.

Обективните условия за завой към авторитарен национализъм са безспорно по-силни във Франция, отколкото в САЩ. Франция бе подложена на жестоки терористични атаки от ислямски екстремисти. В повечето големи градове има значителни и зле интегрирани групи от мюсюлманско население, а средната безработица сред населението надхвърля 10%.

От другата страна на Ламанша, дори в британското правителство, също може да има хора, които тихомълком да приветстват евентуална крайнодясна победа във Франция. Докато сегашното френско правителство оглавява претенциите срещу Великобритания за плащане на висока цена за Брекзита, Льо Пен аплодира британското решение за излизане от ЕС.

Не е изключено победата на Льо Пен дори да обезсмисли този проблем, тъй като вече може да няма Европейски съюз, който Великобритания да напуска. Британският външен министър Борис Джонсън, който приветства “възможността”, съдържаща се в избора на подкрепящия Брекзита Тръмп, може да надуши подобни “възможности” и във възхода на Льо Пен.

Победата на Националния фронт би означавала, че силите на авторитарния национализъм ще процъфтят из цяла Европа, от Москва и Варшава до Будапеща и Париж. А при Тръмп на САЩ вече няма да може да се разчита като стабилизираща сила за охлаждане на политическия екстремизъм в Европа.