Марияна Арсенова, директор на Музикалния театър „Стефан Македонски“: Външни хора разбунват оперетата

- Г-жо Арсенова, как се развиха преговорите с балетистите, които стачкуваха за 50% увеличение на заплатите?

- Това беше използване на ситуацията от външни фактори. В момент, в който всички колективи са на ръба на изтощението, устискваме този фонд работна заплата, за да оцелеем в този вид и да няма намаляване на състави, изведнъж балетистите да поискат увеличения от 50%. При това в една ситуация, когато театърът е на оздравителна програма и ние се борим за своето оцеляване, в края на годината, когато трябва да се видят резултатите от целия този труд. Колегите ми на общите събрания цитираха имена на

външни хора, които са идвали да обясняват,

че театърът е разорен и т.н.

- В какво състояние заварихте театъра, когато застъпихте на директорския пост?

- Заварих театъра с 500 000 лева загуби, които министерството опрости, и със 150 000 неразплатени задължения - към този момент ние сме си изплатили всичко. А от Новогодишния оперетен бал в сряда в зала 1 на НДК имаме почти 3000 все още неотчетени билета. Всичко това значи, че вървим в правилната посока.

Нови спектакли у нас се правят с много пари. „Мулен Руж“ го поставихме със спонсорски пари, а сега и предстои втори - изцяло обезпечен със спонсорски средства. Става въпрос за "Сънсет булевард" - заповядайте на 27, 28 и 29 януари с режисьор академик Пламен Карталов.

- В този контекст смятате ли, че трябва да бъде променено нещо в законодателството в България, за да може да се намират по-лесно спонсори?

- На пръв прочит, като един артист творец, веднага отговарям с да. Но си давам сметка, че въвеждането на едни такива закони е сложно нещо. Първо, защото не опира само до желанието на Министерството на културата. Над тях стои Министерството на финансите, което определя начина на финансиране. Доколкото разбирам, без да се чувствам особено компетентна, откривайки възможностите на фирмите за изчистване на пари и подпомагане на изкуството, се откриват други по-сиви аспекти - възможности за прикриване на данъци и приходи. Това са неща, за които не смея да давам мнения.

Според мен промяната трябва да настъпи от едно много по-високо ниво - трябва да бъде променено въобще виждането на държавата за развитието на културата. Нещо, за което бих се борила, е в образователната система да се върнат задължителните посещения и запознаването на децата с изкуствата, за да могат те да имат избор. А не да дойде племенникът ми и да каже:

"Лельо, колко познати мелодии от джиесем имало във вашия театър."

Административният пост дойде за мен неочакван и нетърсен. За 20 години аз съм получила от театъра всичко, за което може да си мечтае един артист на сцената. И сега смятам, че е времето, в което аз мога да направя нещо за театъра.

- Как оценявате работата си като директор?

- До този момент резултатите показват, че се справям. Но трудното тепърва предстои, защото следващата година ще отбележим 100-годишен юбилей на българския професионален оперетен театър и програмата, която сме подготвили, изисква доста финансиране, а търсенето на спонсори в България е много трудно.

 

- В момента тече конкурс за директор на Музикалния театър. Подадохте ли документи?

- Да, аз съм един от хората, които са си подали документите. Захвана ли се с нещо, искам да го доведа докрай.

- Имате медицинско образование и сте работили като акушерка. Защо не се насочихте направо към сегашната си професия?

- Аз съм от лекарско семейство - майка ми е лекар, баща ми - бог да го прости, хирург, вуйчо ми беше криминалист. Но пък всичките бяха с невероятен артистичен и певчески талант. Майка ми е била солистка на Академичен хор, вуйчо ми е бил актьор в Академичен театър в Москва - той е завършил там химия. И аз, откакто се помня, все с художествена самодейност се занимавах в училище, но нашите някак си не ме подкрепиха за актьорството. Станах акушерка. Хващала съм новородени ей с тези двете ръце!

Имам усет за медицината. Даже преди една-две години помогнах за спасяването на човешки живот, когато разпознах едни много неспецифични признаци за инфаркт - на свекъра на моя приятелка - покрай рождения си ден вдигнал кръвно, не може да го свали, коремът го болял. Оказа се, че има масиран инфаркт - в Трета градска го поставиха директно на операционната маса и му поставиха два стенда, а след месец - още два. Може би щеше наистина да стане добър лекар от мен. Обичам да помагам и до ден днешен правя инжекции на половината театър, като се наложи.

- Как се решихте да смените рязко посоката и от акушерка да се преквалифицирате в певица?

- Бях много нерешителен човек, трудно си отстоявах нещата. Омъжих се изключително малка. На 24 г. вече бях разведена и с дете. Имах големи лични проблеми.

Демокрацията дойде, без аз да разбера, защото за мен по това време светът свършваше.

В един момент си казах - аз правя всичко, което се очаква от мен, а страдам и не знам на кой свят съм. Сега ще правя това, което аз искам, което цял живот съм искала - да пея. Приеха ме в Музикалната академия. Във втори курс спечелих международна награда по камерна музика, след това ме приеха в Старозагорската опера и така...

- ... и попаднахте в оперетата.

- В Стара Загора бях вече от две години солистка, когато обявиха конкурса за "Хубавата Елена" в Музикалния театър в София. Беше въпросната тревожна 1997 г., когато имаше стачки, още беше правителството на Жан Виденов - един много смутен период. "Хубавата Елена" е спектакълът, който съм гледала като дете на сцена. Баба ми ме заведе, гледах Тиха Генова при откриването на Античния театър в Пловдив. На тези години какво повече да иска човек, освен да е една троянска царица!

Така, когато обявиха конкурса в оперетата, аз се явих, спечелих го и ми предложиха да ме назначат в Музикалния театър. Това беше първата ми роля в оперетата. Много по-късно - през 2009 г., самата аз играх "Хубавата Елена" в Античния театър в Пловдив, моя роден град.

- Били сте и оперна, и оперетна певица. Каква е разликата?

- Операта е по-интернационално изкуство. Играе се в оригинал и обикновено е със субтитри. В оперетата това е невъзможно. Ще разберете защо. Действието в операта е много по-бавно. Една ария може да е точно от три изречения. Докато при нас действието, текстовете, отношенията между героите - всичко е изключително динамично. Ако да го играем на оригинален език, хората трябва непрекъснато да гледат субтитрите и няма да успяват да следят действието.

Има един скептицизъм в Музикалната академия - който не става за опера, отива в оперетата. След 20 г. опит като оперетна певица мога да кажа, че

няма по-сложно сценично изкуство от оперетата

Защото, освен че всички централни оперетни партии по нищо да не отстъпват на оперните, изискванията тук са много повече. Когато заговориш, трябва да въздействаш като драматичен артист, а когато запееш - да пееш като оперен певец. Ако те съблекат в по-фриволно облекло, което често се случва, трябва да имаш хубава фигура и да не се отличаваш много от балерините.

Вярно ли е, че сте имали тежка сценична треска?

- Да, ужасна! До такава степен, че половината представление ми минаваше като насън. Разни хора ми казваха: "В началото нещо май не беше добре, гласът ти много не се чуваше..." Помислих си: "Момент сега. Аз съм добре. Не би трябвало гласът ми да има проблеми. Значи тази почти парализа, която изпитвам, ми пречи аз да покажа всичко от самото начало. Никой няма да ме изтърпи такава и да каже: "То, горкото, много се притеснява." Значи аз или не съм за тази работа, или трябва да се стегна и да го надживея." И успях. С много опит и с подходящи роли, в които се чувствам удобно, станаха нещата. За първите си роли съм правила цигански колела по сцената, танцувала съм, пяла съм по бельо... Ако не бях изключително палаво дете и не бях ходила на балет като малка, нямаше да мога така бързо да се адаптирам, поемайки така наречените "каскадни роли". Вече като се появят почитателите, получаваш цветя и поздравления от напълно непознати, си даваш сметка, че явно нещата се получават.

- Сега вече излекувахте ли се от притеснението преди спектакъл?

- Винаги има трепет. Ако не - публиката усеща, че липсва този нерв, тази тръпка... Изглеждаш много спокоен и тогава разбират, че ти си един артист, излязъл да изиграе определена роля. А когато я има тръпката, предаваш вълнението на самата роля. Ставаш убедителен.

- В "Снежанка и седемте джуджета" сте много убедителна като Злата мащеха.

- А, да, много съм добра в тази роля, тя ми е от любимите! Заповядайте на 30 декември от 11 ч. да гледате "Снежанка", ако не сте я видели още. Като минавам покрай децата, те се дърпат и се свиват. На премиерата мъжът ми беше на първи ред да ме гледа и като го попитах: "Е, как играх?". А той каза: "Че ти не игра. Ти си беше ти!"

Детските спектакли са най-важните. Първо, защото децата са много впечатлителни и това, което виждат може да повлияе на любовта им към изкуството и дори на изграждането им като характери. И второ, тях не можеш да ги излъжеш.

- Колко роли сте изиграли?

- Не знам - всичко, което се играе в цяла Европа и извън нея, всички оперетни роли съм ги играла. И в доста мюзикъли съм пяла, въпреки, че не смятам, че там ми е силата. Не обичам статистиките, честванията и юбилеите - те показват някакъв цикъл с начало и край. А на хората, които работят на сцена, им се иска този край да бъде възможно най-отдалечен.

За 20 г. съм изпяла всички централни роли, не съм направила и опит да бягам от България. Намерила съм си своето място тук. Канили са ме, пяла съм в чужбина, получавала съм отлични отзиви от критиката в Германия за роли, изпълнявани на немски език, с които всяка солистка в Германия би се чувствала щастлива. Какво повече да иска човек, освен да каже едно: Благодаря, Господи!

 

 

 

23-2

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта