Цифровият единен пазар на ЕС се удари в българските скали

Когато през юли миналата година Мария Габриел стана еврокомисар с ресор цифрова икономика и цифрово общество, всички в сферата се надяваха на най-доброто. Млада евродепутатка от несъвсем добре цифровизираната България изведнъж е сложена начело на европейската дигитална стратегия. Ресорът й е създаден с единствената цел да подпомогне създаването на Цифровия единен пазар на Европа, план за 415 милиарда долара, който цели да направи Европейския съюз глобален технически хъб.

Какво може да се обърка? Оказва се много. Девет месеца след назначаването й европейски чиновници и технически гиганти вече имат конкретни причини да са недоволни от нейното лидерство. Плановете за отмяна на геоблокирането са изправени пред опасност от провал. Дискусиите за реформа в правилата за телекомите затъват, а опитите да се договори компромис за реформа на регулациите на авторското право са блокирани. Надеждите за пробив са толкова слаби, че е уместно да се каже, че оригиналната идея на председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер за единен цифров пазар е мъртва. „Тя няма политическа тежест“, казва чешката евродепутатка Дита Харанзова. Преди Габриел за цифровата икономика отговаряше Гюнтер Йотингер. Който за разлика от нея умее да оказва натиск и да манипулира страните членки, докато постигнат компромис.

„Тя все още не е представила ясна стратегическа визия, която се отклонява от институционалния наратив на подчинените й“, казва преподавателят в колежа по бизнес HEC в Париж Алберто Алемано.

Бизнес, евродепутати и чиновници се съгласяват: освен ако тя не предложи ясна собствена позиция или поне не поведе битка за спасяване на оригиналната идея на Еврокомисията, курсът, по който планът за единен цифров пазар върви, няма да се промени.

(Със съкращения)