Легендарната Мария Гигова чества 70-годишен юбилей днес. Тя записва със златни букви името на България в световната история на художествена гимнастика - става първата трикратна абсолютна шампионка на планетата. Заради изключителните й постижения Международната федерация (ФИГ) я обявява за гимнастичка №1 на XX век.

“Щастливка съм, защото реализирах мечтите си”, казва Мария Гигова.

Тя печели и трите си абсолютни световни титли през 70-те години. Съчетанията й се отличават с изключителна сложност, владее уредите до съвършенство. “Топката направо прилепваше в ръцете ми - разкрива тя. - Чувствах я не като уред, а сякаш е живо същество. И публиката виждаше тази перфектност на синхрона в движението. Дори сега да хвана обръч, мога да изиграя съчетание. Разбира се, не с тази амплитуда, но техниката се запазва за цял живот.”

Като повечето именити спортисти Гигова е открита за голямата гимнастика от учителката си по физическо възпитание. Дотогава се занимава с музика, свири на пиано, учи балет и френски език. Заради изключителната си гъвкавост и пластичност има афинитет и към акробатиката.

Започва при именитата треньорка Жулиета Шишманова. Дебютът й на световно първенство е запомнящ се. Месец преди шампионата в Копенхаген през 1967 г. тогавашният държавен апарат решава, че не може да играе по музика от филма “Доктор Живаго”, смятана за упадъчна. Гигова и Шишманова са привикани дори в кабинета на Тодор Живков, който лично настоява да сменят вокалите. Въпреки че си тръгват уплашени, двете решават да не правят промени. И се надяват, че при медал бурята ще ги подмине. Така и става. Мария изиграва изключително силно съчетанието на обръч, което й носи злато, а западните медии гръмват, че изпълнението е феноменално. “Ако не бяхме взели медал, нямаше да се върнем в България”, признава шампионката.

Титлата е първа за страната ни и това поставя началото на възхода на българската художествена гимнастика.

Две години по-късно Гигова вече ликува с дебютната си абсолютна световна титла, а до 1973 г., когато печели и последния си трофей, е доминатор на килима. Медал от олимпиада няма, защото красивият спорт е включен в програмата на игрите чак през 1984 г., но не съжалява.

“Спортът ми е дал много, но и аз съм му дала доста - казва Гигова. - Работихме и тренирахме при мизерни условия в залата на Четвърти километър. При температура 3 градуса въртяхме дървените обръчи с вкочанени ръце. Тогава съчетанията бяха по 2 минути, сега са по минута и половина и е сравнително по-лесно.”

През годините медиите я забъркват в скандали с Нешка Робева, с която са конкурентки. Така гимнастиката се оказва тясна за двете. И шампионката решава да напусне любимия спорт.

Разлъката обаче отваря нови възможности. Иван Славков я кани на работа в Българския олимпийски комитет. Не след дълго спортното министерство на Франция предлага на Гигова да отговаря за нейните кадри и треньори. И така 10 години - до 2000 г., когато получава оферта да се върне и да оглави родната федерация. Сред инициаторите е самата Нешка.

По-късно Гигова признава, че съжалява за оставения спокоен живот във Франция. Връщането в България я сблъсква отново с бюрокрацията, бумащината, което я изцежда. “Ако се погледне отстрани, може да се каже: “Да, тя беше един мохикан, който работеше от сутрин до вечер и не се виждаше това, което прави.” - споделя Мария. - Понякога това ме кара да чувствам неудовлетворение.”

В момента шампионката се труди на три стана. Освен че е член на техническата комисия към ФИГ, тя води и съдийски семинари по цял свят, в управата е и на родната централа.

Признава, че старостта не я плаши. Напротив. “Всяка възраст е хубава сама за себе си, стига да умееш да се възползваш от онова, което ти предлага животът - философски казва Гигова. - За да си пълноценен не само за себе си, но и хората около теб.”

 

Внукът е голямата слабост

Явор, шестгодишният внук, е голямата слабост на шампионката. “Той е моето съкровище”, казва Гигова. Двамата обичат да прекарват времето си заедно. Отскоро малчуганът тренира таекуондо и получава силно поощрение от баба да спортува. Именитата гимнастичка също не е загърбила физическите натоварвания. В свободното си време предпочита да плува. Обещала си е, че това ще е последният й мандат като член на Техническата комисия на ФИГ, в която е от 1978 г., - до олимпиадата Токио 2020, а след това ще се отдаде на заслужена почивка.

 

 

За нея

Търпелива и постоянна, жена с присъствие

Тя е обаятелна жена, с присъствие. Изключително търпелива и постоянна и това й помогна да издържи на всякакви сътресения в нашия женски спорт, който е много емоционален. Често ни сравняват, с което не съм съгласна. Тя е първата, прославила България пред света, и златната ни ера започва от нея.

Мария Петрова, трикратна абсолютна световна шампионка

 

Тя е водачът и лицето на българската гимнастика

Имала съм щастието да гледам на живо изпълненията на Мария Гигова и се смятам за богопомазана да изживея това незабравимо чувство. Когато за първи път видях нейно съчетание, бях вцепенена, не можех дори да ръкопляскам. Тя е всепризнат специалист, виждала съм как я посрещат в чужбина - като богиня. Мария е жената, която плътно е била до всичките златни поколения до ден-днешен. Тя е лицето и водачът на българската художествена гимнастика и си пожелавам дълги години да е така!

Илиана Раева, председател на Българската художествена гимнастика

 

Винаги взима адекватни решения

Съжалявам, че не съм била жив свидетел на нейните съчетания. Гледала съм ги само на видео - изключително въздействащи на публика, на съдии... Неслучайно е обявена за най-добрата на века от международната федерация. Страхотен специалист, който много помага на художествената гимнастика. С нея имам две успешни олимпиади. Трудолюбива и отговорна, винаги взема адекватни решения. Когато я видя на съдийската маса, нямам никакви притеснения, спокойна съм, че всичко ще е както трябва. Избягва конфликтите, затова често страни от медиите.

Ина Ананиева, бивш треньор на националния ни ансамбъл