При д-р Емилова жената се избавила от мъртвата хватка на тежки болести

Специално за “Труд” д-р Людмила Емилова представя своята поредица на дълголетието. Тя е лекар с три специалности - вътрешни болести, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лечение с плодове, чай и мед върху себе си и успява да се спаси от много тежки болести, решава, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 г. д-р Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лечение, през който са преминали над 46 000 пациенти от цял свят. Мнозина са се спасили от шаблонно дефинираните от официалната медицина като нелечими заболявания и като бонус са стопили килограми, при това с траен ефект. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.

Срещата ни с Мария е в софийското село Шума. Там двамата със съпруга си Петър намират спасение от бетонната столична джунгла, в която термометърът отчита безмилостните 35-40 градуса. Мария е в хамак между две дървета и държи в прегръдка осеммесечния Никола. Момченцето е сред най-важните чудеса за семейството и близките приятели, запознати с патилата, през които е преминала майка му.

Село Шума е люлка на целия голям род на Мария и само на метри от сегашния й летен дом е старата къща, в която са родени седемте деца на основоположниците на фамилията. Заедно със съпруга си Петър жената се е върнала по тези места преди около две години в търсене на най-доброто място за живот в хармония с природата.

Хармония и спокойствие се излъчва от всеки жест на семейството и е трудно човек да си представи през какви мъки е преминала Мария. Тя не се стреми да спести нещо в разказа си, но на моменти трудно намира думите и моли Петър да уточни някоя подробност. Според специалисти реакцията на жената е съвсем нормална - мозъкът щади сърдечните емоции, като забравя части от най-лошото. Отключването им може да е болезнено и натоварващо.

През 2012 г. Мария преживява тежка катастрофа. Била почти на тротоара, когато я помита кола с несъобразена скорост. Ударена е в главата, има счупен таз и след като излиза от амнезия, започва ходене по мъките. Учи се да говори отново, да преодолява страховете и безсънието, да намира житейския си ритъм, въпреки страданието. А то сякаш се спотайвало упорито и търсело следващ начин да нанесе непосилен удар. Три години по-късно, само на 19 години, внезапно умира първородната дъщеря на Мария. В този период жената стига до 96 кг, при ръст 167 см и обичайни за нея около 65 кг. Казва, че болката изпълвала и тялото, и душата й. Тогава Мария приела христовата вяра и за първи път спазила Рождественския пост. Преди това се хранела по обичайния за съвременния градски човек начин, обичала тестени храни и сладкиши, млечни продукти.

Писано й било да понесе и още една загуба. Починал съпругът й, от когото има две вече големи деца. Но било писано и да срещне човека, с когото да създаде ново семейство. Петър е богослов по образование и иконописец по призвание. Сега завършва работа по иконостаса на храма “Св. Св. Константин и Елена” в Костинброд. Убеден е, че религията е път за мислещите хора и потребността от нея в модерния свят е по-голяма, отколкото в други епохи.

Мъжът е голям последовател на природосъобразния живот. Заедно с Мария имат всички книги на известни учени и лекари, посветени на пътя към здравето. Но колкото и да си чел, никога не можеш да отсееш истината от лутането и за това ти е необходим водач, споделя Мария. В търсене на съмишленици и споделяне на опит, двамата с Петър ходели на срещи и семинари и допълвали теорията с впечатления от практиката. Мъжът сам правел програма по съветите на Лидия Ковачева. Променяли у дома и начина си на хранене.

Но за Мария депресията не отстъпвала и тя била готова да избере най-крайни начини за справяне. Помощ потърсила от медицинския център на д-р Емилова през 2017 г., когато след 38 дни самостоятелно гладуване на вода решила да започне захранване и едва не изгубила живота си. Решила да приема сокове от плодове или зеленчуци, но повръщала непрестанно. Заради острата загуба на калий, установена при изследванията, назначени от д-р Емилова, сърцето й било застрашено, не можела да движи ръцете и краката си, почти не виждала.

Лекарката била силно разколебана да се заеме ли с Мария и първите й съвети чрез консултант сътрудника Веселин Станков били жената да започне да приема водата от добре разварен ориз. След телефонните консултации с помощта на съпруга си Мария успяла да стигне до Варна и макар да била на легло, разбирала, че има надежда. “Дори само фактът, че сме близо до лекарката, ми даваше вяра, че ще се спася”, спомня си днес жената. Защо е избрала да потърси точно този медицински център, отговаря без замисляне - има ли някой, който да не знае за д-р Емилова.

Мария имала нарушен сърдечен ритъм, хиперинсулинизъм, смущения на щитовидната жлеза, тялото й било неравномерно осеяно с подутини, които тя от дистанцията на времето нарича просто буци. За да се овладее електролитния дисбаланс, получен от безконтролното самостоятелно гладуване, д-р Емилова поръчвала всеки ден за жената да се прави бульон от картоф, морков и целина. И с упоритост, по рецептата “на час по лъжичка”, Мария започнала да връща силите си и дори поискала да хапва от здравословното меню на Петър, предлагано в медицинския център. Когато пристигнала при лекарката за 10 дни, тежала 49 кг и ставала от леглото единствено с чужда помощ. Само месец по-късно кантарът показал успех от 53 кг, нормално кръвно налягане, депресията започнала да се стопява като мъгла, а Мария започнала да се усмихва на света.

В отговор на това получила най-прекрасното чудо. Възстановил се месечният й цикъл, спрял след безбройните изпитания на организма и станало ясно, че силно желаното бебе може да дойде в живота на Мария и Петър. Малкият Никола е символ на възможната промяна, която се открива първо дълбоко в сърцето, после провокира мозъка да открие най-верния път към нея и на финала - да изпълни с доброта и хармония душата ти.

Така жената обяснява по най-кратък начин динамичните събития, случили се с нея. И бърза да уточни, че всеки има своя собствена посока, която намира и следва за различен период от време. Бавното бързане е съществена част от нейното съдържание и не бива да ни обезверява. През бременността Мария изминала пеша 200 км за 5 дни в традиционния поход “По пътя на Рилския чудотворец”. На удивлението ми отговаря само със спокойна усмивка.

“Д-р Емилова е нашият допинг в откриването на живот в хармония с природата”, казват двамата и пожелават колкото се може повече хора да могат да се докоснат до лекарката. Следвайки съветите й, Мария и Петър не боледуват, здрави са и трите деца в семейството. Менюто им е балансирано без животински продукти, хляб си набавят от пекарна на приятели, а Никола е изцяло на кърма. За захранването му се подготвят плодовете и зеленчуците от двора на фамилната къща, чиито добри традиции малчуганът ще пренесе в бъдещето.

Рецепта

Крем супа от червена леща

Сред любимите ястия на Мария и Петър е крем супата от червена леща. Приготвят я от 1 средно голям сладък картоф (батат) и около 350 г (добре измита) червена леща. Продуктите се сваряват на бавен огън и се пасират, като им се прибавят щипка хималайска сол, скилидка чесън и предварително изкиснати във вода (за 6 часа) тиквени семки. Семките трябва само леко да се натрошат с пасатора, а не да се смелят. Сервира се със стръкче магданоз, цели тиквени семки и едро счукан лют червен пипер.