В ските няма значение дали си мъж, или си жена

- Мария, разкажете ни повече за бенефиса, който предстои на Витоша. Кой ще присъства, каква е програмата?

- Да, във вторник, на 19-ти март, ще се проведе паралелен слалом – шоу, между син и червен отбор, като единият е отборът е “Мария и приятели”, а другият е “Новата генерация”. Ще присъстват състезатели от националния отбор и най-добрите деца състезатели. Моят отбор ще се състезава срещу бъдещите ни звезди на Витоша. Целта е да привлечем младите таланти в планината.

- Карате ски от 3-годишна, а от 17 години сте елитен състезател. С какво чувство слагате край на активната си кариера?

- След всичките тези години смятам, че дойде времето да опитам да предам страстта си към спорта на по-младите от мен. Естествено, че изпитвам и ще изпитвам и занапред лека носталгия, но желанието ми за успех се прехвърли в това да стана един добър треньор, които да помага на младите ни таланти. Благодаря за подкрепата, за осъществяване на моя бенефис на „Витоша ски”, които осигуряват терен, както и на БФСки, които оказаха съдействие по цялостната организация.

- Кои са най-запомнящите се моменти в кариерата Ви?

- Имам много хубави, както и лоши моменти, които винаги ще помня в кариерата си. Благодарение на тях, аз се изградих като човек и съм щастлива, че минах по този път. Естествено, моите цели са били винаги много високи, и почти никога не съм била доволна от себе си, но едно нещо със сигурност мога да кажа сега, че всичко което съм правила като състезател е било с единствената цел да бъда добра и бърза.

- Участвали сте на 4 олимпиади, а в Сочи 2014 бяхте знаменосец на делегацията ни. Какво бе за Вас да изведете българските спортисти на пистата?

- За мен това бе едно неописуемо изживяване. Спомням си, когато ми дадоха българския флаг в ръцете, чувствах се невероятно горда и щастлива, никога няма да забравя този момент от живота ми.

- Какви са плановете Ви от тук нататък? Знаем, че вече учите деца да карат ски. В треньорството ли виждате бъдещето си?

- Дa, от този сезон започнах работа в ски клуб “Юлен”. Разбира се има какво да уча още за треньорството, но знам какво и как се чувствах аз на пистата във всички тези години и искам да го предам на младите ни състезатели. Чувството е невероятно и мисля, че там е моята сила.

- Имат ли шанс българските деца да стигнат до елита на световните ски?

- Както казаха първо Радо Янков, а след това и Алберт Попов: „Българите можем!”. Смятам, че щом те могат, значи можем да продължим да показваме добри резултати и занапред. Ние, българите, притежаваме дух и характер за постигане на добри резултати. БФСки полагат големи усилия за подготовката на отборите, и това си личи вече по резултатите.

- Какво Ви дадоха и какво Ви отнеха ските?

- Ските ме научиха на много неща и ми помогнаха да се изградя като човек. Да, направих много компромиси и лишения, преминах през доста контузии, но всяко едно от тези неща си заслужаваше. Благодаря на всички истински хора и мои приятели, които бяха до мен и ме подкрепяха.

- Това, че сте жена пречело ли Ви е или Ви е помогало в спорта? Вие сте най-успешната българска алпийка, по-трудно ли е за дамите в България да пробият в ските?

- Да ви кажа честно никога не съм мислила, че в този спорт има разлика дали си жена, или не. Просто заставаш и се трудиш наравно с другите. Аз смятам, че с труд и правилна работа можеш да постигаш успехи, но трябва и да имаш късмет.

- Някога съжалявали ли сте, че сте станали професионален скиор? Имаше ли варианти да поемете по друг път?

- Понякога като съм се събуждала от поредната операция, претърпяна от контузия, съм си казвала „Упс, това е. Край”. Но след няма и ден започвах да мисля как по-бързо да изляза от болницата и да започна да тренирам. Просто ските за мен са голямата ми страст. Благодаря на моите родители, че ми показаха красотата и ме въвлякоха в този спорт, когато бях малко момиченце.

- С какви трудности се сблъскват българските скиори и какви съвети бихте дали за по-добро развитие на зимните спортове у нас?

- Напоследък българските ски са на доста по-високо ниво. Нещото, което аз разбрах в годините е, че би било хубаво всички да сме единни и да си помагаме, да се подкрепяме, все пак не сме скиорска нация, като Австрия, Швейцария и т.н.