В средата на миналата седмица Сенатът на САЩ одобри с 90 срещу 8 гласа изборът на президента Доналд Тръмп за следващ министър на отбраната на страната в лицето на Марк Еспър, досегашният секретар за сухопътните войски. Бившият лобист за един от стожерите на американския оръжейно-промишлен концерн, корпорацията “Рейтеон”, заема поста на генерал Джеймс Матис, който подаде оставка през декември 2018 г. заради несъгласието си с решението на Тръмп да изтегли американските войски от Сирия, което последният преразгледа в последствие.

В тези седем месеца на вакуум в Пентагона, задълженията да ръководи делата на 1,2-милионната постоянна американска армия беше възложено на Патрик Шанахан. Дългогодишният директор в “Боинг” и приближен на президента беше и посочен от Тръмп през май тази година като кандидат за постоянен титуляр на поста. Дни обаче преди да бъде насрочено изслушването му пред Сената, през юни, Шанахан обяви че се оттегля от процеса по номинация, след серия разкрития от миналото му, свързани с редовни прояви на домашно насилие от него срещу съпругата и сина му.

В самоподхранващото се торнадо от скандали и оставки, което съпътства с нестихващ интензитет членовете на администрацията на Доналд Тръмп (воглаве с него) откакто последният положи клетва и встъпи в длъжност като президент на САЩ през февруари 2017 г. случилото се с Патрик Шанахан не отекна толкова звучно в новините от тази страна на Атлантика. Но честно казано нямаше и защо - дори американските медии вече не водят бройка на постоянните рокади последните две години и половина в обкръжението на обитателя на Белия дом. Това вече ще е работа на историците - които, както и когато. Пък и човекът, който идва на негово място изглежда много по-разумен избор, казват наблюдателите, с уговорката че не приписват решението за Марк Еспър задължително на Доналд Тръмп.

Според коментатори зад Океана, назначаването на бивш старши офицер от сухопътните войски начело на Пентагона има по себе си много значима символика, с оглед на това че години наред най-отговорните отбранителни постове в САЩ са били доминирани предимно от генерали от военноморските сили и в частност корпуса на морската пехота. Подобно на подалия оставка Джеймс Матис и актуалният председател на съвета на началник щабовете на американските въоръжени сили генерал Джоузеф Дънфорд-младши. Някои наблюдатели очакват от Еспър, с военния си опит, да се опита да играе ролята на здравия разум в екипа по външна политика и сигурност около Доналд Тръмп подобно на Матис, който изпълняваше тази функция въпреки (или благодарение) на прякора си “Лудото куче”. И след провала на смятания за сервилен към Белия дом Шанахан, не без основание очакванията са толкова високи.

В нарастващата ескалация на напрежението в отношенията между САЩ и Иран, генерираща все по-голяма нестабилност в региона на Персийския залив и Близкия изток като цяло, заедно с конфликтът между Анкара и Вашингтон около покупката на руските зенитно-ракетни комплекси С-400 и изключването на Турция от програмата за разработването на изтребителите Ф-35, и общото недоверие на Тръмп към НАТО, основните два “мозъка”, които го съветват в областта на отбраната и международна сигурност последните месеци са неоконсервативният ястреб Джон Болтън и държавният секретар Майк Помпейо. Последният макар и състудент на Еспър от военната академия “Уест Пойнт”, никога не е залагал толкова на военната кариера за издигането си нагоре, подобно на новият министър на отбраната на САЩ.

Което ни връща на Марк Еспър. Новият шеф на Пентагона е роден на 26 април 1964 г. в градчето Юнионвил, щата Пенсилвания. Гимназия Марк Еспър завършва в родния си град през 1984 г., преди две години по-късно да се дипломира от академията “Уест Пойнт” с наградата “Дъглас Макартър” за лидерски заслуги. Като офицер от сухопътните войски Еспър е разпределен в легендарната 101-ва Въздушно-десантна дивизия и по време на операция “Пустинна буря” в Персийския залив през 1990-91 г. неговият батальон е част от “лявото кроше”, флангът, който приема поражението на иракската армия. За действията си по време на кампанията е награден с редица военни отличия.

В средата на 1990-те Марк Еспър командва мотострелково подразделение в американската военна база във Виченца, Италия. След общо десет години на активна служба той се оттегля в Националната гвардия на САЩ и окончателно напуска военната кариера през 2007 г. с чин подполковник. За това време обаче натрупва и не малко опит във Вашингтон, където работи като съветник в различни комисии на Конгреса, по време на двата мандата на Джордж Буш-младши. До края на първото десетилетие на века Еспър работи като изпълнителен вицепрезидент на Центъра за глобална интелектуална собственост на Търговската палата на САЩ и заместник-ръководител на същата за Европа и Евразия.

Лобист-отличник

В отбранителният концерн “Рейтеон” Марк Еспър е нает през юли 2010 г. като вицепрезидент по въпросите на правителствените отношения - едва на 46 и вече познато име на хълма Капитолия (където са разположени сградите на Конгреса на САЩ във Вашингтон). Специализираното по политически въпроси списание “Дъ Хил” го обявява на два пъти - през 205 и 2016 г. - за един топ-корпоративните лобисти в американското законодателно събрание. През юни 2017 г. бе обявен от Доналд Тръмп за неговия кандидат за заместник-министър на отбраната за сухопътните войски и потвърден от Сената през ноември същата година.

ЗА НЕГО

Трябва да търси баланс

Опитът на Еспър е като военен и в частния сектор за “Рейтеон”, работейки съвместно с Пентагона, но не и в договарянето на деликатно споразумение с дадена страна, с която САЩ имат обтегнати отношения. Не съм сигурен доколко той има необходимите качества на държавник и дипломат, а в крайна сметка става въпрос именно за това - да се намери начин за намаляване на напрежението, което е толкова високо в момента. За това на първо време ще трябва да спечели симпатиите на президента и да измести от зоната на натиск на Болтън и Помпейо, така че да не влиза в конфронтации с Иран непрекъснато.

Карл Тобайас, американски професор по право

Въпрос на влияние

Колко ще е влиятелен г-н Еспър, ще е едно основните предизвикателства, пред които ще бъде изправен новият министър на отбраната. Матис (б.р. - предшественикът му) беше гледан като глас на здравия разум и глобалната стабилност в една много хаотична администрация. Но именно тези му позиции помогнаха да отровят

отношенията му с президента Тръмп и в крайна сметка доведоха до оставката му.

Хелън Купър, журналист, “Ню Йорк Таймс”

Много задачи го чакат

Един от централните въпроси пред които е изправен Еспър е дали ще съумее да се справи с конфликта около ръководството на Пентагона. Няколко ключови водещи позиции са овакантени или са на път да бъдат, включително този на заместник-министър на отбраната, вицепредседател на съвета на началник щабовете и на следващият ръководител на Стратегическото командване на САЩ. Същевременно най-големият въпрос за Еспър, който досега служи като секретар за сухопътните войски, след като напусна частния сектор през 2017 г., ще разрешаването на ескалиращата криза с Иран. Еспър има богат опит по въпросите касаещи отбраната, включително и като съветник в Конгреса.

Едуард Хелмор, британски журналист и публицист