Марсилия – входът на Прованс

Пристанището, брулено от мистрала, е най-голямото във Франция

В царството на лавандулата сме. В град, брулен от безжалостния мистрал. Втори по големина във Франция и нейно най-голямо пристанище. Марсилия.

Рано сутринта е. На круизния кораб, нетърпеливи да акостираме в Марсилия, разпознаваме контурите на приближаващия град по извисяващата се базилика „Нотр Дам дьо ла Гард“. Докато влизаме в круизното пристанище, закусваме на 15-ия етаж и цъкаме с език колко е огромна „Портата на Франция“.

Градът е с хилядолетна история и богато наследство, смесило културите на гърци, римляни, французи и северноафрикански националности. Надали за един ден ще е възможно да го разгледаме, затова се заричаме да не се претрепваме от ходене, но все пак да усетим средиземноморската атмосфера и френския му чар.

Круизното пристанище е задръстено от кораби, които са окупирали два от големите търговски докове, и двата достатъчно отдалечени, за да не може да стигнем пеша до Старото пристанище – нашата цел.

Придвижването до центъра става с перфектна организация с шатъли, които ни дават възможност да зяпаме половин час съвременни квартали - навсякъде по света те са еднакво грозновати, скучни и стърчащи, а хората като сардини обитават консерви с прозорци.

Изсипват ни на един булевард, чието име се опитваме да запомним, снабдяваме се с карта на града и се впускаме във френското ни приключение. Изследването започва от

Стария град

Попадаме в очарователно място с тесни калдъръмени улички, безброй графити, повечето шокиращи, някои изключително красиви, други – просто грозни. Стъпала, отрупани с цветя, водят към задънени входове. Миниатюрни галерии и бутици тъкмо отварят врати, готови да покажат съкровищата си от ръчноправени сувенири и традиционни за района занаяти.

Собственици премитат пред кафенетата и подреждат столовете. Мотаят се котки. Антикварна книжарничка е оформила симпатична част от каручка за четене на тротоара. Блаженство е да заседнеш в някое бистро, по което и да е време на деня, и да наблюдаваш живота, който тече покрай теб на бавни обороти. Тук главен герой е мистралът – силният и студен северозападен вятър, брулещ предимно през зимата и пролетта. Откриваме няколко бара, кръстени на него, може би заради уюта, който предлагат, когато навън задуха.

[modula id="3377786"]

Срещаме и доста мигранти, едни - нарамили раници, други – отварящи магазинчета, забулени жени, повели деца нанякъде. Марсилия открай време е център на исляма във Франция. Градът става вход за мигранти още по времето, когато бившата френска колония Алжир получава независимост през 1962 г. и в града пристига вълна изселници, сред които около 150 хиляди френски колонисти. В наши дни миграцията продължава.

Все пак преобладаващата религия е католицизъм, а ние сме стигнали крайбрежието, където се извисява Марсилската катедрала. Огромна сграда, в неовизантийски стил. За построяването й са използвани флорентински мрамор и оникс, а вътре е отрупана богато с венециански мозайки. Непосредствено до този импозантен храм е  най-старата църква в Марсилия, в романски стил. Била е разграбвана многократно през вековете и отново възстановявана. Снимаме отвисоко крайбрежния площад с кафенетата, виенското колело и едната от двете крайморски крепости, пазещи брега, преди да се запътим към най-романтичната част на града.

Гора от мачти

Колекция от яхти. Старото пристанище. Две крепости, пазещи входа му. И извисяващият се силует на църквата „Нотр Дам дьо ла Гард“ - символ на Марсилия. Има сума ти базилики, кръстени „Нотр Дам“, но наред с Парижката, тази е една от най-известните. Изградена на висок хълм, тя закриля града отвисоко. Сградата е украсена с позлатената статуя на Богородица и Младенеца, облицована с 30 хиляди златни пластини. От върха можем да зърнем в сърцето на залива още една известна забележителност – замъка Иф, разположен върху едноименния остров, дълго служил за защита на града, впоследствие превърнат в затвор. Тази страховита крепост от 16-и век е увековечена в историята от романа на Александър Дюма „Граф Монте Кристо“. Впрочем островът, освен за отбрана на града, е бил дом на първия докаран в Европа носорог през 1515 г. Корабче циркулира регулярно на всеки кръгъл час и за 20 минути стига до крепостта. Но дали ни се обикалят страховити крепости в слънчев ден като днешния?

Избираме разходка по прекрасния широк крайбрежен булевард. Едно след друго следват кафенета и рибни ресторанти, предлагащи едновременно незабравима гледка към пристанището и гастрономически наслади. Марсилската кухня е много богата, като в почти всяко традиционно ястие присъстват морски дарове в комбинация със зеленчуци. Един от най-разпространените специалитети е прочутата рибена супа буйабес. В приготвянето й са включени различни морски обитатели – змиорки, калкан, кефал, които се смесват с миди, раци, шафран, копър и зеленчуци. Гозбата се счита за национално богатство и е в менюто на всеки уважаващ себе си марсилски ресторант. Рататуят, нещо като нашенския гювеч, също е типичен за Прованс. Тъй като на круизния кораб ни очаква богат късен обяд, задоволяваме се само с френски макарон и чаша еспресо, преди да атакуваме местния базар, разгънал бели шатри току до водата.

Разнообразието е огромно – от лавандула, във всичките й форми, все пак сме в сърцето на Прованс, до аксесоари и дрехи, миниатюри и хубавинки, кукли и сувенири...

По-късно, вече на кораба, докато обядваме вкусна риба със зеленчуци, а лайнерът бавно и тържествено отплава, през огромните прозорци като деца се наслаждаваме на Лазурния бряг и безбрежното Средиземно море. Сън ли беше, или наистина го преживях...

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Туризъм