- Мистър Йол, в България станахте изключително популярен, когато привлякохте Димитър Бербатов от „Байер“ (Леверкузен) в „Тотнъм“. Как направихте този трансфер?

- Аз съм свързан с Бундеслигата. Играл съм там, бил съм треньор там. Познавах отлично Димитър. Следях го още от първите му стъпки в „Байер“. Личеше си, че е страшно талантлив, а и там се разви много. В „Тотнъм“ имах отлични нападатели в лицето на Джърмейн Дефоу, Роби Кийн и Фреди Кануте. Но Бербатов беше различният номер девет. Той може да вкара топката във вратата, може да я задържи, да я овладее. Мисля, че той отиде още в Германия като завършен футболист. Въпросът бе да развие таланта си. Бях много щастлив, когато едни хора, които правеха бизнес с Леверкузен, ми казаха, че има шанс да го вземем.

- Връзката ви явно остана, след като Бербатов ви покани и на неговия благотворителен мач.

- За мен това беше голяма чест. Знам колко важен беше този двубой за Димитър. На първо място, защото беше благотворителен. Съдбата често ни е свързвала с него. След „Тотнъм“ му бях треньор и във „Фулъм“. Той е специална личност и част от моята кариера. Заради футбола съм обиколил целия свят. А благодарение на Бербатов успях да видя каква е България. Беше удоволствие.

- Когато се осъществи трансферът му в „Тотнъм“, Бербатов се превърна в най-скъпия български футболист. Смятате ли, че си струваха тези 16 милиона паунда, които „Байер“ поиска и получи?

- Това е една от най-добрите сделки на „Тотнъм“. Невероятна! Взехме един голям футболист, който е голмайстор №1 в националния отбор на България. Вие имате много силни играчи в историята, но според мен Бербатов е над всички тях. А за мен Димитър е и най-талантливият играч, когото някога съм тренирал. Много съм горд и щастлив, че съм имал шанс да му помогна в развитието. Радвам се също, че отношението му към мен е все така положително и ме покани на неговото шоу в София.

- Правилен избор ли бе за него „Манчестър Юнайтед“ след два успешни сезона в „Тотнъм“?

- Помня, че казах на собствениците: „Ще продадете Берба само през трупа ми!“. Мислех го наистина. Но... на следващия ден Берба вече го нямаше. За мен беше ужасна вест. Но пък да отидеш в „Манчестър Юнайтед“, един от най-великите клубове в света си е сбъдната мечта. „Тотнъм“ също е голям клуб, но не е на същото ниво. Бербатов грабна своя шанс. Той направи много силни години в „Юнайтед“, особено първата. И за английския футбол, за Висшата лига като цяло той винаги ще е легенда.

- Бербатов е известен с невероятната си техника. Можеше ли да играе в някой от испанските грандове „Барселона“ или „Реал“?

- Разбира се. Той можеше да играе навсякъде заради невероятните си качества. Димитър е специален характер. Трябва да го разбираш, да знаеш кога е щастлив, да му подадеш ръка. Берба винаги искаше да е перфектен. Невероятен професионалист е. Ще ви разкажа един случай от „Фулъм“. Той закъсня за тренировка и трябваше да плати глоба. Казах му: „Ако утре вкараш победния гол, аз ще платя глобата ти“ И знаете ли какво стана? Берба вкара победния гол срещу нашия бивш клуб „Тотнъм“ за 1:0. Бяхме супер щастливи. Да, ако Бербатов иска да постигне нещо, той просто го прави. Това го нарежда сред най-класните играчи в съвременния футбол.

- Как решихте да го привлечете във „Фулъм“ от „Манчестър Юнайтед“? Имаше и други оферти за него?

- Вече бях изкарал един доста успешен сезон във „Фулъм“. Събрахме 52 точки. Целта беше да станем още по-добри и ни трябваше човекът, който да направи разликата. Бях сигурен, че Берба може да вкара минимум 15 гола. Но за съжаление нашият собственик, мистър Ал-Файед, реши да продаде клуба и това разбира се, не беше добре за нас. Бербатов беше прекалено голям, за да отиде в клуб като „Фулъм“. Но аз съм изключително благодарен, че ми помогна. Знам, че дойде заради мен във „Фулъм“. Първият му сезон беше страхотен. След него аз напуснах, а малко по-късно и той отиде в „Монако“.

- Мислите ли, че времето му в „Манчестър Юнайтед“ може да се определи като успешно?

- Ако погледнете колко гола вкара, особено в първия период на престоя му, може да се определи като изключително успешно. „Манчестър Юнайтед“ е отбор, където винаги има много класни футболисти. И ако имаш малки проблеми, или ако мениджърът избере някой друг пред теб, става трудно. А Берба е перфекционист, който иска винаги да играе. Той държи на добрите отношения с хората около себе си. В последния му период на „Олд Трафорд“ това не се случи и така той реши да напусне.

- Помните ли една фланелка на Бербатов, на която той написа „Успокойте се и ми подайте топката!“? Знаехте ли, че ще сложи такава?

- Не знаех. Стана дума за нещо подобно на едно наше малко парти. Не очаквах, че ще го изпълни. Всъщност той беше напълно прав с този надпис. Бербатов обича топката и тя го обича. Трябва да е в краката му и затова най-нормално беше да му я подават. Никой друг в отбора не можеше да я владее така добре.

- Във „Фулъм“ имахте още един българин – Станислав Манолев. Какво бихте ни казали за него?

- Манолев вече беше наложено име в моята родина. Играеше за ПСВ „Айндховен“ и аз бях щастлив, че го взех във „Фулъм“. Имаше и други оферти, но във футбола всичко се върти около парите. И аз, и Манолев, имахме един и същ мениджър. Така се стигна до трансфера във „Фулъм“. Манолев беше много силен играч. Понякога в Холандия малко го подценяваха. Но ако погледнете кариерата и таланта му, той беше един от най-добрите десни бекове.

- Кой друг нападател в света прилича на Бербатов?

- В света има страшно много нападатели и всеки от тях слага своя почерк. Но нека да погледнем само Висшата лига. Стилът на Берба ми прилича на този на Хари Кейн. Бербатов може да вкарва всякакви голове – от волета, с десния, понякога и с левия крак, извън наказателното поле, с глава. Това днес във Висшата лига прави Хари Кейн. Мисля, че „Тотнъм“ имат фантастичен голмайстор в негово лице. Но талантът на Бербатов не може да се сравнява не само в конкретния случай. В кариерата си съм имал много големи футболисти. Един от тях е Луис Суарес. Също Ивица Олич и Младен Петрич. Да не забравя и Марко Пантелич в „Аякс“. Дори в „Тотнъм“ с Канте, с Дефоу, Кийн. Всички те бяха много добри. Но нито един от тях няма таланта, който притежава Бербатов. Най-добрият играч, който съм имал някога.

- България има и други велики футболисти. Вие имате ли спомени от нашия футбол?

- Разбира се. България е много малка държава, но притежава фантастични футболисти в миналото. Няма как да не започна с Христо Стоичков. Нали той е най-голямата легенда на българския футбол. Христо играеше на различна позиция. Той не вкарваше головете, които Бербатов можеше. Знам, че Димитър е рекордьор по попадения в националния отбор на България при това за по-малко мачове. Мнозина са играли повече от него, включително и Стоичков. Дори Манолев сигурно е излизал повече за България от Бербатов. Такае защото Димитър реши да се оттегли много млад – на 28 или на 29 години. Това е единствената ми забележка към него. Той можеше да мине 100 мача за България.

- Посъветва ли се Бербатов с вас за оттеглянето си от националния отбор?

- Да, помня, че говорихме. Беше преди седем или осем години. Каза ми, че спира с националния отбор. Обясни ми, че е прекалено зает и иска да се фокусира върху собствената си кариера. Не знам лични неща, не знам какво се е случило в България. Не беше моя работа, нито моя отговорност това решение. Само ми каза, че спира. А не се ли завърна после в националния отбор?

- Не.

- А, добре. Това е точно Бербатов. Той е мъж с изключително силно съзнание. Но това за националния си остава единствената ми забележка към него. Можеше да изиграе повече от 100 мача за България.

- Имало ли е други българи, които сте желали да привлече във вашите отбори?

- Имаше такъв, да. Името му е Мартин Петров.

- Къде искахте да го вземете?

- Мисля, че по това време бях в „Тотнъм“. Тогава Бербатов и Мартин бяха най-добри приятели. Направих контакт, но Мартин Петров предпочете да отиде в друг клуб. Мисля, че избра „Манчестър Сити“. Яд ме е, че не се получи. Щяхме да направи много силен отбор с Бербатов като централен нападател и Петров като ляво крило. Но така са се развили нещата и не могат да се върнат. Наистина много исках Мартин и съжалявам, че не се получи. Намерих друг за тази позиция.

- След всичко, което казвате, вече можем да повярваме, че сте предпочитали да ви убият, отколкото да ви продадат Бербатов?

- Друга е фразата. Вече ви я казах. Заявих, че ще го пусна само през трупа ми. И както вече говорихме, на следващия ден си отиде. Признавам си, че бях много ядосан. Но разбирам всички. Берба получи шанс да отиде в един от най-големите клубове в света и го използва.

- Бихте ли ни разказали за вашата кариера на играч?

- Започнах в моя роден клуб „Ден Хааг“. След това като съвсем малък имах шанс да отида в „Байерн“. Но там имаше уникални футболисти на моя пост начело с Клаус Аугенталер. Нямаше шанс да играя и затова се наложи да се върна в Холандия. След това животът ме прати в „Уест Бромич“. Бях единственият холандец в английския футбол. Станах и първият холандец, който е бил и футболист, и треньор както в родината ми, така и в Бундеслигата, и във Висшата лига.

- Холандия е малка страна, но винаги е има фантастични играчи – от Йохан Кройф преди до Ариен Робен сега.

- България е същата. Стоичков е вашата легенда, а Йохан Кройф – нашата. Ние винаги сме следвали философията на Кройф. Ако ни вкарат три гола, значи ние трябва да отвърнем с четири или пет. Това е нашият принцип. Ние вярваме в офанзивния футбол. Вярваме в таланта на младите. За нашия футбол беше нещо ужасно да загуби с 0:2 от България в световните квалификации. Накрая отпаднахме от световното. Холандският футбол не е толкова силен, колкото беше. Много е комплицирано. Имаме много талант в малка държава, малко по-голяма от България, разбира се. А погледнете големите първенства - във Висшата лига например е пълно с млади холандци.

- Преди няколко месеца направихме интервю с Роналд де Бур. Пред нас той каза, че холандският футбол трябва да промени системата си. Съгласен ли сте с него?

- Не, не съм. „Аякс“ игра финал в Лига Европа със същата система, същата философия за офанзивен футбол. С подчертано притежание на топката, с много нападатели и с много голове. Това е нашата школа. Холандската школа! Тя не трябва да се променя. Спомнете си как Луис ван Гаал направи Холандия трета на мондиала в Бразилия. Тогава играхме в система 3-5-2. Сигурен съм, че холандският футбол ще се завърне на голямата сцена, защото сме футболна страна. У нас повече от един милион души играят организиран футбол.

- Вие намерихте Бербатов за Висшата лига, а Йохан Кройф откри Стоичков за Примера дивисион. Какво е наследството на Кройф в световния футбол? Не само за „Барса“ и „Аякс“?

- На мондиала през 1974 година Холандия стигна до финала и игра тотален футбол. Всички атакуваха и всички се защитаваха. Йохан Кройф научи по-късно „Барселона“ на този футбол. Благодарение на него „Аякс“ стана три пъти европейски шампион. Повече от двайсет години по-късно и Ван Гаал спечели Шампионската лига с „Аякс“. Но наследството на Кройф е нещо специално. Вашият Стоичков много повече може да говори за него. Но Кройф просто е един от най-великите футболисти, които са се раждали.

- А може би и един от най-добрите треньори?

- Вероятно. Но Кройф тренира само „Барселона“. А това е един велик клуб. Спечели Шампионската лига и прекалено млад се оттегли. Имаше проблем със сърцето. Според мен най-добрият холандски треньор е Ринус Микелс. И след него Луис ван Гаал. Но когото и да попитате в Холандия, ще ви отговори, че Кройф е нашата най-голяма легенда. Всеки иска да играе в стила на Йохан Кройф.

- Съгласен ли сте, че Пеп Гуардиола и Луис Енрике са най-добрите му ученици?

- Разбира се, че съм съгласен. Пеп Гуардиола беше отличен още в „Барса“. Но някой ще каже и, че с този отбор е лесно. Ако Гуардиола успее да остави трайна следа и в „Манчестър Сити“, със сигурност може да се каже, че е най-добрият ученик на Кройф.

- Има ли проклятие върху холандския национален отбор на световни първенства? Три пъти сте играли финал, но не сте шампиони.

- Защо трябва задължително да спечелим титлата? И България никога не е успявала.

- Но България няма такива звезди през годините.

- България също има големи таланти. Не подценявайте холандския футбол, натъртвайки, че не сме станали световни шампиони. През 1988 година станахме европейски шампиони. Преди три години в Бразилия стигнахме полуфинал, имали сме големи мачове на такъв форум. В Германия, държава с 80 милиона души население, е нормално да се изисква да е световен шампион. А какво да каже Англия, която спечели само веднъж и при това през 1966-а у дома? Испания е може би най-добрата футболна държава. Италия спечели четири мондиала. Всички те са много по-големи от Холандия. И наистина не е лесно за нас да станем европейски или световни шампиони. Но ние си оставаме футболна държава. Има толкова много холандци, които играят по клубовете в цяла Европа.

- Работихте и в Египет в гранда „Ал Ахли“. По това време там бе и един наш известен треньор – Стойчо Младенов в ЕНППИ.

- Познавам този клуб, но не мога да си спомня за името на българския треньор. Вероятно не сме били по едно и също време. Спомням си само, че предложих на Бербатов да дойде при мен в Египет. Бяхме спечелили тъкмо лигата. Димитър ми отговори: „Можеш да искаш много неща от мен, но не ме карай да идвам в Египет!“

- Кой треньорски пост е по-труден – в „Реал“ или в холандския национален отбор?

В холандския национален тим, разбира се. „Реал“ е голям клуб, ето че спечели два пъти поред Шампионската лига. Много по-лесно е там да си треньор.

- Кога ще ви видим отново на треньорския мостик?

- Говорих на тази тема и с Димитър. Ще започна да работя единствено, ако се намери много приятен клуб. И на него, и на вас ви гарантирам – поема ли нов отбор, първо ще му се обадя на него за да го поканя.