Натискът на гражданското общество накара държавната администрация да се поправи

Казусът със седмата задача от тазгодишната матура по български език и литература освен напрежение в обществото произведе няколко новини. Парадоксално е, но повечето от тях изглеждат добри.

На първо място – здравият разум в Министерството на образованието надделя, независимо дали осъзнато или под давлението на недоволните ми колеги, родителите, учениците и медиите. Колкото и да увъртаха, че „който смята, че има грешка в задачата, трябва да го докаже“ и че „тук става дума за семантика, а в училище тя не се учи“, експертите на МОН в крайна сметка бяха принудени да признаят, че задача като седмата няма място в изпит като матурата по български език и литература. Най-масовият, заедно с Националното външно оценяване в VII клас. И най-значимият в системата на българското образование изобщо. Та, в крайна сметка, всички ще получат точка от сбърканата задача и ощетени зрелостници няма да има.

Което е и втората добра новина.

На трето място идва успокоението, че матурата в този ? вид е на доизживяване. Учениците, които сега завършват VIII клас, учат по съвсем нова програма и ще се явяват на изпити два пъти. Веднъж в десети клас, за завършване на първия етап от средното си образование и втори път (ако решат да продължат) – в дванайсети клас, преди да влязат в университетите.

Всичко това означава, че реформата в образованието е в ход, при това – необратимо. Същата онази многократно отлагана, прекроявана, скривана в килера по политически причини реформа, от която имаме насъщна нужда от десетилетия насам.

На четвърто място – станахме свидетели на това, как натискът на гражданското общество накара държавната администрация да се поправи. Причината за този успех е съвсем проста и сама по себе си е интересен обект за размисъл – седмата задача в матурата по български език беше реален, разпознаваем проблем, изискващ решение. За разлика от фалшивите новини в стил „отрязаха Ботев“, „заличиха Вазов“, „премахнаха Паисий“, ползвани от знайни и незнайни защитници на „българското“ за привличане на внимание. Реален проблем доведе до реален натиск (а не просто медиен шум) и до реално решение. Което, поне според мен, дава някаква, съвсем хилава засега, надежда за зрелостта на обществото ни.

Сега, ако се върнете в началото на този текст, ще си припомните – новините, произведени от казуса със седмата задача, изглеждат добри. Но само изглеждат. Те щяха да са наистина повод за облекчение, че нещата в образованието ни са тръгнали на оправяне, ако не бяха някои твърде досадни, но очевидни уговорки.

На първо място сред тях ще поставя високомерието и инерцията в реакцията на Министерството на образованието. В социалните мрежи проблемът с липсата на верен отговор на седмата задача беше посочен от зрелостници и родители веднага след края на изпита. Нещата станаха очевидни за още повече хора след публикуването на теста в медиите. Първоначалната реакция от МОН беше „няма такова нещо“, след което експертите се впрегнаха да доказват, че в посочения от тях за верен отговор Б граматична грешка няма. Което не промени факта, че задачата няма верен отговор и стотици или може би хиляди зрелостници са били подведени, объркани или притеснени – все неща, които в никакъв случай не са сред приоритетите на държавните зрелостни изпити. Трябваше да мине денонощие, за да вземе някой някъде отговорното решение за обявяването на задачата за техническа грешка, при това с половин уста и с уговорката че “ние все пак сме прави, но от нас да мине, ще ви направим компромис“.

На второ място идва самият факт, че подобна грешка може да бъде допусната на такова ниво на изпит. Десетилетие след като матурите бяха въведени в този им формат, след като всяка година са гледани под лупа, след като училищата заприличаха на къщата на Биг брадър, а нивата на секретност се конкурират с тези на МОСАД, една глупава и най-вероятно наистина техническа грешка, вреди на имиджа на изпита, който, освен че е замислен добре, е и в основите на цялата образователна реформа. Дори и да става дума за обикновено човешко недоглеждане, остава въпросът за смисъла на цялата секретност и десетте милиона комбинации от въпроси, при положение, че точно сбърканият се оказа в официалния тест. И още един въпрос – дали някой изобщо е прегледал прясно генерирания сутринта в присъствието на медиите тестов вариант преди да бъде разпратен по училищата?

Тревожната констатация, че провеждането на матурите всяка година излъчва повече усещането за истерия, отколкото за увереност, поставям на трето място. Като че ли всяка година от матрицата на злото изпълзява някакъв митичен враг и Министерството впряга целия си ресурс в борбата с него. Веднъж това беше изнасянето на изпитните варианти, след това – подсказвачите с телефоните, продавачите на есемеси с отговорите, преписвачите в самите изпитни зали, заради борбата с които твърде много квестори са на успокоителни в майските дни.

Дяволът е в детайлите

И точно когато нещата изглеждат овладени, когато навсякъде имаме камери, когато квесторите се справят, когато разделянето на модули работи и продавачите на отговори удрят на камък... нещо се случва. Нещо като сбъркан пълен член в условието на задачата или пък като техническа грешка. Защото „дяволът е в детайлите“. А системата от изпити, залегнала в основите на реформата в образованието, е прекалено важна, за да й се случват подобни недоразумения.

*Авторът е учител по български език и литература във Враца