Някои хора си мислят, че по цял ден си седя и си мисля какви прилагателни да сложа пред името Македония – като например Нова Македония, Горна Македония – но проблемът има историческо значение... значение в смисъла на изграждането на нация.

Това каза преди близо година в репортаж на британската телевизия Би Би Си специалният пратеник на генералния секретар на ООН по въпроса за разрешаването на спора за името на Македония, американският дипломат Матю Нимиц. Няколко думи, с които да обрисува накратко това, с което се занимаваше, до онзи ден, в продължение на 24 години. Колкото продължиха преговорите между Скопие и Атина през всичките им остри завои, трусове, напрежения и на фона на общата балканска неприязън, която всяка държава от региона изпитва към поне един от съседите си. Върху която неприязън битуват и процъфтяват не една и две политически пиявици през последните близо три десетилетия.

Или както сам Нимиц разказа през 2017 г. за естеството на работата си: “Никога не е скучно – подборът на персонажите, които участват, се променя непрекъснато. Представете си театрален директор, който поставя на сцена “Крал Лир” или “Хамлет”, но всеки път с различни актьори и декор. Дали ще му е скучно?” Вероятно не, според гледалите някои “представления” и съвременници на процеса по официалното преименуване на “Бившата Югославска Република Македония”, с какъвто титул страната бе приета в ООН през 1993 г. Година преди да започнат така наречените “исторически” преговори – с квалификацията повече поради продължителност, отколкото поради състоятелност на окончателния спор между Атина и Скопие. И дори да е очаквал бързо разрешаване на проблема, Нимиц споделя, че никога не е изпитвал желанието да се откаже. Разбираемо. Предизвикателство си е все пак да участваш в разрешаването на “най-странния международен спор в съвременната история”, както е по-тривиално известно по света конкретното балканско джамборе.

Иначе, един от тримата генерални секретари на ООН, от чието име е работил досега Матю Нимиц, Бан Ки-мун (начело на международната организация от началото на 2007 до края на 2016 г.), преди години на официално събитие се объркал и по грешка приветствал “Бившата Югославска Република Югославия”. Обърнал се Бан към специалния си пратеник за Македония и му казал: “Трябва да разрешиш този проблем на всяка цена, побърквам се”, споделя Нимиц.

В различните етапи на разговорите (в зависимост от участниците, статистите и другите “заинтересовани”) се появявали най-различни предложения за име на югозападната ни съседка. От “Нова Македония” през “Славо-Македония” до “Република Скопие”. И съвсем не на шега в един момент на масата за преговори изскочили “Горна Република Македония” и “Република Горна Македония” като алтернативи едно на друго. Но не хванали дикиш. За да си представите наистина “откъде е минал човека”, както се казва, за да стигне онзи ден Матю Нимиц до Преспа и да застане заслужено до гръцките и македонските представители при подписването на споразумението за името – Република Северна Македония. При това навръх рождения му ден!

Та, за човека заложил авторитета си това да се случи, “прекръстникът”, както ще го наречем за нуждите на този “силует”, какво да добавим?! Американският дипломат Матю Нимиц е роден на 17 юни 1939 г. в едно от еврейските гета на Ню Йорк. Средното и основното си образование получава в държавни училища в родния си Бруклин, а впоследствие защитава дипломи по право в британския Оксфордски и американския Харвардски университети.

В средата на 1960-те Матю Нимиц прекарва две години на работа в администрацията на тогавашния американски президент Линдън Джонсън като асистент, преди да продължи дългогодишна частна кариера като адвокат в Ню Йорк. С идването на власт на Джими Картър през 1977 г. Нимиц е назначен за съветник към Държавния департамент на САЩ. Занимава се задълбочено с Кипърския въпрос, гръцко-турските териториални спорове, прилагането на Хелзинкските споразумения и най-общо - Централна и Източна Европа.

С края на “администрацията Картър” през 1981 г. Матю Нимиц се завръща в частния сектор, където за следващите 20 години се издига до пълноправен партньор в престижна нюйоркска адвокатска фирма. Оттам го привиква през 1994 г. американският президент Бил Клинтън, за да го назначи за свой специален пратеник за разрешаване на “македонския въпрос”. Което пък доведе до подписването година по-късно на споразумението, с което Гърция призна БЮРМ за суверенна държава. Освен с името, де! През 1999 г. титулът на Нимиц като “пъдар на котки” или официално казано: Специален пратеник на генералният секретар на ООН по въпроса за името на Македония, е потвърден от тогавашния ръководител на международната организация Бутрос Бутрос Гали. И оттогава, все така.

За един пробит долар

Съвсем сериозно – в цялата каша около дългогодишните преговори за името на държавата Македония, продължили 27 години напред-назад, на позицията си като специален пратеник на Генералния секретар на ООН, Матю Нимиц, работи срещу символичната сума от един американски долар на месец. Е, човекът има успешна частна кариера, утвърден авторитет, членува в управителните съвети на благотворителни и природозащитни компании и т. н. Както посочихме по-рано, казусът си е предизвикателство, сам по себе си – пък другите интереси, настрана!

За него

Трябваше да е държавен секретар

Матю Нимиц е един от най-умните хора, които познавам и който в миналото бе мой ментор в адвокатска кантора. Нимиц трябваше да бъде назначен за държавен секретар на САЩ. Има уникален ум, помни абсолютно всичко.

Елиът Лорън Спитцър, бивш губернатор на Ню Йорк

Добре, че дойде Заев

Възможността (б.р. – за Матю Нимиц да постигне пробив в преговорите за името) дойде след като ляво-ориентираният Зоран Заев стана министър-председател на Македония преди година. Той, подобно на премиера на Гърция Алексис Ципрас, е анти-националист. Г-н Нимиц засили посредническите си усилия, предлагайки едно прилагателно след друго, докато и двамата министър-председатели се споразумяха върху “Северна”. Аплодисментите заваляха от всички страни

“Ню Йорк Таймс”, редакционен коментар

Не бе неутрален

Скъпи Матю... Знаеш че никога не съм поставял под въпрос твоите умения и отдаденост да си справедлив събеседник в трудното търсене на справедливо решение на проблема с името на Македония. Трябва да призная все пак, че последните ти препоръки за възможно намиране на решение на противоречието “БЮРМ” с име, което съдържа “Македония” в себе си, ме изненада. Не само предложенията бяха неподходящи, особено за предполагаемо неутрален посредник, но бяха също така невъзможни за преработване.

Крис Спиру, американски политик от гръцки произход, в отворено писмо, януари 2018 г.