Важно е гласуването да става по-лесно, по-честно и по-бързо

И по-скоро трябва силно да се охладят страстите

Плащаме електронно от смартфона си. Четем книги от електронни четци. Пазаруваме през таблета си. Защо тогава да не въведем изцяло електронно гласуване, или пък не минимизираме човешкия фактор в изборния процес с машинно гласуване и електронно преброяване на вота? Това е резонния въпрос, който си задават мнозина в целия свят. У нас също се превърна в тема на обществената дискусия. И това е напълно разбираемо, защото всички - и привърженици и противници на електронизацията на изборния процес по правило са водени от най-добри намерения - гласуването да става по-лесно, по-честно и по-бързо.

Безапелационния отговор, който получава този въпрос почти навсякъде обаче е - не е достатъчно сигурно, поражда много технически проблеми, които поставят под заплаха политическата система.

В Европа има само три държави, където в различен мащаб използват машинно гласуване. Това са Белгия, където в повече от 100 общини ползват машини за гласуване подобни на тези, които се експериментират у нас. Франция - главно за гласуването от чужбина в национални избори. И Швейцария - за всички видове избори. Четири държави първоначално въведоха машинно гласуване, но в последствие се отказаха поради завишените рискове от компрометиране на изборния процес - Холандия, Германия, Норвегия и Финландия. Практически в цяла Европа с тези малки изключения и, разбира се, специфичния случай на Естония, не просто не използват, но и не възнамеряват да внедряват машинно гласуване.

За сметка на това изцяло машинно гласуване в различни варианти има в отделни държави от „третия свят“ като Индия и Бразилия. В Аржентина пък експериментираха с машините през 2004 г. После дори купиха „последния писък“ на технологиите от Южна Корея през 2016 г. с намерение да въведат напълно машинно гласуване в националните избори през 2017 г. Но в крайна сметка се отказаха поради сериозни опасения за сигурността на вота.

Вероятно изглежда парадоксално, но фактите сочат, че богатите и установени демокрации избягват машинното гласуване, а някои прохождащи и недотам богати го прилагат. Следователно, преди да се втурваме в запалянковски страсти и безкритично да настояваме за незабавно въвеждане на изборните машини у нас, или пък да ги отричаме тотално, е добре да се разгледат причините за тази реалност. Не онези, които ще побързат да кажат - „ама в най-голямата демокрация - САЩ - гласуват машинно и затова имат резултатите броени минути след изборите“, трябва да се каже, че подобни твърдения са неточни. Всъщност опитът и полемиката по тази тема в САЩ могат да бъде отправна точка и за нас. И по-скоро трябва силно да охладят страстите на безкритичните привърженици на машинното гласуване.

Как стоят нещата там? В САЩ голяма част организацията на изборния процес е в правомощията на отделните щати, а не на федералната власт. Това произтича от американската конституция и обуславя липсата на единна практика по въпроса за гласуването. Във всеки отделен щат се решава съобразно местните политически нагласи в щатската законодателна власт как да се гласува. По данни на един от най-авторитетните и всеобхватни източници на данни за изборния процес в САЩ - Ballotpedia, там се прилагат основно четири вида технологии в гласоподаването на място в изборната секция с хартиени бюлетини, които се сканират в секцията или на централно ниво за отчитане на резултатите; с електронни устройства без хартиен носител, или с такива, които издават разписка за вота; с бюлетина, която се перфорира машинно. Слабо населените, но два пъти по-големи по територия от България, щати Орегон и Вашингтон в далечния американски Северозапад, гласуват само по пощата.

Прилагането на електронните устройства за гласуване е предмет на сериозна полемика от гледище на сигурността през последните 15 години. Дори и специалната комисия по закона от 2002 г., приет от републиканската администрация в Белия дом и наричан „Да помогнем на Америка да гласува“, признава, че голяма част от щатите се придържат към хартиените бюлетини заради опасения от подмяна на вота, което е сериозен риск при машинното гласуване. На последната конференция на хакерите, DEFCON, бяха направени демонстрации как всяка една от използваните машини за гласуване може да бъде „пробита“ и да се установи контрол върху нея на ниво „администратор“ за по-малко от две минути и то без някакви скъпоструващи устройства. Но проблемът не е само в потенциалните рискове от външно манипулиране на софтуера на машините за гласуване. Още по-сериозен е проблемът с технологичното остаряване и дефектите, които с времето започват да дават машините.

Докладът на правният център „Бренън“ при Нюйоркския университет от 2016 г., който се дискутира широко в Америка през последните няколко години, посочи, че в резултат на бързата амортизация на машините и остарелия софтуер в по-голямата част от страната, които са въведени в „зората на айфона“ - около 2007 г., се наблюдават многобройни, понякога трудно установими веднага дефекти, които изкривяват и подменят част от изборните резултати. Най-често срещан е например проблемът с повредените дисплеи (тъч скрийн), които отчитат в паметта на устройството друга опция, а не избраната от гласоподавателя. Това е особено проблемно при устройствата, които не издават хартиена разписка. Но дори и тези, които го правят, не са надеждна гаранция срещу манипулации, защото до преброяване на хартиения носител се стига много рядко и то при наличие на многобройни съмнения в достоверността на отчета на вота, съхранен в паметта на машината. Изследователите подчертават, че машините трябва да се подменят с нови и усъвършенствани между десетата и двадесетата година от експлоатацията им, което е сериозно капиталовложение, често непосилно за бюджетите на много щати. За да отговори на нарастващите проблеми и опасения, свързани със сигурността и коректността на изборните машини, миналата година федералният Конгрес на САЩ беше принуден да гласува 380 милиона долара за осъвременяване и за допълнително подсигуряване на изборния процес.

С други думи, дори и американската демокрация, с цялата си традиция и финансово могъщество, се сблъсква с тежки проблеми, свързани с въвеждането на изцяло машинното гласуване. И затова не е въведено навсякъде. Бързото изчисление на резултатите там, където не се използват електронни устройства, се осигурява чрез технология за сканиране на хартиените бюлетини и автоматично изчисляване.

Опитът с изборните машини у нас досега не е особено окуражаващ. В отминалите евроизбори машините за гласуване бяха разположени в 3000 избирателни секции. Едва около една четвърт от избирателите, гласували в тези секции, са предпочели машините пред традиционния вот с хартиени бюлетини. Имаше стотици сгрешени протоколи и няколко хиляди непреброени преференции от машинното гласуване. Единичната цена на глас, подаден с машина, излиза 60 лв., а с хартиена бюлетина - 77 стотинки. Това в резюме са фактите, посочени в доклада на ЦИК относно експерименталното прилагане на машинното гласуване. Между другото този доклад на ЦИК е приет с гласовете и на управляващите от ГЕРБ, и на част от опозицията от БСП. Само трима гласуват „против“. Към това трябва да се прибави, че липсата на компетентност в секционните избирателни комисии е драстична. И за това носят отговорност не толкова от ЦИК, колкото от парламентарните партии, които устройват в секциите често некомпетентни хора, за да вземат някой лев.

За местните избори се предвиждаше машинно гласуване в 6000 секции. Не трябва да се забравя, че в общинския вот има 265 вида бюлетини за общински съветници, 265 вида за кметове на общини, 35 вида за кметове на райони и 3187 вида за кметове на кметства. Има ли наивник, който смята, че администрацията и техниката, с която разполагаме, са достатъчно надеждни, за да обезпечат вота? Явно има, но аз не съм сред тях! А онези, които смятат, че машинното гласуване премахва човешкия фактор и е пречка за подмяна на вота, е добре да потърсят отговор на следния въпрос: кое е по-лесно за властта и тези, които разполагат с ресурси - да се купят двайсетина души в една секция (членове на СИК, застъпници, наблюдатели) от всички партии, в т.ч. от опозицията, или да се купи един администратор на машините за целия район, който да „пипне“ софтуера. Прибавете и обстоятелството, че най-вероятно въпросният администратор ще е на държавна заплата, ако държавата си купи машините вбъдеще.

Въобще, машинното гласуване на този етап носи повече проблеми и рискове. И последното, което може да се каже за него е, че е панацея срещу манипулациите. Просто ги прави по-софистицирани, а понякога и доста по-трудно установими.