Според МВФ, Единният надзорен механизъм трябва да разчита повече на собствени ресурси, отколкото на сведения, подавани от националните централни банки и надзорни органи, пише "Файненшъл таймс".

Международният валутен фонд предупреди, че части от банковата система на Еврозоната все още са уязвими въпреки икономическото възстановяване в региона и призова за промени в режима за надзор над кредитните институции, за да се предотврати нова финансова криза.

Еврозоната реформира начина, по който регулира своята финансова система, създавайки банков съюз, след като кризата показа как последиците от слабостите в отделни икономики могат да засегнат всички 19 страни-членки.

В своя първи преглед на финансовата система на единната валута след частичното влизане в сила на банковия съюз през 2014 г., Фондът заяви, че твърде много правомощия все още остават в ръцете на националните власти, а надзорът от органите на ЕС следва да бъде по-агресивен.

ЕС създаде Единен надзорен механизъм към Европейската централна банка, както и отделен Единен механизъм за преструктуриране, за да се справи с изпадналите в затруднение кредитни институции през 2014 г. и да възстанови доверието между държавите-членки.

Според Фонда, макар властите да са "трансформирали" и "засилили" надзора над банките в региона, ЕНМ трябва да разчита повече на собствени ресурси, отколкото на сведения, подавани от националните централни банки и надзорни органи.

От Фонда добавят, че различията в правилата между държавите-членки остават пречка и че е необходимо по-добро регулиране на рисковете, произтичащи от недостига на ликвидност и пристъпите на нестабилност на финансовите пазари. Банките се успели да наберат капитал, за да смекчат въздействието на шоковете, но системата продължава да е обременена от лошите заеми и слабите печалби.

Растежът в региона би решил тези проблеми за някои банки, но по мнение на Фонда за други кредитори проблемите са по-дълбоки и техните бизнес модели вече не са жизнеспособни. Някои банкови системи в еврозоната, в частност италианската, остават слаби заради високите нива на необслужваните кредити. В целия регион печалбите на банките са по-ниски, отколкото преди финансовата криза.

Фондът описва задлъжнялостта в някои страни-членки, като "тежка" и вижда признаци за надценяване в имотните пазари в някои части на региона. МВФ призовава правомощията за предоставяне на спасителни кредити на институции в затруднение да бъдат отнети от националните централни банки и предоставени на ЕЦБ. Фондът настоява още ЕНМ и националните власти да подобрят сътрудничеството си в борбата срещу прането на пари, след като европейски официални лица бяха атакувани около обвиненията на финансовото министерство на САЩ, че ABLV, една от най-големите латвийски банки, е подпомагала финансирането на севернокорейската ракетна програма.