Мегамостът на Китай: 420 хиляди тона стомана, подводен тунел и 55 км път

За Вашингтон строежът беше като кост в гърлото, подобно на строежа на Кримския мост

Си Дзинпин открива моста

US мафията контролира хазартния и развлекателния бизнес в автономията Макао

Най-дългият морски мост в света, свързващ три града - Хонконг, Чжухай и Макао, струва почти 16 милиарда долара и се строи от 2009 г.

Генералният секретар на Централния комитет на Китайската комунистическа партия Си Дзинпин, официално обяви сутринта на 23 октомври, че най-дългият морски мост в света е отворен за движение. Гигантски 55-километров надлез свърза провинция Гуандун на континента, по-точно град Джухай, с двата административни района Хонконг и Макао. Всъщност, държавната корпорация China Communications Construction завърши всички основни работи през юли 2017 г. Над една година обаче беше необходима, за да бъдат разрешени официалните гранични проблеми, включително признаването на мегамоста за китайска територия под изключителната юрисдикция на КНР.

Ръководителят на Китай поздрави строителите на China Communications Construction и подчерта, че “те демонстрираха духа на нацията, способна да преодолее всякакви трудности и стремежа им да бъдат най-добрите на планетата”. Предполага се, че генералният секретар Си, говорейки за победата над пречките, имаше предвид не само техническата и инженерната страна на строителството, но за това малко по-късно.

Факт е, че зад забавянето на пуска на моста в експлоатация стои Вашингтон. Хонконг и Макао са територии с преки геополитически интереси на САЩ, въпреки че юридически те са автономии в Китай. Според Държавния департамент “в Хонконг има над 1300 американски фирми, и сред тях 726 регионални компании и там живеят около 85 000 американски граждани”.

Хонконг е основният икономически партньор на Америка, с който САЩ имат положително салдо. През 2017 г. търговският излишък е в размер на $ 32,6 млрд., и то главно от вноса в Хонконг от САЩ на самолети и космически апарати, електрически машини, перли, злато, диаманти, произведения на изкуството, месо, плодове и ядки.

Аналогична картина се наблюдава и в специалните отношения на САЩ с Макао. Американската мафия контролира хазартния и развлекателния бизнес в автономията, с който пряко или непряко е свързано 70% от местното население. От своя страна, Пекин чрез фирмите си в Макао притежава редица стратегически компании и американски банки. И именно тук протича най-бруталната и мръсна борба на икономическия фронт между двете суперсили.

И сега тези две автономии, където традиционно САЩ имат силно влияние, са свързани с най-голямата икономическа провинция на континентален Китай, Гуандун, чийто брутен продукт през 2017 г. достигна 1,4 трилиона долара, или 10,5% от БВП на Китай, а темпът на растеж е 7,5%.

Междувременно, още през 1999 г. Америка прие специални закони за статута на тези автономии. Те по същество ограничават контрола на Пекин върху собствените му национални региони. Все едно Вашингтон да посочи на Москва кой да стане губернатор на Кубан или на Чечня.

Всъщност, това е истинската причина корабите на военноморските сили на САЩ да са “регистрирани” в Южнокитайско море. Американците правят всичко китайците от Хонконг и Макао да не се обединят със сънародниците си от континента. За Вашингтон строежът на 55-километровия надлез беше като кост в гърлото, подобно на строежа на Кримския мост.

Y-образната конструкция на надлеза “Гуандун-Хонконг-Макао” в Южен Китай бе построена за 7,5 години, а разходите възлизат на 126,9 млрд. юана (около 18,3 млрд. долара). Обхватът на работата беше гигантски. Китайските строители издигнаха три вантови моста, прокопаха един подземен тунел с дължина 6,7 км за безпрепятственото преминаване на океанските кораби и построиха два изкуствени свързващи острова.

Капацитетът на надлеза е ограничен до 9200 автомобила на ден, но по информацията на редица западни източници той е намален днес.

В проекта са използвани общо 420 000 тона стомана. Според китайските инженери мостът е проектиран за 120 години експлоатационен живот, докато повечето големи морски аналози са ограничени до 100 години. Съоръжението, между другото, премина естествения тест на супер тайфуна Мангхут и издържа на максималната скорост на вятъра от 160 км/ч.

Що се отнася до “защитата от хора” китайците са оборудвали мегамоста с различни интелигентни системи за сигурност, включително такива, които “се борят срещу сънливостта на водача”. Специални камери ще наблюдават всеки водач и ако той например се прозява три пъти, патрулите непременно ще го спрат.

Реакцията на англосаксонските медии след изказването на Си бе отрицателно. BBC News Chinese побърза да нарече съоръжението “моста на смъртта” заради смъртта на 9 работника по време на строителството, както и “белия слон”, който никога няма да се изплати.

Хонконгският клон на “Световния фонд за природата” твърди, че проектът е прогонил от акваторията делфините, и “в момента те отсъстват във водите около моста”. По време на строителството обаче бяха регистрирани общо 2367 делфини и за наранявания или смъртни случаи на животните няма съобщения. Местните рибари казаха, че работите не са оказали голямо влияние върху живота на бозайниците.

С пускането на мегамоста в експлоатация е възможно да стигнете от Джухай до Хонконг за половин час, докато преди това бяха необходими 90 минути за пътуване по море с ферибот, и то само при хубаво време. Вече можем да говорим за образуването на гигантска агломерация с население от 68 милиона души. В нея освен Хонконг, Макао и Джухай, се включват още осем големи града в Делтата на Перлената река.

Разчетите на пекинските икономисти показват, че общият ефект от проекта ще надхвърли 10 трилиона юана, а преките ползи, се оценяват на 86 млн. долара годишно от мита и такси. Разходите за поддръжка и охрана на моста ще струват $ 30 млн.годишно.

Естествено, пускът на надлеза “Гуандун-Хонконг-Макао” предизвика второстепенен интерес към Кримския мост. Казват, колко по-ефективни са китайците от руснаците? Обърнете внимание, че всезнаещите западни медии оценяват изграждането на руската 19-километрова автомобилна връзка с 227-метрова арка на 3,7 млрд. долара (с ж.п. моста - 7,5 млрд. долара). Тази сума, е сравнима с инвестициите на КНР в проекта, ако извършената работа бъде преизчислена за единица обем.

Между другото, руският строеж не се проведе в обикновени условия, тъй като Керченският пролив е разположен между две планински вериги и в резултат на това е изложен на ураганни ветрове. Проблеми на строителите създаде и сложното кално дъно. В Руската федерация нямаме опит в изграждането на многокилометрови морски тунели и никога не са изграждани големи изкуствени острови. В това отношение китайците имат много по-високи технологични компетенции.

Трябва да се отбележи, че изграждането на мегамоста в Поднебесната империя показва, че такива гигантски проекти са оправдани само в случай на образуването на мощни икономически агломерации. Ето защо, изграждането на моста за Сахалин противоречи на здравия разум. В крайна сметка 68 милиона китайци от Делтата на Перлената река в продължение на много години използваха фериботи и нищо не им попречи те да процъфтяват.

(Превод за “Труд” Павел Павлов)

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Технологии