Медийният експерт проф. д-р Маргарита Пешева пред „Труд“: Роботите превземат и журналистиката

Еврокомисията обсъжда даване на „човешки права” на изкуствения интелект

Навлизането на робо-журналистиката в живота ни е поредното предизвикателство. Какви са световните тенденции, какви са оптимистичните и песимистичните прогнози на експертите, кои професии са на път да изчезнат. С тази тема проф. Маргарита Пешева участва в международна конференция по повод 15-годишнината на Висшето училище по сигурност и икономика в Пловдив и предизвика изключителен интерес. Пред „Труд“ тя сподели своите виждания по дискусионните въпроси.

- Професор Пешева, свидетели сме на много бърза намеса на роботите в творческата работа на медиите и журналистите, ще се превърне ли тя в така наречената робо-журналистика?

- Роботите са литературен термин, измислен от Карел Чапек. Може би по-правилно е да наричаме това алгоритъм. Но действително става дума за едно и също нещо и то в близко бъдеще ще определя цялостно преобразуване на журналистиката- в робо-журналистика. Вероятно и във всеки български мултимедиен нюзмум част от информацията се обработва по този начин. България, като правило, в областта на медийните технологии не изостава спрямо останалия свят.

- Какви са световните тенденции, какво говорят експертите по темата?

- Тенденцията е до 2050 г. роботите да станат много повече от хората и прогнозите са, че те ще са около 9 милиарда и половина. А само до 10 години робо-машините не само ще си комуникират с хората, но и ще станат емоционално интелигентни. Това ще се случи чрез иновациите в сферата на изкуствения интелект.

- Та това е повече от населението на Земята?

- Да, така е. И това със сигурност ще стане. През 2014 г. бе отчетено, че в световен мащаб роботите са написали 1 милиард новини с помощта на алгоритъм, година преди това те са били 350 милиона. Данни сочат, че ако за определено време един репортер може да произведе 300 дописки, за същото време един робот може да произведе 4400 дописки. При това той никога не се уморява, не е недоволен (засега), никога не греши, не лъже, неговите информации са абсолютно точни и верни (засега). Роботът-журналист може да произведе до 2000 новини в секунда - рекорд, немислим за което и да е човешко същество. Това е огромна лавина, тя е като ураган. Има обаче и оптимистична, и песимистична гледна точка.

- И какви са те?

- Оптимистичната е, че това е шанс журналистиката да се върне към себе си. Шанс за разширяване на територията на бавната и качествената журналистика, на сериозните журналистически разследвания. Имам предвид, че хората журналисти ще се освободят от значителна част от рутинната работа, която вече ще се реализира чрез алгоритъм.

- Европейската комисия прави ли вече прогнози за бъдещето на различни професии?

- Прогнозите на Комисията са, че в следващите 10 години осем професии ще бъдат изцяло обезпечени с алгоритъм, разбира се, без да изчезват. Това ще бъдат професиите на шофьора, на секретарката, на оператора, който стои в пощенската станция, администратора в банка, маркетинг специалистите, т. нар. юридически услуги – част от тях ще се правят с помощта на алгоритъм. И журналистиката е една от тези 8 професии, която ще бъде „превзета“ от изкуствения интелект до 2030 г.

- На пръв поглед това звучи притеснително. Знаете ли, трудно е човек да осъзнае, че роботите, ще използвам тази дума - тя е по-популярна, ще превземат живота ни и ще ни информират за ставащото в света.

- По някои прогнози до 2030г. 90% от всички новини в медиите по света ще се създават чрез алгоритъм. Което означава, че човешкото участие в журналистическата професия своеобразно емигрира. Журналистиката все повече ще се трансформира в сфера на услугите, тъй като алгоритъмът ще пише новината за всеки един потребител поотделно. Компютърът ще знае всичко за всеки потребител - какви са неговите интереси, знания, квалификация, възраст, работно място, местоживеене, религия и др. Роботите ще дадат възможност за всеобща персонализация на медийната информация. Все повече самата професия се трансформира в сферата на услугите, тя повече няма да е „куче- пазач“ на обществото. Четвъртата власт няма да е в центъра на общественото мнение. За жалост, такива са прогнозите, дали и как ще се случи- ще видим. Но вече постоянно се пише и говори за това.

- Нали разбирате, че човек трудно би приел това като реално за бъдещето?

- А защо да не вярваме, след като китайската телевизия неотдавна пусна робот да чете телевизионните новини! Японците пуснаха роботът Ерика по тяхната телевизия още през март, а преди това през 2015 година китайците показаха робот, който даваше прогнозата за времето. Китайците са водещи в областта на изкуствения интелект, те дори произведоха холограма на истински тв говорител с неговия глас и лице. Принципно той е неразличим от живия човек. Целият проблем е, че тези информации, съобщения – да ги наречем журналистически текстове, които вече се пишат с алгоритъм, не могат да се разпознаят от другите текстове, писани от хора журналисти. Единствената им отличителна особеност е, че те са твърде скучни. Докато текстовете, написани от хора, могат да не са напълно съвършени, да имат и грешки, но в тях има душа и емоции.

- Как може роботът или алгоритъмът да разкаже една война, например?

- Е, войната не можеш да я разкажеш като Толстой, военните дейстия не можеш да пресъздадеш като Химингуей или Макгахан. Но в близко бъдеще това е възможно да се случи. Все повече се говори, че изкуственият интелект до 10 години ще може да изпитва чувства и емоции. Той ще се доближи до емоцоналния свят на човека, и това вече не е фантастика.

- Излиза, че написаното преди десетки години от Жул Верн, Айзък Айзимов и други писатели като тях, просто се случва?

- Ситуацията е много по-сложна, отколкото привидно изглежда. Преди повече от 30 години група литератори бяха направили изследване на всички романи на Жул Верн и според техните изчисления 40 процента от всички фантастични прогнози, които писателят е направил в своите романи, са се сбъднали. Но аз питам - кои 40% от романите на Айзък Айзимов и други създатели на фентъзи романи ще се сбъднат, дали няма да са най-мрачните? И защо Илън Мъск и Стивън Хокинг казват, че много бързото развитие на изкуствения интелект може да доведе до гибелта на човешката цивилизация?

- Това ли е големият проблем?

- Разбира се. Той се развива много по-бързо, отколкото човешкото съзнание може да осмисли този процес. Ние хората сме направени от кал, несъвършени сме, макар и понякога - гениални. На всеки човек му трябва време, за да усети и разбере този сложен процес. Той е толкова бърз и неговата вълна буквално ни залива. Нямаме време да осмислим как занапред ще се развият събитията. Истината е, че Европейската комисия обсъжда даването на „човешки права“ на роботите.

- Сериозно ли е това? Но хората какво ще правят, как ще живеят без работата, която роботите буквално ще им отнемат?

- Да, вероятно така ще стане. Има вече идеи за намаляване на работната седмица на 4 дни и на работния ден на 6 часа, за да може да се гарантира на населението на ЕС, че то ще бъде социално ангажирано. Защото единственият начин да останеш разумен човек е да имаш осмислен живот и своето право да работиш. Въпросът не е само в парите, просто трябва да имаш своето право на работа. Напоследък нашият еврокомисар Мария Габриел няколко пъти в свои телевизионни изяви говори колко активно ЕК обсъжда проблема с изкуствения интелект, че ще се получи безработица и изхвърляне на хората, защото роботите нямат синдикални претенции - не искат заплата, не искат и отпуск.

- Фактически роботът просто може да работи без да спира, в зависимост от настройката, от софтуера.

- Един робот съвсем наскоро се беше представил така: работя 24 часа в денонощието и 365 дни в годината. Затова съвсем естествено е, че човешкото присъствие в определени професии ще изчезне. Сред тези професии, колкото и да звучи в сферата на фантастиката, са професиите на пилот на самолет и на хеликоптер, водач на автомобил... Знаете, че вече има автомобили, които работят само с алгоритъм. От 2019 г. например и в българското метро ще пуснат автономни влакове. Т.е изчезват тези професии като възможност човек да ги развива и управлява.

- Но пак ще кажа и ще ви попитам - буквално излиза, че роботите ще „изядат“ хората.

- Това е проблем, и той се отнася не само до журналистиката. В Еврокомисията се поставя и друг важен въпрос - за новата компютърна етика. Или какви да бъдат отношенията между компютрите и хората, на каква принципна основа трябва да почиват, за да може да има съгласие и взаимодейтвие. От една страна, да се пазят правата на роботите като в трите закона на Айзък Азимов в неговата поредица „Фондацията“. Първият е, че роботът не трябва да навреди на всяко човешко същество.

- Това все пак е техника и пепел ми на устата, не е невъзможно да се случи.

-Да, така е, преди време в един от големите американски супермаркети 136-килограмов охранителен робот се отклони от програмата си и прегази малко детенце. Друг робот пък уби своя собственик, защото му прочинявал болка, трети робот поиска да има деца. Ето как логично стигаме до въпроса – ако някои роботи се отклоняват от своята програма, каква е гаранцията, че и в бъдеще те няма да навредят на човека?

- Робот е пожелал да има деца – за сега това звучи като във фантастиката, звучи като виц!

-Да, звучи като виц, но е вярно. И ако в рамките на 10 години един алгоритъм ще може емоционално да се еманципира, да разсъждава като човек, а хибридизацията между естествения и изкуствен интелект вече е в ход. Това се случи в Япония, когато два робота се свързаха помежду си, направиха собствен език – абсолютно неразгадаем за инженерите, поради което бяха изключени Засега това все още е възможно, но в бъдеще?

-Това означава ли, че процесът вече не може да бъде спрян?

-Да, този процес не може да бъде спрян. Означава, че роботите ще могат след време да изпитват някакви емоции и това е изключително важно. Технологиите се развиват много по-бързо, отколкото ние имаме време да ги осмислим. Преди седмица беше приета новата Директива за ауздиовизуалните услуги, която въвежда регулации по отношение на т.нар. платформи за споделяне на видеоклипове, свързани с вредно съдържание и в интерес на децата и непълнолетните.

- При нас – в България, нещата не стават ли малко по-бавно?

- Не мисля. България е страна, в която технологиите влизат доста бързо. Ние имаме много добре развит ай ти сектор, имаме отлични ай ти специалисти. В България има силно интернет общество. Ние изнасяме такива експерти в Европа и САЩ. Дори да вземем за пример само такъв отличен аксперт като Вени Марковски, който работи в Ню Йорк в сферата на киберсигурността.

- Излиза, че следващите 10-15 години ще бъдат изпитание за нашата професия – журналистиката?

- Да, защото в един момент може да се окаже, че журналистическият терен все повече ще се превзема от изкуствения интелект. Редакциите все повече ще работят с алгоритъм, защото на собствениците ще им е по-евтино да го поръчат. Смятам, че робо-журналистиката ще се превърне в сензация за една нощ, по израза на Роджър Фидлър.

-Тоест – къде на шега, къде наистина, но една вечер може да видим в новините вместо Юксел Кадриев например, неговата ...холограма?

- Възможно е. Това вече се случва – Китай и Япония вървят напред. При всички случаи експерименти с роботи, които четат тв новини ще започнат да се правят и в някои големи тв мрежи в Европа. Такива са законите на конкуренцията. Но кога ще се случи при нас, можем само да гадаем.

- Е, в България журналистиката вече е в ръцете на пиарите, не на репортерите...

- Професията на пиарите също ще бъде „превзета“ от алгоритмите. Така че, ако сега пиарите създават, пишат новините, след 20 години журналистиката ще се прави основно от роботи. С помощта на алгоритъм, тя ще бъде робо-журналистика.

- Интересно време ни очаква.

- Това е време на големи изпитания. Най-вече за това как може да се опази територията на човешкото? Доколко човекът ще остане водещ и активен при растящата доминация на изкуствения интелект в редица социални сфери? Вероятно отново трябва да се върнем към блестящите романи на Айзък Азимов и осмислим по нов начин неговите три закона за роботиката. Човекът може и трябва да бъде господар на света в новото време на роботите. Което означава, че той трябва да намери границата на своите отношения с изкуствения интелект, която ще му позволи да остане действителен господар на нашия човешки свят.

Нашият гост

Проф. д-р Маргарита Пешева е научен изследовател и преподавател в областта на социология на медиите, радио и телевизионната среда, история на телевизията, медийната регулация . От 2001г. до средата на 2010г. е член и два пъти председател на Съвета за електронни медии. Заместник главен редактор е на електронното списание за медийни анализи, изследвания и критика “Медиите на 21 век”. Член е на СБЖ и заместник председател на Българската академична асоциация по комуникации .

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта