Голямото завръщане на създателя на „Смело сърце“, „Страстите Христови“ и „Апокалипто“

Мел Гибсън се завърна триумфално към режисурата с военната драма по действителни събития „Възражение по съвест” след пауза от 10 години. Филмът разказва историята на Дезмънд Дос, който отива да се сражава във Втората световна война, но отказва да носи и използва оръжие по религиозни причини. В началото е осмиван и унижаван, но след като спасява десетки войници, се превръща в герой. Хитът на Гибсън премина по българските кина, беше номиниран за „Златен глобус”, а сега е и фаворит за предстоящите награди „Оскар”. Самият Мел се чувства комфортно отново да бъде в светлината на публичния прожектор и говори откровено за своята работа и проблемите си в миналото.

- Мистър Гибсън, завърнахте се към режисурата с военната драма „Възражение по съвест” след десетгодишна пауза. Как се почувствахте, когато филмът се превърна в световен успех, бе аплодиран повече от 10 минути на премиерата във Венеция, получи номинации за „Златен глобус”, а сега се очертава и като фаворит за предстоящите награди „Оскар”?

- Нямаше как да бъда по-доволен и щастлив от начина, по който публиката прие филма. Наистина е страхотно. Прекрасно е и това, че мога да споделя този успех с изключителните професионалисти от екипа, които повярваха в проекта и благодарение на които той се материализира.

Филмите не са едноличностен творчески акт, те са продукти на сложни човешки колаборации и хармонизирани усилия в постигането на обща цел. Успехът на „Възражение по съвест” е и успех на всички мъже и жени, които работиха неуморно и талантливо в продължение на месеци. Аз не правя филми за елита и за мен е много важно широката публика в тъмния салон да почувства нещо, когато гледа мое произведение, да реагира. Благодарен съм им за това. Това дори е меко казано.

- Някои от най-големите ви филми, като „Смело сърце” и „Апокалипто”, разказват за мъже, които се занимават с насилие, и са добри в това. Централният персонаж във „Възражение по съвест” отрича насилието и отказва да носи оръжие по време на война. Какво ви привлече към неговата история?

- Именно това обстоятелство ме впечатли толкова много. И това е истинска история. Този герой наистина е отказал да носи оръжие по религиозни причини. Никога не е изстрелял дори един куршум, а е спасил толкова много свои другари в битката. Никакви обстоятелства не са били в състояние да го накарат да нарани или убие друго човешко същество. Вярата му е била толкова силна и важна за него. Без оръжие, но винаги в сърцето на боя, под вражеския огън, той е пълзял с другите войници, излагал е живота си на риск. Куражът на този мъж е вдъхновяващ и като излязъл от някаква митична притча. За мен той е истинският супергерой.

- По време на работата ви по „Възражение по съвест” сте се срещнали с войници от Втората световна война, Виетнам и Афганистан. Какви прилики открихте между тях?

- Техните сърца, съзнания и души са завинаги белязани от преживяното. Маркирани са, дамгосани са от войната и през целия си живот ще носят този вътрешен белег. Но в миналото не е имало терапия за ветерани, не е имало дефиниции и лечения за посттравматичния стрес. Тогава мъжете са се връщали от бойното поле и са продължавали да живеят, да издържат семействата си, да участват в обществото.

Но днес има сериозен проблем. Толкова военни ветерани се самоубиват и правителството, всички ние сме длъжни да адресираме тежката ситуация и да направим нещо повече за тях.

- Трудно ли беше да намерите финансиране за военен филм, в който главният герой дори не докосва оръжие?

- Не беше толкова трудно, но това е теренът на моя продуцент Бил, който търси начини да реализира този проект цели 15 години. Още през 40-те години на миналия век е имало опити за филмирането на историята на Дезмънд Дос. Но тогава той не е искал да продава правата за своята биография. След войната той живеел като фермер, отглеждал зеленчуци, никога дори не е бил стъпвал в кино, за да гледа игрален филм.

- Известно е, че през 90-те не е имало идея вие да режисирате историческия епос „Смело сърце”, а само да играете ролята на Уилям Уолъс. Как стана така, че поехте кормилото на тази толкова амбициозна продукция?

- Да, така беше. Предложиха ми главната роля, но аз веднага започнах да си визуализирам цялата история. Измислях кадри, планирах бойни сцени, изграждах си арки на персонажи, междуличностни конфликти... Така че в един момент, когато вече бях режисирал един филм и имах повече самочувствие, бях решен да се предложа и за „Смело сърце”

- „Смело сърце” изглежда невероятно, но „Възражение по съвест” също съдържа изключително добре хореографирани батални сцени. А струва само 40 млн. долара. Как успяхте да му придадете този епичен вид с ограничени средства, особено в контекста на масовите холивудски продукции, които поглъщат 100, а вече често и 200 млн. долара?

- Просто трябваше да работим като ненормални. Всички на терен са професионалисти и са способни да намерят по-кратките и евтини пътища към целта. Но имаше неща, които исках да заснема в този филм, ала нямах възможност. Исках да засиля интензитета на битката, да вляза още повече в хаоса на войната, но това щеше да струва повече време и пари. Имах и луди идеи - да изследвам пространството между човека и куршума, да покажа неща, каквито никой досега не е показал, но пък щеше да се получи твърде натуралистично.

- Вие успявате да снимате зрелищни епоси с ограничени средства, но какво мислите за тези свръхскъпи супергеройски филми, които доминират пейзажа в развлекателната индустрия в последните години?

- Не са по моя вкус. Гледам ги и не знам какво да мисля. Наистина не ги разбирам тези филми. Бих казал, че са загуба на средства, тотално пропилени милиони. Филми, заснети със зелени екрани, няма нищо реално, само дигитални технологии. Не знам всъщност защо струват толкова много пари. Така, като ги гледам, имам усещането, че можеха да бъдат направени за по-малко средства. Наистина не проумявам как един филм може да струва 180 млн. долара. „Батман срещу Супермен” дори май имаше бюджет от 250 млн. долара. Плюс още огромни средства за маркетинг. И беше пълен боклук.

- Имате ли намерение да играете във филмите, които режисирате, както беше в „Смело сърце”?

- По-скоро не. Накрая на работния процес на „Смело сърце” бях неспособен да се мръдна. Толкова е натоварващо да бъдеш едновременно режисьор и да играеш главна роля, особено в такъв амбициозен и сложен филм. След 105 снимачни дни не знаех къде съм, не бях в състояние дори да разговарям с хора, бях напълно изтръпнал от работа.

- Как успяхте да преодолеете публичните скандали, в които бяхте замесен през годините, и отново да се фокусирате върху правенето на кино?

- Научих някои много ценни неща. На първо място, да не дрънкам много, когато съм пиян. Никога не е добра идея да говориш, когато си се отрязал с алкохол. Не съм чул някой да казва на мъртвопиян човек „Каква брилянтна мисъл, трябва повече хора да чуят това, което имаш да кажеш, трябва да споделиш тези твои думи със света”. Но аз успях да преодолея всичко, което се случи. Мисля, че помъдрях и вече съм различен човек. Научих си урока.

* Интервюто е дадено пред сайта „Дедлайн“.