Меркел спасява ЕС с “Европа на две скорости”

Различните скорости на интеграционните процеси в ЕС се наблюдават вече няколко десетилетия

Германският канцлер промени курса по отношение на Европейския съюз. В името на запазването на неговата структура тя е готова в момента да подкрепи стара и далеч не безспорна концепция. Идеята сама по себе си съвсем не е нова, но доскоро Ангела Меркел не беше сред нейните привърженици. Но ето че на 3 февруари, на пресконференцията след края на срещата на върха на ЕС в Малта тя за пръв път я произнесе на глас: “Историята от последните години показа, че в ЕС и занапред ще съществуват различни скорости, че не всички непременно ще участват в едни или други интеграционни стъпки.”

Меркел направи своя избор. На тази започнала с голямо закъснение вечерна пресконференция нямаше чак толкова много журналисти, по тази причина европейската преса не отдели необходимото внимание на казаното там. Но още на 7 февруари по време на визитата си във Варшава Меркел отново заговори за “Европа на две скорости”. Ангела Меркел е убедена, че Евросъюзът трябва да бъде изваден от днешната криза именно по този път. И сега тя ще върви по него с характерната за нея спокойна решителност. Вече с голяма доза сигурност може да се твърди, че идеята за “Европа на две скорости” ще стане част от една по-голяма обща концепция за развитие на Евросъюза, която 27-те страни предстои да изработят в периода след излизането на Великобритания от ЕС.

От една страна, идеята за “Европа на две скорости” е привлекателна с това, че предоставя на всеки член на ЕС свобода в зависимост от неговите приоритети и вътрешнополитически реалности - да реши дали да се присъедини към дадена интеграционна стъпка. От друга страна, тя крие в себе си опасността от дезинтеграция на ЕС и заради това не се харесва на мнозина.

Различните скорости на интеграционните процеси в Евросъюза се наблюдават вече няколко десетилетия. Не всички членове на ЕС взеха участие във валутния съюз, в режима за свободно придвижване без граничен контрол или в социалния протокол на Маастрихтския договор. Затова можем да си представим, че и в бъдеще ЕС ще има ядро и периферия. Но именно това предизвиква безпокойството на критиците - те се боят от разпиляването на Евросъюза, растящото отчуждение между неговите членове, тъй като връзките между тях ще станат все по-слаби.

ЕС е загубил своя “стратегически фокус”, оплаква се словенският евродепутат Таня Файон. Според нея в “Европа на две скорости” нейната малка страна ще се окаже изтласкана на заден план, защото няма да може да противопостави нищо на националните интереси на големите членове на ЕС или на техните поддръжници. “Първоначално идеята беше, че ние всички сме равнопоставени партньори и всички заедно печелим от общите политически решения”, напомни тя. Тогава за какво въобще е нужен ЕС, ако на мястото на всеобщата взаимна солидарност дойде принципът на самообслужването, когато всеки взима от ЕС това, което му е нужно, пита Файон.

За пръв път стои въпросът за необходимостта да се спасява самият проект под името ЕС. При това трябва да се спасяват преди всичко единното икономическо пространство и единната валута, защото не е далеч следващата дългова криза в Гърция, а след идването на власт на Доналд Тръмп не е изключено да избухне и търговска война със САЩ. В тази безпрецедентна ситуация Ангела Меркел е решила да се концентрира върху това поне да съхрани ядрото на ЕС - надявайки се, че то ще издържи до по-добрите времена, когато идеята за единна Европа ще върне предишната си привлекателност и когато това ядро отново ще започне да се разраства. Напълно е възможно залагането на концепцията за “Европа на две скорости” да е последният опит на германския канцлер да предотврати разпада на ЕС.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари