Ако някой е очаквал да стане свидетел на кой знае колко вълнуващ сезон във Формула 1, надеждите му са останали излъгани. След всички драми през годината зрителите получиха още от същото – „Мерцедес“ спечели и двете титли, както и в предишните пет шампионата. С това тимът стана първият с шест поредни успеха и в двете надпревари. Досега рекордът бе на „Ферари“ от ерата на Михаел Шумахер - шест отборни трофея, но в първия от случаите (през 1999-а) Шуми остава втори при пилотите след Мика Хакинен. А когато се чупят рекорди, обикновено започват сравненията с величията от миналото и спекулациите дали настоящият властелин е най-великият в историята.

Шефът Тото Волф посвети успеха на легендата Ники Лауда, който почина през пролетта. Наричаха австриеца „неизпълнителен директор“ на „сребърните стрели“ и той имаше сериозна, макар и не много точно установена, роля в тима.

„Лауда беше с нас от самото начало на проекта, носеше ни уникална смес от подкрепа и напрежение – заяви Волф. - Липсва ми всеки ден, странно е отборът да се събира без него. Все си мисля какво той щеше да каже в една или друга ситуация.“

Но и без Лауда машината на „Мерцедес“ работи на пълни обороти. Четирите последни старта ще трябва да решат само един въпрос – кой ще е шампионът при пилотите, а двата варианта са двамата състезатели на тима. Люис Хамилтън и Валтери Ботас ще трябва да разиграят някоя и друга мини драма, за да поддържат интереса към остатъка от сезона. Това не е нещо ново за отбора – още се помни „вътрешновидовата“ битка между Хамилтън и Нико Розберг, която спасяваше интригата по време на кризата в останалите отбори.

А в един момент от сезона нещата изглеждаха иначе. „Ферари“ са с видимо по-бързата кола, поне след лятната пауза. Докато в предишните години „скудерията“ залагаше предимно на постоянството в състезателното темпо, сега червените болиди се оказаха истински господари в квалификациите. Вече няма как да се оправдават с тесните писти или особеностите на съвременните коли, които не позволявали изпреварвания. Но трите поредни победи – две на Шарл Льоклер и една на Себастиан Фетел, не се превърнаха в повратна точка за сезона. Основната причина беше още едно уникално за „Ферари“ събитие – може би за първи път в историята си тимът имаше „два петела в курника“. Нещо, което предишните шефове като Лука ди Монтедземоло и Стефано Доменикали внимателно избягваха. „Скудерията“ досега минаваше за отбора с най-добра организация по време на състезание, което й носеше доста дивиденти дори в моменти, когато колата не беше най-добрата. В основата на титлите на Михаел Шумахер беше и „втората цигулка“ на Рубенс Баричело, а в началото на десетилетието Фернандо Алонсо поддържаше огъня в неравната битка с „Ред Бул“ само благодарение на факта, че на Фелипе Маса беше забранено да „му взима точки“.

Вероятно в Маранело са имали нещо подобно предвид, когато привлякоха 21-годишния Шарл Льоклер за съотборник на четирикратния световен шампион Себастиан Фетел. Той замени Кими Райконен, който се държеше достатъчно дисциплинирано и не създаваше проблеми на германеца. Но твърде скоро младият пилот от Монако се разбунтува и в доста моменти от сезона засенчи залязващата звезда. Ръководството на тима обаче твърде дълго отказваше да приеме реалността и в доста от гонките в първата част от сезона зае страната на Фетел. Това доведе до куп недоразумения, които провалиха стартовете в Русия и Япония за „Ферари“. И в двата случая червените коли печелеха убедително квалификациите, а след това пилотите им подаряваха победите на „Мерцедес“.

Нещо подобно призна самият Фетел след второто място на „Сузука“.

„Хамилтън си заслужи титлата, но „Мерцедес“ има най-добрата кола в последните години и ако не беше така, някои други пилоти също можеше да станат шампиони – заяви германецът. - Но има и нещо повече, става въпрос за сработването му с отбора. Титла не се печели само от пилот или само от кола, а от комбинацията между двете. Много трудно можеш да победиш съперник, който почти не прави грешки. Това трябва да му се признае.“

Фетел явно няма илюзии, че Ботас може да измъкне пилотския трофей от Хамилтън. Но развитието на състезанието в Япония накара британеца да изпусне нервите си. Той фишинира трети и загуби 10 точки от аванса си на върха, но все още му остават 64, които много трудно може да пропилее. Люис обаче очевидно не иска да допусне в „Мерцедес“ този разнобой в целите, който провали съперниците им. Затова разкритикува стратегията на тима, която го остави зад Фетел на финала на „Сузука“.

„С по-добра работа на състезателния инженер можех да спечеля – заяви шампионът. - Направо ме извадиха от състезанието. Мисля, че щяхме да успеем и с едно спиране в бокса, вместо да сменям гуми десет обиколки преди финала.“

Може би именно напрежението от сравнението с великите в историята кара Хамилтън да реагира така в недотам драматичната ситуация.

„Колкото по-близо си, толкова по-големи стъпки трябва да правиш, за да се изравниш с най-големите – твърди Люис, който почти сигурно ще спечели 6-ата си титла и вече гледа към седемте на Шумахер. - Все още съм далеч от рекорда на Михаел. Той е на върха, а аз съм в базовия лагер. Но мисля, че ние в „Мерцедес“ бихме могли да сме най-великите.“