На половината път до крайната гара

Крайните резултати от изборите ни разкриха някои подробности, които ако не променят, поне допълват очертаващите се нови тенденции в пътуването ни към едно по-добро бъдеще.

Първо, очерта се една доста грозна картина от нарушения, които поставят под въпрос законността на изборите. Тези нарушения се представят в телевизионните репортажи като илюстрация на тезата, че виновни са само продажните цигани, но това не променя цялостната картина. Трудно е да се припише обаче на атрактивните роми вината за фалшивите данни за разликата в гласовете на двете съпернички за кметското място в София. Замисълът е коварен, участниците -поръчители и изпълнители- са неслучайни хора и резултатът е непренебрежим. Първо, избрани са социолозите, които произвеждат фалшивите прогнозни резултати, второ- медиите, които пренебрегват забраната в името на „свободата на информацията“ и публикуването през целия ден на голямата разлика от близо 10 процента. Ясно е, че който иска на подкрепи губещия според тези резултати, ще бъде обезсърчен да ходи до урните, след като не може да повлияе на крайния резултат. Това е достатъчно опорочаване на изборите, за да бъдат касирани.

Подобни действия обаче надхвърлят търпимостта и примирението. Бъдещето на политическата система изглежда несигурно и предвещава нови сблъсъци, които със сигурност ще доведат до очертаващото се разместване на политическите пластове. Достигането на една междинна станция- да спечелим и тези избори, по-нататък ще ни е по-лесно, води до самозаблуда.

Второ. Въпреки че обявилите се за промяна не постигнаха голямата си цел, реални очертания доби обединението на леви и десни избиратели. Това става за пръв път, а както е известно, началото винаги е най-трудно. Както казва лидерът на софийските социалисти Калоян Паргов: „Битката на тези избори не бе между ляво и дясно, а цивилизационен избор между промяна и статукво“. Обобщи го и политологът от „Тренд“ Анастас Стефанов: „София вече не е синя, нито двуполюсна“. Тези, които не са разбрали тези нови реалности, постепенно изпадат в изолация. Ще го усетят още при следващото премерване на силите. Ако премиерът не е загубил присъщата му интуиция за промените в политическата ситуация, вероятно ще предприеме поредица от спешни мерки- обновяване на правителствената формула, освобождаване от неудобни и провалили се политици и министри, освежаване на идеологическия облик на партията. Досегашното запушване на „дупки“ в обществените настроения с наливане на пари носи само временни изгоди, да не говорим за развращаването на цели слоеве, които експлоатират управлението. Не виждам вероятност да прибегне до извънредни избори. Те са добро средство за удължаване на мандата, когато се чувстваш достатъчно силен, но макар и да спечели местните избори, премиерът едва ли е уверен, че това ще се повтори отново толкова бързо.

Трето. Левицата има основание да бъде доволна от представянето си на изборите. Корнелия Нинова може да бъде спокойна за мястото си и да се посвети на развитието на партията. Поставени са добри основи за следваща атака срещу хегемонията на управляващата ГЕРБ. Разликата между прогнозните и крайните резултати доведе до противоречиви коментари относно готовността на левите избиратели да приемат „историческия компромис“ с градската десница в името на общата цел да бъде нанесен изборен удар на управляващите. В крайна сметка се оказа, че истината е по средата. Не е справедливо на левите гласоподаватели да се хвърля вината, че на Мая Манолова не са достигнали гласове за победата. Не са изпълнили своя ангажимент и доста привърженици на „Демократична България“, въпреки че техните районни кметове бяха избрани благодарение на левите гласове. Все пак не бива да се забравя, че привържениците на БСП от години живееха в обстановка на изолация и трудно протягат ръка за довчерашните си ругатели. За да има по-добри бъднини за БСП, Корнелия Нинова трябва да продължи обновяването на партията и приучаването на привържениците си на гъвкавост и компромиси, когато се налага. Такава практика е широко разпространена в Европа. Затворените леви партии обикновено „замръзват“ на един постоянен изборен процент от верни последователи и не мърдат от там. И такива примери има в Европа (Гърция), но те водят до разбиване на лявото пространство и роенето на сродни леви образования.

Четвърто. Какво ще представлява новият проект на Мая Манолова? Отговарям накратко. Тя няма да се връща в БСП. Контурите на политическата u платформа са очертани вече от предизборната u формация. Тя ще бъде гражданско обединение, с подчертано радикален характер. Такива партии бележат сега пробив в Европа. В този смисъл тя няма да е конкуренция на БСП, а възможен съюзник. И няма защо да изчаква уталожване на страстите. Ние имаме навика да забравяме бързо блесналите на политическия небосклон. Желязото се кове, докато е горещо.

Страсти около телевизията на Слави

Знам, че очакват от мен да се присъединя към хора от критици и почитатели на телевизията на Слави. Гледана е от много хора, без това да означава, че я харесват. На едни е тъмна, други не виждат нищо ново.

От мен няма да дочакате мнение. Не от солидарност. Просто всички забравят, че това е първата и единствена телевизия, основана от екип журналисти и артисти, без да са намесени наши или чужди капитали. Само това до тук е един подвиг. Нека изчакаме да улегнат нещата и да им стискаме палци.