ГЕРБ открито обвиниха Реформаторския блок за провала в образователната реформа по време на предизборната кампания. Но за разлика от други кампанийни изявления, този път управляващите продължават да признават своята грешка. Както и да акцентират върху бързото изпълнение на обещанията пред избирателите за кабинета „Борисов 3“. Увеличенията на учителските заплати ще продължат и през следващата година, категорична е образователният експерт на ГЕРБ в парламента Милена Дамянова. Извън интервюто споделя, че 15 септември и началото на учебната година за нея винаги е бил празник: „Трябва и можем да запазим енергията му.“

- Защо от ГЕРБ не отговорихте на критиките за образованието, госпожо Дамянова, които напоително се чуха от трибуната на парламента в декларацията на лидера на БСП Корнелия Нинова?

- В първия пленарен ден всяка една парламентарна група прави своите декларации. И в декларацията на ГЕРБ бяха посочени приоритетите за този политически сезон, нещо повече – подчертахме, че образованието е първи и основен сред тях. Това е нашият отговор на декларацията на БСП. От ГЕРБ не хвърляме обвинения и празни тези в пространството, свикнали сме през годините да изпълняваме това, което сме поели като ангажимент. Знаете, че от новата учебна година учителите ще получат 15 процента увеличение на заплатите, с което изпълняваме своя предизборен ангажимент за двойно увеличение на трудовите им възнаграждения до края на мандата. Наша задача е да намалим бумащината в училищата и детските градини, която изпълняваме и резултатите от нея са на лице. Една част от наредбите бяха обсъдени не само в МОН, но имаше и много кръгли маси в страната с участието на учители. В момента промените, за които настояваха точно учителските колективи, се очакват да бъдат публикувани в „Държавен вестник”. Тези два основни ангажимента, които бяха поети и по време на предизборната кампания, и бяха заложени в управленската програма, вече са факт. И то само за няколко месеца. Това ще отговоря на БСП. Не съм съгласна, че има хаос в системата, или че има сериозни проблеми, напротив. Включително и опасенията, че няма да има учебници за началото на учебната година – стана вече ясно от изявленията на МОН, че учебниците вече пътуват към училищата. Оттук нататък продължаваме с другите сериозни теми като тази за промяната в делегираните бюджети, така че финансирането да не зависи само от броя на учениците. Продължаваме и с ревизията на наредбите с цел намаляване на административната тежест, и разбира се заплащането на учителите – няколко стъпки са предвидени в следващите години. За мен това е изключително важно, защото първите задачи, които трябва да се решат, са ниските доходи на учителите и голямата административна тежест спрямо тях. Учителите на 21 век също трябва да учат през цялото време, за да могат да отговорят на изискванията на децата, да отговорят на изискванията на съвременния свят. От друга страна обаче точно учителите са затрупвани, в буквалния смисъл, с много други ангажименти, което ограничава свободата им на действие. Мисията на учителя е не просто да предава знания, учителят е и морален стожер. Децата ни се възпитават от социалните мрежи, гугъл и ютюб – знаем, че в интернет има много верни, но и неверни факти и новини. Учителят е този, който може и трябва да преведе децата през този океан от информация. Точно затова и той трябва да бъде подкрепен.

- Така отговаряте на БСП, а как ще отговорите на упреците на обикновените учители и на вашите съпартийци, че през миналия мандат на кабинета е загубено ценно време заради министри на Реформаторския блок точно в образованието?

- Това е включително и моя теза, както и на моите колеги от ГЕРБ. Защото реформата не е само закона за училищно и предучилищно образование, реформата означава адекватни учебни програми, адекватни подзаконови актове – т. нар. държавни образователни стандарти и неведнъж съм казвала, че и двамата министри на Реформаторския блок не се справиха с тази задача въпреки натиска от страна на парламентарната група на ГЕРБ. Затова и ние заложихме в нашата програма пълна ревизия на тези стандарти и то с участието на всички заинтересовани страни – на синдикати, на учители, на родители, на неправителствени организации и т. н.

- Кои са най-големите луфтове, които се отвориха в образованието през миналия мандат, когато министерството беше в ръцете на коалиционните ви партньори?

- За луфтове не бих могла да говоря, но самият факт, че се наложи да правим изцяло нов стандарт за приобщаващо образование, за да реализираме наистина философията на приобщаващо образование, мисля, че е достатъчно показателен. Изключително съм доволна, че има реални резултати за намаляването на бумащината в училище. Направена е промяна, според която всяко едно училище само ще преценява как да уведомява родителите, когато един учител по история например, реши да проведе часа по история в музея. Целият механизъм е опростен. Това е нещо изключително важно и полезно и това беше идея и желание на учителите, които участваха в една кръгла маса в 43-ото Народно събрание - „Училището в музея. Музеят в училището“. Тогава излязохме с призив към министерството да облекчат този режим във връзка с дневните посещения на учениците в галерии, музеи и библиотеки. Или в зоологическата градина, например. Какво по-интересно за децата от един урок по биология на открито, в зоопарка? Това вече е факт и се гордея с тези промени. Целта е информацията да бъде поднесена по интересен и увлекателен начин. Това от своя страна води до повишаване на мотивацията на учениците и ниски нива на агресия в училище.

- Какво очаквате от кампанията с мобилните групи, които ще трябва да „вкарат“ в училище деца, които не са записани от своите родители, или са отпаднали от системата?

- Това е механизъм за междуинституционално взаимодействие при обхвата на децата в училище. Пилотният му проект се случи още в първия мандат на ГЕРБ. Тогава на територията на Столична община беше апробиран този модел и имахме изключително добри резултати. Много деца бяха записани в различни форми на обучение, задочна форма за младежи, които са в училищна възраст, но които за съжаление отдавна са излезли от системата. Важно е, когато говорим за броя на отпадналите ученици, да не говорим само за отговорността на училищата. Наложително е всички институции да си взаимодействат, а не да си прехвърлят отговорностите една на друга. Крайно време е всички да разберем, че заедно носим отговорност като общество децата ни дали са грамотни или дали посещават училище. Не можем да си позволим като държава лукса да имаме необразовани деца. Образованието е факторът, който ще ни изведе на по-добър път на развитие. Определяща е координацията – там, където училището не може да окаже въздействие, трябва да влязат социалните служби, общините да бъдат активни и да изпълнят своите ангажименти, МВР да се включи където е необходимо. Необходимо е обхватът на децата за училище да бъде ангажимент на всички. Аз лично съм оптимист и смятам, че този механизъм ще сработи. А след това идва новата задача – да задържим децата в училище, да ги мотивираме да учат, да им обясним, че образованието ще ги направи успешни граждани и ще им осигури достоен начин на живот.

- Къде се загуби „преводът“ между МОН и обществото, че се стигна до скандала с черно-белите учебници, защото наред с определенията за дискриминация се оказа, че издаването им има и своите поддръжници и то в лицето на ученици и родители?

- Тази инициатива има своите поддържници – факт. МОН имаше своята позиция. Мен като политик ме вълнува по-скоро въпроса какво пише в учебниците. Дали българското образователни програми и учебниците, защото учебниците следват учебните програми, които се изготвят в МОН, дали те гарантират, че ще направят от българските деца успешни граждани. Дали учебните програми гарантират на децата тези компетенции, които ще им позволят добра реализация на пазара на труда и тогава работодателите няма да са недоволни, че нямат необходимите кадри. През последните десет години няма кръгла маса, на която да не е изказано оплакване от страна на работодателите, че липсват подготвени кадри. Това за мен е по-важният въпрос – как да подготвим децата и гарантираме ли им, че с програмата в училище ще получат уменията, които са им необходими да се справят успешно след това на пазара на труда.

- Бюджет 2018 ще бъде много по-добър от сегашния – тази заявка направихте неколкократно от ГЕРБ. Повече социален ли ще е или повече за образование ще насочите средства?

- Все още е рано да коментирам в детайли параметрите му. Предстои Бюджет 2018 да бъде внесен в Народното събрание. Много ясно правителството обяви своя приоритет и това е образованието. Заявена е подкрепата за учителите и тя ще бъде много ясно видяна и в следващата бюджетна рамка. Предвиждаме т.нар. режийни разходи за отопление, осветление, които не зависят от броя на децата в училище или в детската градина, да бъдат изведени като отделен компонент. Промяната беше поискана от учителите и ние се съобразихме с нея. Предвижда се да бъде диференциран стандартът в зависимост от броя на децата от уязвимите групи, като тук мотивът е да бъдат подкрепени тези учители, които работят с деца от различни групи, които изискват по-различни усилия. Едно е когато половината клас е с деца, на които майчиния език е различен от българския – тогава трябва да има допълнителни занимания по български език. Предвижда се и диференциране на единния разходен стандарт в зависимост от липсата на образователни ресурси. В училища от малките населени места е много трудно да бъдат намерени учители. Там се предвижда учителите да бъдат привлечени с по-високо заплащане.

Нашият гост

Милена Дамянова е родена в град Силистра. Завършва специалност „Унгарска филология” в СУ „Св. Климент Охридски” и „Финансов мениджмънт” в СА „Димитър А. Ценов” – Свищов. Специализирала в Унгария. От 2007 година работи като експерт в експертната комисия по образование и наука към политическа партия ГЕРБ. До 14 септември 2010 година е парламентарен секретар на Министерството на образованието, младежта и науката, след което е назначена за зам.-министър на образованието в първото правителство на Бойко Борисов. Председател на комисията по образование и наука в 44-ото НС.