Сред идеите й са промени за защита на околната среда, включително и данък върху CO2

Изборът на Урсула фон дер Лайен е продукт на компромис

Предлага равен брой мъже и жени еврокомисари

Урсула фон дер Лайен е новият председател на Европейската комисия. Тя е първата жена, която ще заеме този пост. В настоящата статия ще разгледам обещанията, които тя направи, за да бъде избрана, както и част от идеите, които е защитавала през годините си в политиката.

Изборът й е продукт на компромис и затова тя се опита да се хареса на широк кръг европейски политически семейства. Тя е представител на консерваторите, но имаше за цел и успя да привлече гласовете на депутати от целия спектър. Някои от най-важните предимства на нейната кандидатура бяха лоялността й към канцлера Меркел, отличната езикова подготовка (владеенето на френски език й спечели подкрепата от Макрон), потомственото й участие в политиката на общоевропейско ниво, както и неодобрението към първоначалните кандидати. Същевременно най-големите държави от еврозоната (Германия, Франция, Италия и Испания) си разпределиха най-важните постове за сметка на останалите.

Правосъдие и миграция

Основен ангажимент на фон дер Лайен е върховенството на закона, като тя подкрепя въвеждането на годишни доклади за спазването на законността във всички държави от ЕС. Същевременно обаче явната или неявна подкрепа за нея от партии, участващи в правителства, които са критикувани именно заради проблеми с върховенството на закона, вероятно ще бъде с цената на по-ограничени усилия за нормативни промени и по-строги механизми в областта на правосъдието на общоевропейско ниво.

Според нея е необходимо възстановяването на Шенген. Начинът за това е предоговарянето на правилата относно миграцията, като се запази правото на убежище, но се ограничи незаконната миграция. Капацитетът на общата гранична полиция трябва да бъде увеличен с още 10 хил. допълнителни служители в рамките на мандата, което ще изисква допълнителни средства.

Тя предлага също решенията относно външната политика да се приемат не с единодушие, а с мнозинство. Това означава, че вземането им ще бъде улеснено, но заедно с това отделните държави няма да имат право на вето - тоест при засягане на интересите на една страна тя няма да е способна да ги защити.

Околна среда

Основната идея, която ще има огромно въздействие върху икономиката на Европейския съюз, е за намаляването на емисиите на парникови газове и по-конкретно на въглероден диоксид (CO2) с поне 50% до 2050 г. Oще през първите 100 дни на своя мандат тя ще предложи законодателни промени за защита на околната среда, включително и данък върху CO2. Според нея за постигането на тази цел са необходими поне 1 трилион евро инвестиции през следващото десетилетие. Вероятно необходимите средства ще са дори повече, а общите разходи за европейската икономика е трудно да се пресметнат.

Безспорно опазването на околната среда е важна мисия, която показва отговорността на човечеството към настоящото и бъдещите поколения. В резултат и от човешката дейност се променя съставът на атмосферата, замърсяват се почвите и водите. Все още обаче липсват убедителни доказателства, че именно това са факторите за климатичните промени. Естествени процеси и явления, които нямат общо с хората, като слънчевото греене и натрупването на водни пари в атмосферата, въздействат в значителна (по-голяма) степен. При настоящото развитие на технологиите е твърде оптимистично да се приеме, че човечеството е способно да противодейства на тези процеси.

Това е една от причините мерките, които се предприемат, да са твърде скъпи и да не дават желаните резултати. Тази политика е характерна най-вече в ЕС и ефектите от нея са свързани с по-бавен икономически растеж. Но развитите икономики вече са достигнали достатъчно висок стандарт на живот, докато за България това означава ограничаване на възможностите за догонващо развитие.

Един от най-засегнатите сектори е енергетиката. При нея мерките за увеличаване на дела на възобновяеми източници при производството намират израз в отпускането на субсидии. От друга страна традиционни източници като въглищата се наказват с включването в разходите на все по-скъпите квоти за въглеродни емисии, които намаляват финансовите им резултати и представляват заплаха за оставането им в бизнеса. Освен това наличните технологии за ВЕИ сами по себе си не са достатъчни. За нормалното функциониране на електроенергийните системи е необходимо включването на балансиращи централи. В резултат от тези мерки обаче цената на електроенергията се повишава и въздейства върху производствените разходи, като намалява конкурентоспособността на всички електрически интензивни отрасли.

Икономика

Преходът към по-екологична енергетика ще има социални последици поради повишаването на крайните цени. Според фон дер Лайен е необходимо част от бюджета на ЕС да бъде насочен за подкрепа на домакинства, които не могат да понесат допълнителните разходи. Такава мярка ще означава, че широко се отваря вратата за бързо нарастване на общия бюджет на ЕС. Именно растежът на социалните разходи е основният фактор за повишаване на дела на държавните разходи в брутния вътрешен продукт през десетилетията след Втората световна война. Те генерират бюджетни дефицити и допринасят за значително нарастване на държавните дългове и уязвимостта към финансови кризи.

Понастоящем социалната политика се счита за приоритет на националните бюджети, така че подобна мярка или ще изисква централизиране на ниво ЕС на част от средствата, които иначе биха били използвани от националните правителства, или допълнително облагане на населението на ЕС, чрез което да се финансират по-високите разходи.

Друга икономическа мярка е въвеждането на “честни” данъци за международните технологични компании, които правят бизнес и в ЕС. По принцип няма справедливи или честни данъци. Еднаквото третиране на тези компании на практика би означавало те да се облагат с данъци, подобно на останалите. В момента данъчните ставки, които ефективно плащат тези компании, са близки до нулеви. Т.е. големи компании със значителни печалби успяват да ги трансферират така, че да не платят данъци върху тях никъде по света и това е резултат от несъвършенствата в данъчното законодателство.

Тук обаче възниква следният казус - по-големите икономики от ЕС, които облагат корпоративните печалби с по-високи ставки, се опитват да ограничат данъчната конкуренция и да накарат компаниите да плащат данъци и при тях освен в по-благоприятните юрисдикции. От това могат да загубят държави като България, които разчитат на широка данъчна основа, ниски ставки и малко облекчения, т.е. малко вратички за намаляване на облагането. Ако общата данъчна тежест е висока, тогава целият дължим данък ще бъде плащан в по-голямата юрисдикция и това ще лиши по-малките от данъчни приходи.

Друга идея, която ще защитава новият председател на ЕК, се отнася до наличието на минимална работна заплата на ниво ЕС. Това означава тя да се въведе и от държавите, които в момента не прилагат такава регулация и да се приеме единен механизъм за нейното определяне. Това предложение се обосновава с необходимостта от достойно заплащане за труда на работещите хора. Проблемът възниква за хората с недостатъчно знания и умения, които заради тази регулация стават неспособни да си намерят официална работа и заради това или изобщо не работят, или го правят в неформалната икономика. Тоест тук се разчита на видимия ефект, но е трудно да се прецени колко хора са засегнати негативно.

Равнопоставеност между мъжете и жените

Фон дер Лайен иска половината еврокомисари да бъдат жени и обещава да не приеме състав на ЕК, който не изпълнява това условие. Каузата за равноправието между половете е достойна, но прилагането й на практика може да бъде изкривено. В теорията такава политика се нарича обратна дискриминация. Това означава да се фаворизират групи или малцинства, които преди това са били умишлено дискриминирани, независимо че може да не са подходящи за съответната позиция. При избора за състав на ЕК не би било проблем да се намерят достатъчен брой жени, подходящи за съответните ресори. Ако подобна политика (относно жените, малцинствата и т.н.) обаче се превърне в официална при назначенията в структурите на ЕС или се превърне в регулация, която да засяга и частния сектор, това може да създаде рискове. Например, това ще означава, че изборът за дадена конкретна позиция ще бъде определен не заради знанията и уменията на кандидатите, а заради някакви други критерии.

Другата идея на фон дер Лайен относно човешките права е целият Европейски съюз да се присъедини към Истанбулската конвенция. Това по принцип зависи от отделните държави в ЕС и не би трябвало да бъде задача за председателя или за ЕК като цяло. Освен това няколко държави, включително България, вече изразиха ясно позицията си срещу конкретни разпоредби в тази конвенция, което за момента прави този стремеж неизпълним.

Като цяло изглежда, че настоящите приоритетни области според Урсула фон дер Лайен са избрани с предизборна цел. Политиката на новата ЕК по време на мандата й обаче трябва да бъде насочена към повишаване на производителността чрез подобряване на регулациите, намаляване на данъците, стимулиране на иновациите и технологиите. Не по-маловажен е демографският проблем, изразяващ се в ниска раждаемост и застаряване на населението. Освен това държавните институции са неподготвени за ефективното включване в обществото на имигрантите. Друго предизвикателство е създаването на такъв Европейски съюз, който да не предизвиква членовете си да го напускат, тоест да разчита на основните си ценности - свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали.