Правителството гласува голямо доверие на министъра на отбраната Николай Ненчев. И на себе си, разбира се. Това става с приемането на специална Наредба за критериите и реда за определяне наличието на основни интереси в определени случаи от Закона за обществените поръчки, които трябва да бъдат защитени при сключване на договор за обществена поръчка или при провеждане на конкурс за проект. След дълго „обществено обсъждане” - от 30 юни до 14 октомври, министрите са подписали правото си сами да решават кога да има конкурс и кога не за военни доставки според спецификата на информацията, т.е. дали тя е чувствителна за националната сигурност или не. В същото време предоставят на Народното събрание ролята на наблюдател.

Предприемането на този ход, т.е. прякото договаряне, може да има най-различни обяснения, включително и убедителни аргументи. Едно е обаче ясно - причината! Българската държава закъсня много тревожно с превъоръжаването и модернизацията на въоръжените си сили. И ако това е решение на въпроса, бихме го приели, независимо от вечните подозрения за създаване на корупционна среда.

За да изпълнява и трите си мисии - отбрана, подкрепа на международния мир и сигурност и подпомагане на населението, армията се нуждае от реализиране на замразените проекти. Вярно е, че парламентът даде ход на придобиването на самолети и кораби. Държавният бюджет отдели и 160 милиона лева за тази година. Времето обаче върви, а с него и съмненията за конкретни резултати до края на годината. На фона на провалената обществена поръчка за купуване на 10 двигателя на изтребителите МиГ-29 и недотам адекватната реакция на компетентните органи картинката става още по-тревожна. Не ни остава нищо друго, освен да разчитаме на вярната и професионална преценка на изпълнителната власт. И да имаме доверие на своите подчинени. Още в началото на година например от екипа на генерал-майор Румен Радев сигнализираха, че е проблем доставянето на въпросните двигатели. Недоверието на политическото ръководство спрямо професионалното доведе до забавяне на по-нататъшните действия за новия самолет. Не бива да забравяме, че военновъздушните ни сили чакат и нови трикоординатни (3D) радари.

Забавянето, разбира се, не е само за авиацията и флота. Сухопътни войски останаха излъгани. Проектът за техните бойни машини трябваше, според непрекъснатите обещания през лятото и есента на министъра на отбраната, да влезе в правителството всеки момент. А без него няма да имаме боеспособни батальонни бойни групи. В Специалните сили, на които би трябвало да се разчита изключително много съобразно новите заплахи за националната сигурност, само 10-15 процента от техниката е нови образци. Факт е, че това неоправдано буксуване на големите проекти спъва малките.

И както се шегуват някои, засега на Министерството на отбраната само военно-патриотичното възпитание му е в ред.

Тепърва ни предстои да видим резултатите за армията от прякото договаряне по принцип. На първо време ще съдим от обещаното закупуване на двигателите за МиГ-29, чиято обществена поръчка се провали. Ще гледаме кога и какви изтребители ще кацнат на пистата на авиобаза „Граф Игнатиево“. И дали няма да продължаваме да „кърпим” охраната на въздушното ни пространство с някой и друг полет на дошли за малко у нас съюзнически самолети.

След като министърът и Съветът по отбрана ще решават за военните доставки, защо не се даде право на командирите да назначават без конкурс войници, основателно питат някои. Без това се дават толкова средства за спазване на цялостната процедура, а резултатите не покриват очакванията. Но това е въпрос за промяна на друга наредба.