Договориха се да наложат 12-месечен лимит за „командироването“

Министрите на ЕС се споразумяха да затегнат правилата за работниците-мигранти след възникването на дълбоки противоречия между източните страни-членки и Франция по отношение на евтината чуждестранна работна ръка, която според Брюксел води до „социален дъмпинг” на континента. След 18-месечен напрегнат политически диалог, разкрил напрежението между Изтока и Запада, министрите решиха да подкрепят водената от Франция инициатива за налагане на 12-месечен лимит върху „командироването” на работници, при което фирмите могат да изпращат служители от държави с по-ниско заплащане на работа в по-богати държави-членки, без да спазват всички норми на местното трудово законодателство.

Едногодишният таван, съкращаващ наполовина досегашния 24-месечен срок, бе поискан от Емануел Макрон, който превърна реформирането на правилата за работниците-мигранти в един от ранните приоритети на своето президентство. Като компромисно решение фирмите ще могат да удължават назначенията с още шест месеца.

Макрон окачестви практиката, при която един полски строителен работник може да се труди във Франция и да получава по-ниско заплащане и социални придобивки от френския работник, като „предателство на европейския дух”. Европейската комисия пък описа правилата относно командироването на работници като форма на „социален дъмпинг” от страните с ниски заплати спрямо онези с високи. Но държави като Полша и Унгария, които не подкрепят новите предложения, остро се противопоставиха на някои промени в правилата, които според тях ще затруднят способността на техните компании да развиват дейност в западните пазари на труда.

Полша е най-големият износител на командировани работници в ЕС с близо 500 000 души годишно, следвана от Германия и Франция. Макар общата бройка да е малка, практиката бележи силен ръст след кризата в еврозоната, като увеличението само в Полша е със 75 процента от 2010 г. насам.

Въпреки че засягат по-малко от 1% от общата работната сила в ЕС, или под 2 млн. души, законите за командироването на работници се превърнаха в ябълка на раздора за западните правителства, които се опасяват, че наличието на евтина чуждестранна работна ръка подхранва антиевропейския популизъм и трудовата несигурност в собствените им държави. Но в по-новите източни страни-членки на ЕС ходът на г-н Макрон е критикуван като „арогантна” атака срещу единния пазар, например от полския премиер Беата Шидло.

Докато фирмите от богатите страни-членки командироват зад граница висококвалифицирани служители от рода на инженери, журналисти или банкери, то работниците от Източна Европа са най-вече в сектори като строителството и обслужваща сфера, изпращани към Франция, Белгия и Германия.

Като компромисен вариант, достигнат след маратонски 12-часови преговори в Люксембург, министрите от ЕС постигнаха съгласие с квалифицирано мнозинство временно да изключат от новите правила транспортните работници като шофьорите на камиони, и да въведат четиригодишен преходен период, през който компаниите да се адаптират към новите промени. Изключването на транспортния сектор бе подкрепено от източните държави-членки, както и от Ирландия, Испания и Португалия. Брюксел е в процес на изготвяне на ново законодателство за това кога шофьорите на камиони ще се считат за командировани работници. Естонският министър на труда Евгений Осиновски, който председателства срещата, окачестви преговорите като „много дълги и трудни”.

Промените в правилата ще въведат също така принципа на „равно заплащане за равен труд”, според който работникът-мигрант ще трябва да получава същото възнаграждение, включително заплата, бонуси и придобивки, както и местният работник.

Споразумението на министрите ще бъде обсъдено с Европейския парламент, преди да бъдат въведени някакви законови промени.

Според Мариане Тисен, еврокомисар по социалните въпроси, то „показва, че ние европейците можем да се съберем, да седнем около една маса, да преборим противоположните възгледи и да постигнем справедливо съгласие”.

Показателно за политическата чувствителност на проблема е предупреждението на Михаела Марксова, министър на труда и социалните въпроси на Чехия, че всякакви неразумни опити за ограничаване на свободата на работниците ще подхранят антиевропейските настроения в нейната страна ден след като популисткият бизнесмен Андрей Бабиш разби своите съперници в парламентарните избори.

„Всякакви по-нататъшни стъпки, предприети на ниво ЕС, които биха показали незачитане на централноевропейските държави, могат много скоро да доведат до антиевропейска атмосфера” , каза г-жа Марксова. „Може би не сме далеч от Чехзит”, допълни тя, визирайки перспективата Чешката република да напусне ЕС.