Диверсификацията на туристическите потоци и увеличаването на посетители от други страни напълно компенсира загубите вследствие на руските санкции

В края на октомври в Тбилиси се проведе третият форум, посветен на „Пътя на коприната“, в контекста на китайската инициатива „Един пояс, един път“. На него присъстваха над 2 хиляди делегати от 60 държави, сред които и българският министър на транспорта Росен Желязков. Как присъства България в изграждащите се нови икономически коридори, какви са отношенията между двете държави и как се отразиха руските санкции срещу Грузия, споделя министър Турнава.

- Какви са очакванията на Грузия от инициативата „Пътя на коприната“?

- Развитието на „Икономическия пояс на коприната“ може да доведе до важни икономически печалби и положителни последици за грузинската икономика. Ефективното използване на транзитния потенциал на Грузия, регионалното сътрудничество и улесняване на търговията остават сред приоритетите на грузинското правителство. Развитието на „Икономическия пояс на коприната“ ще насърчи регионалното сътрудничество и ще ускори икономическия растеж по различни канали, които включват: улесняване на търговията, ефективно използване на транзитния потенциал и насърчаване на инвестициите. Разработването на „Един пояс, един път“ ще подкрепи процеса на сътрудничество и интеграция на Грузия с регионални и големи икономики. Той е насочен към насърчаване на търговията, ефективно използване на транзитния потенциал и развитие и проучване на нови възможности. Той също така засилва ролята на Грузия като надежден партньор на ЕС за транзит и ключов участник в транспортната ос, като по този начин ще увеличи икономическите ползи и притока на текущи сметки в страната. Вярваме, че „един път един път“ ще увеличи интереса на инвеститорите към страната, ще ускори икономическия растеж и ще доведе до по-силен частен сектор, като основен двигател на икономиката. Имайки предвид атрактивния бизнес и инвестиционен климат на Грузия и планираните инфраструктурни инвестиционни проекти, очакваме всеки сектор на икономиката да бъде повлиян положително чрез повишаване на интереса към страната.

- Къде е България по този път - между изток и запад? Например, след Поти, накъде ще отплават корабите - към Румъния, Турция или България?

- Грузия приема България за една от най-важните врати към Европа, затова работим много усилено за подобряване на физическите си връзки, чрез развиване на директен транспорт през Черно море. По-специално в момента работим върху проучването на възможностите за развитие на фериботни и контейнерни услуги за захранване между пристанищата на Грузия, България, Румъния и Украйна, което определя няколко приоритетни маршрута за Грузия.

- Как оценявате двустранните отношения между България и Грузия?

- Грузия и България се радват на отлични отношения и примерно партньорство. Имаме специални отношения в различни области, като транспорт и съобщения, селско стопанство и производство на храни, туризъм и военно-техническата сфера и други. Бачковският манастир, основан през XI век от грузински братя Бакуриани, е символ на културното единство на Грузия и България. В днешно време България е активен привърженик на Грузия по пътя u към Европа и евроатлантическата интеграция и остава един от най-пламенните привърженици на суверенитета и териториалната цялост на Грузия. Двустранната търговия расте ежегодно. България продължава да остава Грузия като най-големите търговски партньори. През 2018 г. търговският оборот достигна максималното си ниво и възлиза на 440 милиона американски долара.

- От доста време питам политици от двете страни, кога ще има директни полети между София и Тбилиси - единствените страни в региона без пряка въздушна връзка?

- За съжаление в момента няма директни полети между България и Грузия, но вярваме, че пускането на директни полети ще допринесе значително за задълбочаване на нашите икономически връзки и за развитието на нашите туристически сектори. Изразяваме готовността си да поканим частните въздушни оператори да започнат полети в тази посока, както и да започнат преговори с българските власти по този въпрос.

- Бихте ли очертали мащаба на вашите и китайските планове по отношение на инфраструктурата в Грузия през следващите години. Включва ли това дълбоководното пристанище в Анаклия?

- С оглед на укрепване на транспортния и логистичния потенциал на Грузия, ние постоянно се стремим да постигаме по-високи стандарти за безопасност и сигурност в транспорта, да подобряваме услугите за пътници и товари и най-важното - да развиваме всякакъв вид инфраструктура, която допринася за засилена свързаност и мобилност в страна и по-широко в региона. Изграждането на дълбочинно морско пристанище Анаклия е един от нашите основни приоритети и ще допринесе значително за общия капацитет на нашия транзитен потенциал. Заедно с пристанище Анаклия работим и по няколко важни инфраструктурни проекта, свързани с подобряване на пътната и железопътната мрежа, като строителство на магистрали Изток-Запад, които ще обслужват 50 хиляди превозни средства на ден в повечето участъци и модернизация на железопътния транспорт, който ще увеличи като начало годишния капацитет на главната железопътна линия от съществуващите 28 млн. тона до 48 млн. тона. Освен това изграждането на железопътната връзка Баку-Тбилиси-Карс също е от голямо значение, тъй като запълва липсващата железопътна връзка между Грузия и Турция и създава алтернативно направление за товарен транспорт. Освен това, особено внимание се отделя на развитието на модерни логистични центрове в Кутаиси и Тбилиси, които вярваме, че ще подобрят цялостните логистични резултати на страната.

- Не мога да не попитам как прекъсването на полетите между Русия и Грузия се отрази на икономиката?

- Забраната на полетите от юли отчасти отмени бързото подобряване на приходите от туризъм, по-точно международните приходи от туризъм са намалели с 8,6% през юли, с 6,8% през август и с 4,9% през септември. Въпреки спада на приходите от туризъм от юли, през януари-септември все още се запазва тенденцията на растеж и темпът на растеж възлиза на 0,5%. Въпреки това въздействието е управляемо и очакваме, че диверсификацията на туристическите потоци и увеличаването на посетители от други страни напълно ще компенсира спада от Русия, а приходите от туризъм бързо ще нарастват през следващите месеци. Руските туристи, които пристигат по алтернативен път, продължават да възприемат Грузия като атрактивна и безопасна дестинация. Вярвам, че това все още е валидно и забраната за полети няма да доведе до значителен дълготраен ефект за индустрията. Оценките на Международните кредитни агенции показват обещаващи очаквания в туристическата индустрия, въпреки забраната за полети. Според Fitch спадът на руските туристи може да бъде частично компенсиран от увеличаване на посетителите от други страни. Въпреки забраната за полети, икономическите перспективи на Грузия са обещаващи и Грузия е стабилна въпреки външния натиск, а перспективите остават оптимистични и се очаква броят на чуждестранните туристи да се увеличи, което ще доведе до нарастващите приходи от туризъм. Заслужава да се отбележи, че Грузия поддържа един от най-добрите темпове на растеж сред съседите в по-широк регион. Устойчивият икономически растеж беше осигурен от бързи и ефективни политически реакции на натиска, които бяха от съществено значение за поддържането на икономическия растеж, без да се засяга макроикономическата стабилност и устойчивост. Заслужава да се отбележи, че очакванията на IFI и Международните кредитни агенции по отношение на икономическите резултати на Грузия са доста положителни. Наскоро S&P повиши кредитния рейтинг на Грузия от „BB-“ на „BB“.

Нашият гост

Натела Турнава е министър на икономиката на Грузия от април 2019 година. Родена е на 18 април 1968 година в Тбилиси. Завършва икономика, а след това придобива и докторска степен в Държавния университет на грузинската столица. Преподавател и гост лектор. Специализира в Харвард и МВФ. Придобива още една магистърска степен - от Британския университет в Цюрих. Израства в кариерата, като минава през различни длъжности, свързани с финанси и икономиката - зам.шеф на бюджетната комисия, парламентарен секретар, три пъти е била заместник министър на икономиката в различни правителства, заемала е и още много други позиции. Автор е на повече от 40 научни статии. Говори перфектно английски и руски езици.