Пестихме от учители като държава

Фиксиран върху точността на думите, откровен за трудните и лесни предмети в училище, с просветния министър Красимир Вълчев разговаряме за това кое пречи на днешните ученици да учат задълбочено, защо четат, но не могат да интерпретират текстове и в крайна сметка завършват университет просто заради дипломата, без това да им носи задължителна реализация на пазара на труда. Говорим и за това какви са плановете за преодоляването на трупаните с години проблеми и дефицити в системата на образованието.

- Г-н Вълчев, едни от най-напрегнатите периоди от годината са националното външно оценяване след седми клас и държаните изпити за зрелостниците. Как оценявате резултатите от тях тази година?

- Резултатите не са много по-различни от предходните години. Основният проблем остава функционалната грамотност. Системата се справя относително добре с постигането на базова грамотност и лошо с надграждането към функционална. Така е била настроена от десетилетия. Променяме учебните програми и изпитните материали, като залагаме в тях меренето на ключовите компетентности. Квалификациите на учителите и методическата подкрепа също се настройват. Това далеч не е достатъчно, пък и се направи твърде скоро, за да се отчете ефектът му. Колкото и банално да звучи, основната съставка на формулата за по-добро образование е повече работа от всеки учител и ученик. Мотивирани учители, които успяват да мотивират учениците да учат. Бих прибавил също редовната посещаемост, подобряване на възпитателната работа, дисциплина и подкрепа от родителите. От МОН е необходимо да се даде сигнал на училищата, че това ще изискваме. За недобрите резултати има и външни фактори. Това са увеличеният демографски дял на децата от семейства, в които майчиният език не е българският, родителите са с по-ниско образование и липсва отношение към образованието. Разликата в резултатите на тези деца и останалите е огромна. С най-ниски резултати са областите, общините и училищата, в които имаме най-голям процент деца от семейства с подобни характеристики. Това най-често са и децата, които не са били обхванати в детска градина. Ако едно такова дете не знае български език на входа на първи клас, то училището много трудно компенсира този дефицит. Допълнително записаните деца по Механизма за обхващане също са с много ниски резултати. По-трудна е задачата на образователната система и защото на сегашното поколение ученици по-трудно се провокира интересът им за учене, а и четат по-малко. Четат предимно лесни за осмисляне текстове и контактуват с кратки съобщения. Това показва и външното оценяване - учениците трудно осмислят текстовете, увеличава се дела на онези, които не интерпретират.

- Има ли сили системата да се справи с картината, която обрисувахте, и кога ще има резултати?

- Основният фактор е бил и ще бъде учителят. Той прави така, че във всяка класна стая с натрупване ученикът да придобие повече знания и умения. И най-вече да се научи да учи, защото всеки от нас през целия си живот учи повече, отколкото в училище. Като че ли през предходните десетилетия бяхме забравили, че учителят е най-важен. Можем да кажем, че като държава пестяхме от учители и сега ни се връща „сметката“. Това се променя от шест години и особено последните две. Тази година за първи път от десетилетия средната заплата на учителите надвишава средната за страната. Взехме решение да инвестираме в учители, защото на тях разчитаме. Първи положителни сигнали за повишаване на желанието за включване в педагогическо образование и професия вече има, но за цялостно подобряване на резултатите е необходимо повече време. По същия начин новите учебни програми изискват между 3 и 5 години за въвеждане, и после да отчетем резултати.

- Въведохте електронно подаване на заявления, електронна проверка на работите, баркодове върху всеки лист, на който пишат седмокласниците по време на изпитите. Как оценявате организацията?

- Подобряваме я, макар и с малко. Не сме правили мащабни промени. Повишаваме и мерките срещу преписване. Много е важно изпитите да бъдат справедливи, да създават чувство за равнопоставеност. За последните години имаме много малко ученици, които преписват, и квесторите си вършат по-добре работата. Като че ли самите ученици се научиха, че това са правилата и не си струва да ги нарушават.

- Заявихте, че трябва да се промени процедурата по одобряване на учебници по повод скандала с учебниците по история за десети клас, как ще стане това?

- Регламентираната процедура за писане и одобряване на учебници е конкурентна и либерална. Има възможност много хора да дадат мнение, най-вече учителите по съответната дисциплина. Ние трябва да гарантираме придобиването на знания и умения, и формирането на отношения. Това става чрез учебната програма. Тя е заданието, по което се пишат учебниците, и определя минимума. Това, което констатираме по отношение на учебниците за десети клас по „История и цивилизации“, е че, въпреки че отговарят формално на учебната програма, те са много различни като отношение и нагласи, което създават. В едни класове, по едни предмети са по-важни знанията, а в други - да се формират и отношения и нагласи към света. Такъв е предметът „История и цивилизации“. Пропускът е при нас. Не сме задали добре на оценителите това, което трябва да свършат. Комисията от оценители оценяват учебниците за съответствие с учебната програма и допълнителни критерии. Ще допълним тези критерии и учебната програма.

- Професори по история предложиха учебниците да се пишат от учители, а не от университетски преподаватели.

- Учители участват, но особено в по-горните класове наистина преобладават университетските преподаватели. Това предложение и преди е правено във връзка със стила, на който се пишат учебниците. Необходимо е той да бъде съобразен с възрастовото ниво на децата и това едно от основните изисквания към издателствата. Моите наблюдения показват, че като цяло се подобрява стилистиката, качеството, методиката на написаните учебници с годините, което е положителният резултат на конкуренцията. Но при една конкурентна процедура обаче не сме застраховани от пропуски, полемични текстове, а понякога и от откровени грешки. В последните години са утвърдени близо 1000 учебника и учебни помагала за различните класове и дисциплини.

- Как ще се приложи проектът на наредба на МОН, според които трябва да има пълна промяна в сегашните класни стаи - да бъдат Г-образни, с мобилни стени, единични маси и пр.?

- В последния век и половина системите на образованието работят горе-долу по едни и същи стандарти и модели. Класно-урочната система, стандартната класна стая с фронтално взаимодействие между учителя и ученика, учебни планове с основните дисциплини. В XXI век част от тези модели се разчупват. Не говорим за отричане на базовите постановки и традиционните модели, а за опит да надграждаме. От училището се очаква да даде и нови умения, от учителя се очаква да вдъхнови ученика за учене. Щo се отнася до материалната среда тя трябва да е благоприятна, но и да стимулира интерактивните и иновативните методи на учене. Учителят е най-важен, но подредбата на класната стая и оборудването на кабинетите също стимулират ученика за учене. За изработването на проекта на наредба, който се надяваме да бъде приет до края на годината, сме използвали знанията на български архитекти и опита на другите европейски страни. С проекта задаваме насоки, които няма да бъдат задължителни. Не можем да преустроим всички училища, дори и в период от 10 години, но ще могат да бъдат използвани за преустройството при реализирането на цялостни проекти за модернизация, за дострояване или строеж на нови училища. За последните няколко години около 700 училища бяха модернизирани цялостно и може би за следващия програмен период предстой това да се случи с още 400. Вероятно ще има и проекти за разширяване на съществуващи във връзка с преминаването към едносменен режим и недостига на класни стаи. Такъв има не само в най-големите градове, но и в редица села, предимно там където имаме концентрация на деца от ромски произход.

- Казвате, че не пустеят училища, а има недостиг на класни стаи?

- Имаме около 1000 училищни сгради, освободени в селата в резултат на закриване на училища, които не се използват, но в същото време в други 70-80 населени места е налице недостиг.

- Кои са ключовите промени, които се предвиждат в Закона за висшето образование и как се приемат към момента?

- През последните години направихме промени в два основни елемента на системата - финансирането на държавните висши училища и правилата за развитие на академичния състав. Провеждаме политика за преструктуриране на приема и финансирането, обвързано с потребностите на пазара на труда и за профилната оптимизация на системата. Сега адресираме проблемите в две други ключови подсистеми - управлението и акредитацията. Акредитационната оценка не ни дава достатъчно отлика, не ни казва къде обучението е по-добро и не стимулира висшите училища за развитие. Има предпоставки на зависимост между оценителите и оценяваните. Акредитацията е скъпа, бюрократично и административно натоварваща. Предлагаме програмна акредитация да се прави по едно и също време, професионализиране на акредитационните оценки чрез участие на професионални оценители, електронизиране на процеса и премахване на процедурата за институционалната акредитация, освен първоначалната. Предлагаме и сключване на договори за управление с ректорите. Тук целта е да бъдем партньори, да ги накараме да са по-отговорни не само към академичната общност, но и към целите и задачите, които са важни за обществото. Ще използваме този инструмент да провокираме висшите училища да бъдат по-свързани, да инвестират повече в млади преподаватели, да се концертират в силните си направления, да споделят повече ресурси, да подобряват научната си дейност.

- Призовахте преди няколко дни, че синдромът на самодостатъчност в университетите може да се потисне, пътят към това чрез европейските университетски мрежи ли е?

- Живеем във все по-динамичен и свързан свят, в който сами сме по-малки и незабелeжими. Пазарът на висше образование се глобализира. Нашите висши училища са много малки на този пазар. Малки са дори и немските, и френските. Затова в края на 2017 г. на срещата на върха в Гьотеборг се взе решение за създаването на европейски университетски мрежи. Те са възможност за българските висши училища да влязат в своеобразен консорциум с други висши училища, което включва общи програми и общи дипломи. Включването носи предимства - допълнително финансиране от ЕС, обвързването със стандарт за качество, възможност да се задържат студенти в България и да се привлекат от други страни. Тези висши училища, които се включат в европейска университетска мрежа, ще бъдат част от европейския образователен пазар и ще спечелят значително конкурентно предимство. За съжаление на първия кръг одобрени проекти няма нито едно българско висше училище, но по-тъжното е, че само две са кандидатствали. Доколкото разбрах, това е най-ниският процент на кандидатствали от една страна. Това е диагноза за самодостатъчност. Много е вероятно, ако не са достатъчно свързани, българските висши училища да стават още по-неразпознаваеми и да затънат в провинциалност. За това обаче трябва да са по-отговорни към дългосрочното развитие. Програма „Еразъм“ финансира създаването на тези мрежи, ЕК ги оценява, тоест те са възможност и за допълнително финансиране.

- В текстовете на промените, които предлагате, се посочва мораториум върху създаването на нови университети, филиали, факултети. Ще се закриват ли университети?

- Студентите ще намаляват през следващите години, заради демографските проекции и заради политиката за ограничаване на приема, която ще продължаваме да провеждаме. Ще насърчаваме консолидацията и споделянето ресурси между висшите училища. Не е целта да имаме по-малко висши училища или да намалим администрацията. Ефектът от обединение на няколко висши училища няма да е голям, но има значение за това дали ще бъдат по-разпознаваеми в международен мащаб. Малките висши училища не се виждат на радара. Няма ги и в световните рейтинги. Алтернативата на консолидацията е свързването в мрежи.

- Кога се на лице по-сериозни резултати от политиката ви да се насочват студенти към приоритетни специалности?

- През следващите години ще имаме недостиг на специалистите във всички сектори и системи и на този фон трудно ще видим резултатите от политиката за преструктуриране. Младите хора, които ще постъпват на пазара на труда, ще бъдат в най-добрия случай две трети от тези, които ще се пенсионират. Ефектът на политиката ще се изрази в по-малък недостиг в секторите и системите, които ако не обезпечим със специалисти обществените и икономическите загуби ще бъдат най-големи. Приоритетните професионални направления са тези, по които очакваме недостиг на специалисти в бъдеще, но не успяваме днес да мотивираме достатъчно студенти да се включат в тях. В последните десетилетия, в които беше провеждана политиката за либерализиране на приема, се увеличи търсенето на висше образование, но избуя и нерационалното търсене - заради самата диплома, но не и заради конкретни знания, умения, необвързано задължително с бъдеща реализация. Това се случи предимно в направленията от социалните, стопанските и правните науки. От друга страна анализите ни показват, че най-голям е очакваният недостиг на професии, които са свързани с по-задълбочено изучаване на математика и природни науки. Такива са инженерните, IT специалностите, медицинските, чистите природоматематически професионални направления. Там най-трудно провокираме интереса за учене и имаме най-забележим спад в образователните резултати. Само 2000 ученици избраха матура по математика.

- На какво се дължи липсата на интерес към точните науки?

- Днешното поколение ученици по-трудно се задълбочават, очевидно и математиката е по-трудна. Предприели сме няколко мерки за стимулиране изучаването на математика и природни науки. Шестдесет процента от дейностите по интереси, за които осигурихме допълнително финансиране от 25 милиона лева от държавния бюджет през тази година, са в областта на СТЕМ, англоезичната абревиатура за математика, техника и природни науки. Планираме инвестиционните разходи да бъдат насочени към оборудване на кабинети за обучение по математика и природни науки. Когато се инвестира в СТЕМ-центрове, значително се повишава интересът за учене и резултатите. Остават трудностите ни да привлечем повече студенти и то с по-високи образователни резултати най-вече в инженерно-техническите направления. Последните 10 години, ако погледнем структурата на добавената стойност на износа, с най-голям ръст в дела им са сектори, който изискват повече технически кадри и инженери - машиностроене, електроника, електротехника, информационни технологии. Остава предизвикателството да привлечем повече ученици и то с по-добри образователни резултати в инженерни професионални направления. Догодина обмисляме да стартираме програма, чрез която да регламентираме допълнителни стимули за най-добрите ученици - за първите 10 процента по образователни резултати, които се включат в инженерно-технически и педагогически професионални направления. Сега проблемът е, че по-добрите ученици отиват предимно в направления от социалните, стопанските и правните науки. Най-добрите образователни системи са тези, в които най-добрите ученици стават учители. Технологично най-развитите страни са тези, в които най-добрите ученици стават инженери.

- Достатъчно ли са парите в системата на образованието, за да се справите с проблемите?

- Парите никога не са достатъчно, но и никога не е било толкова голямо увеличението. Изпълняваме ангажимента за двойно увеличение на възнагражденията на учителите. В бюджета за 2021 г. средствата ще бъдат 1.380 млрд. лева повече спрямо 2017 г. за заплати. За следващата и по-следващата година са планирани допълнително по 360 милиона лева. През следващите години ще се увеличат и средствата за подобряването на материалната база с акцент промяната на методите на учене, най-вече за оборудването на кабинети. Стартираме и проект „Образование в бъдещето“, чрез който ще оборудваме още класни стаи за интерактивното обучение, ще създадем платформата с безплатните образователни ресурси, разработени от учителите. Ще плащаме на учителите за това.

Нашият гост

През 2002 г. започва работа в Министерството на финансите. От септември 2009 г. до февруари 2017 г. е главен секретар на Министерството на образованието и науката. В периода от ноември 2013 г. до август 2014 г., е директор на дирекция “Бюджет и финанси” в Министерството на външните работи. От 4 май 2017 г. за министър на образованието и науката.