Петдесет и пет години след дебюта си, тя се завръща по-очаквана отвсякога. Гранд дамата на френския шансон, „Врабчето от Авиньон” - Мирей Матийо пуска на пазара своя нов, дългоочакван албум - „Mes Classiques” („Моите класики”, б.р.). Певицата, която е изпяла над 1200 песни на 8 езика, продала над 200 милиона албума в своята кариера се връща с нов албум след 13 години затишие.

Поводът за това великолепие „Mes Classiques” е тъжен. Майката на Мирей почина пред две години, а двете бяха изключително близки и като приятели. Марсел Софи-Матийо, която си отиде на 94, е известна с това, че е присъствала на почти всички концерти на дъщеря си. Класиките на Мирей е фантастичен албум с 18 песни. Повечето биха си помислили, че става въпрос за албум с класическите песни на Мирей, но истината е друга. „Mes Classiques” е почит към класическата музика. В нея тя пее на седем езика - френски, английски, немски, испански, италиански, руски и латински творби от Верди, Моцарт, Офенбах, Хендел, Чайковски, Шуберт Брамс, Форе и на испанския композитор и китарист - Франциско Тарега. Албумът е записан в „Smechy Studios” в Прага, в който участва Пражкия симфоничен оркестър в целия си блясък и талант. със Симфоничния оркестър на града. Мастрирането на албума е направен в легендарното студио „Abbey Road”, познато ни от Клиф Ричард, „Бийтълс”, „Пинк Флойд” и кой ли още не.

Ако има съмнение, че този албум е посветен на покойната и майка, ето каков казва Мирей: „В Авиньон плачех по цял ден и лекувах болката с класическа музика. Ден след ден. Когато се върнах в Париж вече знаех какво искам да направя, посветих се на двеста процента в целия творчески и звукозаписен процес. Не беше лесно, но този албум ми помогна да преодолея мъката и загубата”.

Добрата новина за всички нейни почитатели е, че френската легенда започва през следващата година европейско турне по повод 55 години от творческа си кариера.

Програмата ще включва както песни от новия албум, така и някои от най-големите й шлагери.

Мирей Матийо е родена 22 юли 1946 година в Авиньон. Тя е най-голямото дете в огромното семейство - 14 деца и само двама родители. Майка й е от Дюнкерк - онзи същия град, известен от Втората световна война, а баща й - Роже, е четвърто поколение каменоделец. Неговото ателие продължава да работи в Авиньон и днес.

Можете да си представите след като ден след ден се появяват все още братчета и сестричета, колко богат живот са живеели в малкото градче огромното семейство Матийо. В мемоарите си тя говори за студената барака, за бедност, бедност, бедност и още бедност. Едва когато държавата се съвзема от войната, армията Матийо получава 5-стаен общински апартамент в квартал на Авиньон, където се случва чудо. Всеки може да си вземе вана. Това става през 60-те. На 14-годишна възраст Мирей трябва да напусне училище, за да работи и да подпомага семейството. Според една от легендите тя напуска, защото е била левичарка (в смисъл - пише с лявата ръка) и постоянно получавала удари с гадната даскалска пръчка, когато прехвърляла молива от дясната ръка.

Тя обаче е насърчавана от баща си да учи пеене, защото това е била негова мечта. Роже Матийо пее в църковния хор, но усеща, че голямата му дъщеря трябва да изпълни и нейната, и негова мечта. Затова част от парите на малката и в бъдеще голяма Мирей отиват за уроци по пеене при Лора Колие.

Нейният пробив започва когато е на шестнайсет. Тя се явява на конкурс в Авиньон, който е кръстен „В нашия квартал също пеем”. Взема второто място, а на следващата година - първо. Общината я праща в Париж, където вече е забелязана. Това става на едно от първите и много обичани предавания за шансони. Малката Мирей изпява песента “Jezebel” и веднага предизвиква фурор. Врабчето от Авиньон, както започват да я наричат, напомня на всички французи за иконичната Едит Пиаф. Веднага след това тя получава договор от продуцента Джони Старк. Само месец по-късно тя пее в зала „Олимпия”. За всеки, който разбира от музика и концерти, е ясно какво означава това.

Сетне започва нещо като игра на рекорди - десетки албуми, издадени на всички европейски езици, десетки милиони продадени копия, концерти от „Карнеги хол” до Червения площад. Прави дуети с Пол Анка, Шарл Азнавур - нейният много близък приятел, Хулио Иглесиас (правилно - бащата на Енрике), Пласидо Доминго, Том Джоунс.

 

Нейният „сасон“ е нейна марка

Наричат я „врабчето“, защото прекрасната Мирей е висока едва 153 сантимтера, носи обувки размер 33, но нейната марка, нейната емблема е прическата тип „сасон“, по името на великия британски стилист Видал Сасун (в България, прическата на Сасун навлиза с френското си произношение „сасон“). Нейният личен живот е тайна. Огромна тайна, защото няма нищо скрито. Тя избира да не се жени, да няма деца и да се посвети на песните си. Това не означава, че няма любови. Известно е също, че нейният любим дизайнер е Кристиан Лакроа.

 

За нея

Тя е мое вдъхновение

Тя е съвършенна жена, мое вдъхновение. С нея е не просто е лесно да се работи, с нея работата е забавление. Фина, нежна, вечна - тя е френската жена.

Кристиян Лакроа, моделиер

 

Различна е от Едит Пиаф

Въпреки, че и на двете им казват „врабчето”, Мирей се различава много от Едит Пиаф, въпреки че блендата им е една и съща. Едит ходеше от тъмната страна на живота, докато Мирей - от светлата. Тя обича живота и животът и я обича.

Морис Шевалие, актьор, (1888-1971)

 

Хората ви обичат

Във Франция и Русия, както и в други страни по света искрено Ви обичат като ярка, необичайно талантлива певица, като обаятелен, доброжелателен и открит към общуването човек. В разстояние на много години Вие щедро дарявате хората с песните си.

Владимир Путин, по повод нейна годишнина

 

Живот на любовта

Живот на любовта (Une vie d'amou) - това е песента, която изпяхме заедно и тя ще остане завинаги наша. След Едит Пиаф тя се превърна в кралицата на Франция. Не само като певица, като артист, а като човек. Тя е посланикът на френската култура в света и посланик на света на хуманизма.

Шарл Азнавур, певец (1924-2018)