Българи в Кипър има и до днес

Копривщенски революционер заточен в Никозия

Сред като се връщаме от Китай, с проф. Пламен Павлов имаме десетина дни за почивка в нашата трудна „Мисия България“. По време на българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. за няколко седмици сме обиколили пет страни от Тихия до Атлантическия океан и от Урал до планината Арарат в Армения. Целта е да се разкаже за славната българска история и великолепните й културни забележителности.

Последните пет държави от пролетната „Мисия България“ вече са само в Европа. На първо време ще посетим нашата южна съседка Гърция и Острова на Афродита, Кипър. В утрото на 1 май кацаме в гръцката столица Атина, а ден по-късно изнесяме лекцията си пред десетки любопитни слушатели в сградата на престижния Атински университет. С проф. Павлов сме били многократно в града на Перикъл, но въпреки това с удоволствие се разхождаме по неговите древни улици и въпреки силната жега се качваме на великия Акропол. Но имахме броени часове, защото още на другия ден самолетът ни отнася на остров Кипър.

На летището в Ларнака отново сме посрещнати прекрасно от българските дипломати. Вечерта е нашата презентация в Университета на Никозия, на която присъстват много видни кипърски учени. За мен е голяма изненада присъствието на големият гръцки археолог проф. Димитриос Бакирдзис, с когото се знаем от далечната 1987 г., когато за пръв път посетих Гърция и участвах там в научна конференция.

Лекциите ни с Пламен Павлов винаги съдържат някаква изненада за домакините, свързана с любопитни моменти от нашите отношения през вековете. В Кипър също сме подготвили сюрприз за домакините. Аз познавам отлично историята на острова и дори имам книга за нея. Естествено съм обиколил всички кътчета и в гръцката, и в турската част. Ето защо в лекцията си разказвам една случила се преди повече от седем века любопитна история, в която са замесени и българи.

Тогава на Острова на Афродита съществува процъфтяващо кралство, основано от френските кръстоносци, прогонени от мюсюлманите от Светите земи. През 2017 г. посетих красивия Св. Иларион край намиращата се днес в турската част Кирения и научих странна легенда. По време на защитата на крепостта от кралския конетабъл Жан дьо Лузинян срещу нападението на генуезците през 1373 г., неговата охрана била от български наемници. Коварната испанка и майка на малолетния крал Пиер ІІ, Елеонора Арагонска, сама мечтаела да управлява и подлъгва Жан, че българите са предатели. Той ги привиква на най-високата кула и един по един ги хвърля в пропастта. Едва последният успява да го убеди, че е невинен и остава жив. Оттогава кулата се нарича „Кула на конетабъла Жан“.

Проф. Павлов пък е подготвил една интересна история от по-новата история. Освен проучвател на Средновековието, напоследък той се увлича по българското Възраждане. Така той достига до спомените на копривщенския революционер Танчо Шабанов, участник в Априлското въстание от 1876 г. Заедно с още 43-ма българи той е арестуван от турците и изпратен на заточение в крепостта на Никозия.

Танчо Шабанов е роден между 1844 и 1847 г. Около 1877 г. той става член на революционния комитет в Копривщица, който е основан от Васил Левски. Народните борци заседават често в неговото кафене. Танчо Шабанов е един от най-близките съратници на Георги Бенковски и Тодор Каблешков. След избухването на въстанието домът му става склад за оръжие и място, където революционерите обмислят своите действия. На 15 септември 1877 г. копривщенецът е арестуван от турските власти и осъден на заточение на остров Кипър.

В своите спомени Шабанов разказва за живота си в Никозия. Оказва се, че заточениците били затваряни в крепостта само вечер, докато през останалото време се разхождали и са работели с вериги. „Като видяхме, че там ще можем да живеем – разказва той, - ние започнахме да се занимаваме с работа, кой каквото може, а аз се занимавах с плетенето на зимбили (торби от слама или коноп) или пък да шаря кутии“.

Шабанов разказва и за топлото отношение на кипърците към заточениците. Той пише, че пристигнали в Никозия в 3 часа сутринта. Когато седнали в двора на крепостта, при тях дошли няколко местни жители, почерпили ги с кафе и им предложили храна. Поинтересували се откъде са затворниците и като разбрали за участта им, веднага се притекли на помощ. „Тамошните гърци веднага ни донесоха пет-шест юргана за завивка и няколко ризи и гащи, но и по няколко гроша“. После им давали често пари особено, когато имало големи християнски празници. „За Коледа пак ни донесоха по няколко гроша, тъй и за Великден“.

Заточениците били освободени по силата на чл. 17 от Санстефанския мирен договор. Българите помолили кипърските гърци да им отворят една църква, за да се помолят и да благодарят на Бог за спасението си. Тукашните жители веднага ги пуснали в храма, камбаните забили и била отслужена тържествена литургия.

Тъй като оставали четири дни до заминаването, заточениците обиколили целия град и се сприятелили с много хора от Никозия. „Когато щяхме да тръгваме от този град – отбелязва Шабанов, - няколко души от младежите ни събраха помощ и на всеки от нас дадоха по 20 гроша. Като натоварихме колата и тръгнахме, мнозина от младежите ни изпратиха до края на града и се върнаха назад, защото вече стана късно и крепостта се затвори.“

Заточениците стигнали до Ларнака и там трябвало да чакат още три дни, докато дойде корабът. Трябвало да си намерят ханче, където да преспят. Тукашните хора им отговорили, че в града няма такова. Когато обаче разбрали, че са българи и християни, ги завели при църквата „Св. Лазар“ и им дали стаи, за да могат да си починат.

Прекрасните отношения между българите и кипърските гърци се запазват до днес и много нашенци намират работа там. В това с проф. Павлов се убеждаваме лично в самолета, препълнен с български работници, изкарващи си прехраната на Острова на богинята на любовта Афродита.

Св. Лазар пази Ларнака и Кипър

През първата половина на ХІІІ в. на Острова на Афродита се развихря истинска строителна треска. Кралете викат най-добрите майстори от Париж, за да строят замъци, църкви и манастири. Въпреки турските безчинства в ХVІ в. днес са оцелели крепости като Св. Иларион и Колоса, катедрали като „Св. Николай“ във Фамагуста“, „Св. София“ в Никозия и „Св. Богородица“ в Кити, манастири като Белапаис до Кирения.

Готическите архитектурни бисери на Кипър

В Ларнака се пази ценна християнска светиня. Става дума за мощите на праведния Лазар от Витиния, когото Христос възкресява на четвъртия ден след смъртта му. През ІХ в. неговите мощи са открити в днешна Ларнака и са пренесени в Константинопол. На това място е построена красива църква, която е почитана и от кръстоносците. През 1972 г. под пода й са намерени още кости и се оказва, че не цялата реликва е пренесена във византийската столица.