На гости у великия херцог на Лихтенщайн

Замъкът Гутенберг

Красивият град Берн

Невероятните пейзажи от Алпите

С Проф. Павлов пред замъка Вадуц в Лихтенщайн

Целият исторически център на Берн е паметник от листата за световното наследство на ЮНЕСКО

Верните почитатели на моята рубрика във в-к „Труд“ помнят, че провежданата от мен и проф. Пламен Павлов „Мисия България“ за представяне на българското културно-историческо наследство по света трябваше да приключи в началото на юни 2018 г. И наистина в летните и есенните месеци аз се отдадох на своето призвание – археологията. Неочаквано обаче през ноември ми се обади моята добра приятелка и посланик на България в Швейцария, Меглена Плугчиева. С огромната молба да изпълним още една мисия, този път в столицата на конфедерацията, Берн.

И така, на 11 декември ние летим за швейцарската столица през Цюрих. Този път публиката е основно от българи, които с внимание слушат за новите постижения на историята и археологията в тяхната родина. А любезните домакини са ни приготвили прекрасна програма в предколедна Швейцария.

Разбира се, първо се впускаме в разходка по уличките на старинния Берн. Той е фактическата столица на Швейцария, където се намира правителството и парламентът на конфедерацията. Разположен в долината на река Ааре, градът е и център на големия немскоезичен кантон. Според историческите данни е основан в 1191 г. от херцог Бертолд V фон Церинген, наричан още „Богатия“ заради огромните си земи.

След смъртта на благородника градът е пряко подчинен на владетелите на Свещената Римска империя на германския народ. В средата на ХІІІ в. е изготвен важен документ, наречен „Златна харта на Берн“. Там са упоменати особените привилегии в самоуправлението, дарени от император Фридрих ІІ Хохенщауфен. Така Берн запазва само частична политическа зависимост от империята а с присъединяването през 1353 г. към прототипа на бъдеща Швейцария, „Съюза на седемте земи“, фактически получава пълна независимост. След ХVІ в. градът е под силното влияние на Реформацията, а от 1848 г. е средище на правителството на Конфедерация Швейцария.

Чел съм, че от 1983 г. целият исторически център на Берн е паметник от листата за световното наследство на ЮНЕСКО. През 1405 г. той е почти унищожен от голям пожар, но после е възстановен напълно. Ето че ние с проф. Павлов преминаваме през един от символите на града – портата Цитглоге. Някога тя е била част от градските укрепления, а днес е часовникова кула. От изток е циферблатът, който заедно с механизма е поставен през 1530 г. Правят впечатление фигурките на петел, мечка и бога на времето Хронос, задвижващи се в своеобразно представление на всеки час.

Веднага след входа на средновековния град тръгваме по пешеходната улица, която го пресича надлъж. По цялото й протежение са разположени прочутите бернски фонтани, създадени между 1542-1546 г. от известния фрайбургски скулптор Ханс Хинг. Сред живописните фигури ни прави особено впечатление композицията „Поглъщащият деца“, където ужасен великан от немската митология гълта цели дечица.

Няма как да не се отбием и до Бернската катедрала, която се смята за най-важния късноготически монумент в Швейцария. Строежът започва още през 1421 г., а е окончателно завършен чак през 1893 г. Уникална в храма е мебелировката от ХVІ в., както и витражите от същото време. Недалеч пък е посветената на светите апостоли Петър и Павел църква, където започва Реформацията на католицизма в Швейцария.

Но околностите на Берн също са изключително богати на културни забележителности и ние тръгваме да ги изследваме. Без съмнение първо трябва да видим уникалното езеро Тунерзее, намиращо се в подножието на Бернските Алпи. Край кристалните му води е град Тун, където на невисок хълм през 1190 г. построява замък херцог фон Церинген. Удивени сме от древната тевтонска приказка, която виждаме във впечатляващата Рицарска зала, украсена с гербовете на древни благородници.

Това обаче е само началото на нашата разходка в миналото. Недалеч от Тун е паркът Шадау с прекрасен замък на брега на езерото Тунерзее. Сградата е построена в неоготически стил в края на ХІХ в. по приумица на милионера Денис дьо Ружемен. За разлика от тази архитектурна фантазия, замъкът Алт-Оберхофен е истинско средновековно укрепление. То сякаш израства от дълбините на езерото Тунерзее, разказвайки сказания от миналото. Строителството е започнато още през ХІІ в, а днес крепостта е включена в списъка на швейцарските замъци от Средновековието.

С проф. Павлов имаме още ден в Берн и се решаваме на красива авантюра. От посолството ни осигуряват възможността „да прескочим“ до една от най-малките държави в Европа – Великото княжество Лихтенщайн. За да стигнем до столицата Вадуц, минаваме около 240 км край красиви езера и невероятни алпийски пейзажи.

Със своите 5000 жители Вадуц въобще не напомня за европейска столица, а по-скоро за спокойно село, сгушено в Алпите. Иначе е основан още в ХІІІ в. от граф фон Верденберг. През ХVІІІ в. голямата фамилия Лихтенщайн купува това малко графство и малко по-късно го обединява с други свои земи, създавайки херцогство Лихтенщайн. Негов първи княз става Антон Флориан фон Лихтенщайн, а оттогава насам семейството се установява в замъка Вадуц, който е и столица на Великото херцогство.

Разбира се, с проф. Павлов се изкачваме до крепостта, която доминира над долината и града. Тя е построена още от графовете фон Верденберг, а най-старата част в нея е главната кула от ХІІ в. За съжаление няма как да проникнем вътре, защото от 1938 г. замъкът е основна резиденция на фамилията Лихтенщайн и е затворен за достъп. Там могат да влизат само поканени лица, какъвто е бил и нашият бивш премиер г-н Симеон Сакскобургготски, който е и роднина на тукашните благородници.

Зимният ден е кратък и е време да се връщаме към Берн. Преди това посещаваме скромния местен музей и се запознаваме с директора, уговаряйки бъдещи инициативи. С него хапваме в местен ресторант тукашни специалитети и опитваме нелошо лихтенщайнско вино. А после отново на път, каквото е и мотото на нашата „Мисия България“.