“Мисия България” свършва в Австро-Унгарската империя

В Словения откриваме близнак на тракийски вожд от ІІІ в.

През последните десетилетия на XIX век Любляна започва да се оформя като средоточие на словенския политически живот

Ето че идва краят на светкавичната „Мисия България“, която заедно с проф. Пламен Павлов провеждаме само за два месеца под егидата на Министерството на външните работи на Република България. Читателите на „Труд“ вече знаят добре, че тя цели да представи богатата българска история и културно-историческо наследство по земното кълбо по време на нашето Председателство на Европейския съюз.

След седем страни из целия свят нашата последна задача в края на май 2018 г. са три централноевропейски страни - Словакия, Унгария и Словения. Само в продължение на една седмица са изнесени лекции в техните столици Братислава, Будапеща и Любляна. Както винаги досега, презентациите се провеждат в препълнени аудитории и се посрещат с огромен интерес от професионалните историци и обикновените граждани на тези държави.

Първата ни спирка е Братислава, където ни посреща жизнерадостна дама – нашият посланик г-жа Йорданка Чобанова. За разлика от повечето ни мисии имаме цял свободен ден преди презентацията и успяваме да посетим един-два замъка от епохата на изчезналата Австро-Унгарска империя. Пролетта е в разгара си и ние успяваме да опитаме прекрасното бяло вино и специалитети от словашката кухня.

На 30 май е нашата лекция в прочутия Братиславски замък. Преди това обаче имаме известно време да разгледаме малкия, но прекрасен Старинен град на Братислава. В него влизаме през единствената запазена порта на средновековната крепостна стена, носеща името на Архангел Михаил. Успяваме да разгледаме и катедралата „Св. Мартин” и да изпием по халба бира на Градския площад.

Самият Братиславски замък се намира на малък хълм над Дунав и от него се открива прекрасна гледка към днешния град. Първата каменна крепост тук е изградена през Х в. от унгарците. Интересен момент е, че той не е бил превземан при обсада, но през 1811 г. изгаря при причинен по невнимание пожар. Днес замъкът е възстановен, а в подземието му има отличен музей за присъствието на келтите по тези земи.

Удивен съм от големия интерес на словашките учени към нашата скромна лекция. Сред гостите са д-р Матей Руткай, директор на Археологическия институт към Словашката академия на науките в град Нитра, проф. Мария Новотна, ръководител на катедра Археология в Университета в Търнава и д-р Маргарита Мусилова, председател на Словашкото археологическо дружество. С проф. Павлов се стараем да не ги разочароваме и ги запознаваме с най-новите открития на българската археология.

В Централна Европа разстоянията са кратки и затова от Външно министерство са ни взели автобусни билети до Будапеща. Аз съм бил нееднократно в този красив град на Дунав, който след 1848-1849 г. става втора столица на Австро-Унгарската империя. Обликът на града е оформен именно от мащабното строителство от края на ХІХ в. Това в особена степен се отнася за Пеща, където се намират два от символите на унгарската столица. Единият е огромната катедрала „Св. Ищван”, а другият – завършената през 1904 г. изключително красива сграда на Парламента.

На другия бряг на Дунав е Буда, където през ХV в. се е намирал кралският замък, а по-късно е изграден красив бароков дворец. На север пък е районът, който в много по-голяма степен е запазил средновековния си вид със сгради, строени през ХV-ХVІ в. Често техните фасади са декорирани в стила на барока от ХVІІІ в., а други ансамбли като двореца на графовете Зичи били изцяло издигнати тогава. Там са прочутите Рибарски кули, където някога е бил рибният пазар. Те са създадени преди малко повече от столетие и оттам се открива невероятна панорама към Дунав и Пеща.

Този път лекцията ни е организирана в нашия Културен център. Изнасял съм тук презентации и преди, но ми е приятно, че са се събрали толкова много хора – унгарци и българи. С проф. Павлов се радваме, че сред тях е и видният българист Дьорд Сонди, който е автор на много книги и статии за нашата история.

Последният тур в централноевропейската ни визита е Любляна. Не съм бил никога там и съм изненадан от красотата на неголемия град край река Любляница. От 1278 до 1918 г. градът е в пределите на Свещената Римска империя на германския народ и носи името Лайбах. През последните десетилетия на XIX век Любляна започва да се оформя като средоточие на словенския политически живот. Днес е столица на Словения, която е най-развита от страните на бивша Югославия.

Тук посланик е нашият известен политик Димитър Абаджиев, който отлично е организирал лекцията ни в Градския музей на Любляна. И там правя интересно откритие. Става дума за открит в съществувалото на територията на града римско селище Емона колан на римски офицер от ІІ-ІІІ в. Върху него са пришити едри метални букви, формиращи надпис: UTERE FELIX! (НОСИ ГО С КЪСМЕТ!)

Нямаше как да не си спомня за едно уникално откритие, направено от моя баща, покойния проф. Димитър Овчаров. В светилище край с. Люблен, Търговищко, той намери гроб на тракийски жрец и лечител от ІІІ в. с негов скулптурен портрет, множество съдове, както и уникален комбиниран сребърен комплект с няколко хирургически инструмента. На кръста си човекът е носел същия като в Любляна колан с абсолютно еднакъв надпис, направен със сребърни букви.

След лекцията домакините са ни подготвили изненада – посещение на прекрасния замък Блед край едноименното езеро. Живописно кацналата на скалите крепост е спомената за пръв път под името Фелдес през 1004 г., когато император Хайнрих ІІ прави дарения на неговия господар. Основните укрепления са средновековни, а останалите сгради са построени в бароков стил. Входът през външните стени на замъка е посредством подвижен мост, изграден над защитен ров.

Така завършва нашата първа „Мисия България”. Първа, тъй като министър Екатерина Захариева е категорична на нарочната пресконференция, че поради огромния успех тя трябва да продължи и след българското Председателство на ЕС. Защото по този начин светът може да научи за България и славната й история.

 

Предателството на Георги Димитров

През август 1947 година Югославия и България сключват в Блед спогодба, която предвижда сливането на двете „братски“ държави. Димитров се съгласява да предаде Пиринския край на югорепубликата Македония, като в замяна новата югорепублика България ще си върне седем пъти по-малките като територия Западни покрайнини. Слава-Богу, че поради политическата конюнктура това не се осъществява.

 

Архиепископският дворец в Братислава

В Старинния град на словашката столица има ценен паметник. Построеният в класически стил през ХVІІІ в. дворец на архиепископите е мястото, където Наполеон Бонапарт подписва Пресбургския мирен договор на 26 декември 1805 г., увенчаващ разгромната победа на Франция над Австрийската империя в битката при Аустерлиц.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи