Българският футбол най-после ще направи реален опит за рестарт стана ясно след официализиране на оставката на президента Борислав Михайлов и задвижване на процедурата за нов конгрес догодина. Вицето на централата Михаил Касабов ще ръководи родния футбол до свикването на най-висшия форум, реши Изпълкома на съюза в петък следобед. Това е добрата новина. Лошата е, че безспорно най-уважаваният българин в международните административни структури на ФИФА и УЕФА афишира нежелание да се кандидатира за поста на предстоящия конгрес.

„Още не съм вписан като президент и затова все още нямам право да насрочвам дата за конгрес – каза Касабов, известен с педантично спазване на правилата в най-популярния спорт, още от избирането му за вицепрезидент през 1995 година. - След като процедурата се спази, ще свикам нов Изпълком, на който ще се определи дата за конгрес, както и кой ще бъде новият селекционер. Със сондажи и предложенията за овакантения пост на днешното заседание определихме Йордан Лечков. Ще поискам среща със спортния министър Красен Кралев с цел премахване на напрежението, което се появи между БФС и държавата. За мен това ще е сред приоритети на действие до конгреса“.

Направи впечатление, че тримата вицепрезиденти, които се изправиха пред медиите бяха като “мъжете в черно“. И изказаха, че за тях това един тъжен ден. Дори винаги фриволният в облеклото Лечков този път беше с тъмна жилетка и без разноцветна риза.

„Аз също няма да се кандидатирам за поста президент“, обяви и Атанас Фурнаджиев. Именно той се спрягаше за наследник на Михайлов даже във вариант „продължаване на мандата“. Но явно ултимативният тон на премиера Бойко Борисов е превърнал подобни варианти в илюзорни намерения.

Развитията на родния футбол са само началото на края на управление, което започна да трупа негативи след 2012-а година. Напрежението ескалира силно след 2015-а, за да дойде „токовият удар“ в началото на седмицата.

А сега накъде? Край или начало на край? Въпросът не е за подценяване, защото ако не се избере точният човек за президент кризата няма да се преодолее, а ще има „йо йо ефект“. В обществото вече върви име за подходяща кандидатура – спортният министър Красен Кралев. Той управлява ФК „Черно море“ в тежките години на прехода, но това е само един тест за издръжливост. По-важното е, че именно той, а не досегашните управници, иницира процесите за помощ от държавата за футбола и определено има модерна визия за промени. Разбира се, министерският пост, макар и определян от Кралев за „сезонна работа“, трудно ще бъде напуснат преди олимпиадата Токио 2020.

Вариант е и рекордьорът по мачове за България – живеещия в Бирмингам Стилян Петров. Той вече се дипломира в УЕФА именно за административни позиции в управлението на на футбола. И определено има качества за ръководител, демонстрирани още по времето когато носеше капитанската лента на България. Въпросът е дали някое ново лице ще рискува да вади кестените от огъня след като старите муцуни направиха много за да развалят имиджа на футбола в родното общество. А колкото до номера - спортът е отражение на държавата ни...Той се изтърка и не е верен. Той е само оправдание за неинциативни хора, които единствено броят милионите в касата на централата, вместо да ги вкарат в оборот за вдигане нивото на юношите. Как точно? Например чрез нова структура за работа с детските школи, които да са на независима сметка от клубовете, които представляват в професионалния футбол.

А за да е в унисон с футболната драма през седмицата, бившият президент на „Левски“ Спас Русев напусна през задния вход „Дома на футбола“ в Бояна, а Венцеслав Стефанов, босът на „Славия“, изчака финалните кадри, за да разчуства аудиторията с думите: „Обичам и Боби Михайлов, и Бойко Борисов, каквото и да се случи!“