Столичното читалище „Д-р Петър Берон - 1926 г.” навърши 90 години

„Думата “читалище” през миналия век - пише Иван Пауновски - не е означавала само, че там отиваш да четеш, а и място, където друг чете на мнозина или разказва какво е прочел. И сиреч е било средище читалището за споделяне на духовни и умствени вълнения...” Какво да кажем ние, прекрачилите в ХХІ век и видели още по-невероятните възможности на тази уникална чисто българска, възрожденска, но и заедно с това най-съвременна културна институция! Дори би могло да се говори за мисията на читалището като духовен и културно-просветен център в днешно време. Народно читалище “Д-р Петър Берон - 1926 г.”, което тази година чества 90-годишнината от своето учредяване, напълно се вписва тъкмо в това обемно разбиране за читалището.”

С разрастването на София в първите десетилетия на ХХ век “захващат да никнат нови и нови читалища” и само между 1917 и 1927 г. новопоявилите се духовни огнища са 19. Тук е отбелязана рождената дата и на читалище “Д-р Петър Берон” в кв. “Иван Вазов” - 28 ноември 1926 г. И доколкото според Ст. Аргиров “използуването на читалищната библиотека е показалец за живота на едно читалище”, началото на библиотеката на новоучреденото читалище е поставено през 1927 г., а първите книги да събрани от дарения на родолюбиви българи. Днес библиотеката разполага с над 30 000 тома книжен фонд.

Човекът, който създава инициативен комитет за изграждане на културното средище в кв. “Иван Вазов”, е Захари Здравков Стоянов. Неговият внук проф. Захари Захариев разказва, че той дава и основна част от парите, с които е построено читалището. “Знам от дядо ми, че читалището е водело изключително богат живот. Редовни театрални представления, театрална трупа, хоров състав, музикален състав. Редовни гастроли на артисти от България и чужбина. На тази сцена са се изявявали най-добрите артисти от нашата страна - както оперни, така и драматични.” Писателката Донка Петрунова неведнъж е разказвала истории, свързани с читалището: “В квартала - обичаше да се спомня тя - живееше голямата актриса Невена Милошева. Тя с възрожденски дух създаде театрална трупа, която в онези години минаваше за една от най-добрите в столицата. Помня, че представленията й се превръщаха в събития за квартала - салонът се препълваше...”

През 1936 г. в памет на световноизвестната оперна певица Христина Морфова (”българския славей”) на нейно име е създаден женски хор. През 1971 г. хорът с главен диригент проф. Лилия Гюлева намира своя дом в НЧ “Д-р Петър Берон - 1926 г.”. Четири години по-късно се появява и Детско-юношеска хорова студия “Български славей”. Така в България прохожда първото Хорово общество “Христина Морфова - Български славей”.

През 1937 г. възниква и Младежки танцов състав “Жар”, в чийто репертоар са включени танци от всички етнографски области в страната. Негов приемник през 1976 г. става сегашният Фолклорен танцов ансамбъл “Жар”. След неговите изпълнения при аудиенция във Ватикана папа Йоан Павел II поздравява танцьорите на български език.

Но това не е всичко. “Още със създаването на първите художествени колективи: театрален, смесен хор и танцов състав - споделя Светла Славеева, секретар на НЧ “Д-р Петър Берон - 1926 г.”, - читалището дава сериозен принос в развитието на националната ни култура. Ведно с просветителските си функции чрез дейността на библиотеката, музикалната школа и езиковата школа се създава възможност за разнообразно творчество. Читалището много скоро заема водещо място в културния живот на столицата. Емблематични стават Хорово общество “Христина Морфова - Български славей”, Танцов състав “Жар” (с хореографа Красимир Христов) и Балетно студио “Красимира Колдамова” (с ръководител Красимира Колдамова и преподаватели Маргарита Михайлова, Елена Янакиева и Петя Йорданова), Школа по изобразително изкуство (Диана Христова), Детският музикален театър “СветЮлка” (Светлана Иванова и Юлия Кръстева)”, класът по поп и джаз пеене с преподавател Румяна Коцева, както и майсторският клас по оперно пеене с преподавател Петър Данаилов.

Светла Славеева се гордее, че в различни етапи с дейността на читалището са свързани крупни български личности: проф. Лилия Гюлева (посветила на делото 50 години от живота си), Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Мати Пинкас, Христина Ангелакова, Стефан Анастасов и много други. Успехите и наградите от национални и международни конкурси на деца от Музикалната школа към читалището (с преподаватели Майя Райкова, Евелина Костова, Неолина Пелова, Тинко Тодоров и Валя Дукова) също са забележителни. “Днес - допълва Светла Славеева - нашето читалище е модерен културен център, който се стреми да задоволи интересите на все по-голяма част от софиянци.”

През 2003 г. е създадена и Литературната гостоприемница с водеща Надежда Захариева. Много скоро тя се превръща в един от важните литературни салони в столицата. Той запознава любителите на изящната словесност с най-новите творби на българските писатели, както и приобщава все повече хора към постиженията на нашата литература. Сред гостите й са били акад. Валери Петров, акад. Антон Дончев, проф. Марко Семов, Павел Матев, Евстати Бурнаски, Дончо Цончев, Коста Андреев, Лиляна Михайлова, Евтим Евтимов, Стефан Цанев, Никола Радев, Донка Петрунова, Найден Вълчев, Лиляна Стефанова, Маргарита Петкова... почти всички именити хора на словото. Дълъг е и списъкът на гостувалите там прочути актьори.

“Щастлива отговорност е да срещаш почитатели на българското слово с неговите създадели - споделя Надежда Захариева. - Радвам се, че благодарение на поканата на Светла Славеева в читалището се роди и бързо доби голяма популярност Литературната гостоприемница, известна не само в столицата, но и в страната. Но и това не изчерпва възможностите на едно читалище днес. Тук се издава и уникален вестник - “Съвременно читалище”. Вече десет години той отразява културната дейност на читалището с акцент върху литературата. Тук се поддържа и специален фонд от фотографии и видеофилми за най-ярките прояви. От няколко години има и сайт.

За своята изключителна продуктивност читалището получава овациите на столичната общественост и заслужено признание от държавни институции и обществени организации. Удостоено е с орден “Св. св. Кирил и Методий” I степен, Почетния знак на София, Златен медал на Общобългарско сдружение “Мати Болгария”. Присъден му е най-високия почетен знак на Министерството на културата “Златен век”, както и Почетния знак на Съюза на народните читалища.

Дай боже повече такива средища на духа, в които любородието и жаждата за знания и красота не пресекват. Дай боже повече всеотдайни хора като Надежда Захариева, председател на настоятелството, като неговите членове и като неуморимия и всеотдаен секретар на читалището Светла Славеева. Така пребъдва духовността. На многая лета!