Преди 30 г. Лондон и Париж биха били поласкани, ако бяха избрани за защитници на Европа

Лидерът на управляващата национално-консервативна партия в Полша разпали дебат, който доскоро се водеше само в ограничени кръгове. В интервю за „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ Ярослав Качински заяви, че Европа трябва да е световна свръхсила, с ядрен арсенал, който да отговаря на този на Русия. Полският политик признава, че подобна програма би била изключително скъпа и той лично не очаква в нея да бъде инвестирано.

Ако оставим всичко това настрани, Качински наруши една тема табу, която досега се повдигаше като въпрос само от индивидуални гласове. Пример за това е германският парламентарист Родерих Кисветер от консервативната Християндемократическа партия, който наскоро заяви пред агенция Ройтерс, че „Европа се нуждае от ядрено оръжие като средство за сдържане“, ако Съединените щати вече не осигуряват подкрепата си за Стария континент. Редно е да се запитаме доколко реалистични са подобни идеи?

„Не е учудващо, че виждаме подобни реакции напоследък“, казва Ник Уитни, бивш ръководител на Европейската отбранителна агенция и член на международната организация „Съвет за външни отношения“. Принципният въпрос е дали президентът на САЩ Доналд Тръмп е готов да жертва Чикаго, за да спаси Варшава. И каква ще е реакцията му пред подобна дилема? Политическата ситуация се промени изключително бързо последните дни, а с нея и отбранителната политика.

Но доколко може да се разчита на един потенциален европейски ядрен ресурс за сдържане? Преди тридесет години Лондон и Париж биха били поласкани, ако бяха избрани за защитниците на Европейския континент. Но коя държава от ЕС би била готова да приеме подобна ядрена отбранителна сила в наши дни? И дори нямам предвид наскорошното решение на Великобритания да излезе от ЕС и доколко това би повлияло на подобна идея.

От своя страна Уитни казва, че не вярва в създаването на единна европейска ядрена сила. „За това най-малкото ти трябват институции, с които ЕС не разполага“, смята той. Което по същество остава само ядрените оръжия на Франция, които в случай на нужда може и да са способни „да откъснат една лапа на руската мечка“. Но не повече. Заключението на Уитни е, че подобни дебати засягат тема, която „е отвъд границата на възможното“.

„Няма съществуваща заплаха“, която да налага подобен разговор, казва Улрих Кун от фондацията „Карнеги“. Аргументите в полза на подобен дебат са съвсем реални в светлината на управлението на президента на САЩ Доналд Тръмп, но според него „не помагат“ по никакъв начин. НАТО все още съществува и под ръководството на САЩ беше разположено допълнително конвенционално въоръжение в Полша и Прибалтика. Докато съществува Северноатлантическият алианс, европейците трябва да отбягват надпреварата в ядреното въоръжаване, смята Кун.

В допълнение, според него, подобни предложения не са практически приложими. „Русия разполага с между 2000 и 3000 тактически ядрени бойни глави“. Ресурсът, който трябва да осигури Европа, за да има на своя страна адекватния ядрен арсенал, ще дойде на огромна цена. И дори тогава остава основният въпрос: кой ще държи пръста върху „червения бутон“? Дори да оставим на страна тези фундаментални пречки, мнозинството от европейските граждани, включително тези в Полша, са против включването на ЕС в ядрена надпревара.

Според Кун съществува реален риск договорът за забрана на разпространението на ядрено въоръжение да бъде фактически анулиран, ако европейците се оттеглят от него. „Това би имало глобални последствия“, смята той. „Можем да се озовем в ужасяващия сценарий с между 55 и 60 ядрени държави на планетата.“

Вместо това, според него, европейците трябва най-накрая на превърнат думите си в действия и да предприемат конкретни постъпки в осъществяването на отбранителното сътрудничество, както и да работят заедно върху общи системи за въоръжение, за да са по-ефективни в прилагането на мерките за конвенционална отбрана.

Михаел Галер, от комисията по въпросите на отбраната към Европейския парламент, също подкрепя подобен подход на широко ЕС сътрудничество в областта. „Време е най-накрая на предприемем действията, които ни позволява Лисабонският договор, свързани със структурното сътрудничество“, заявява Галер. От 203-те милиарда евро, които ЕС отделя за отбрана всяка година, 26 милиарда могат да бъдат спестени или пренасочени, ако държавите членки решат да работят заедно съобразно параметрите на общата политика за сигурност.

„Съвместното придобиване (на техники), провеждането на учения и създаването на общи структури“ са следващите логични стъпки, смята Галер. Според когото нова надпревара в ядреното въоръжаване би било грешка. Дори и руските тактически оръжия да са реална заплаха, в света съществува необходимият баланс за ядрено сдържане. „Не е необходимо да съживяваме старите дебати от 80-те“, казва германският евродепутат. Но признава, че Русия и САЩ в наши дни не са били предвидими в началото на века. Въпреки това „темата (б. р. - за „ядрена Европа“) не трябва да бъде обсъждана“, казва той.