Единствено обществото може да заклейми подмяната на лекарското достойнство с парично признание!

Хипократовата клетва поставя основите на здравната етика. В нея са заложени изначалните идеи, които след това всяко общество следва да развие според своите ценности. „Не вреди“ е основополагащият принцип на здравната етика. Може ли обаче неговото спазване да бъде проследено в ежедневната медицинска практика? И ако бъде нарушен - приготвило ли е обществото отговор за подобно поведение. Правилата за поведение се определят от основния социален регулатор - правото. В действащото право у нас са създадени множество правни актове, научни изследвания, административна и съдебна практика за управлението на отношенията в здравеопазването. Създадени са съответно и държавни, местни и частни органи, които прилагат законите и подзаконовите актове, посветени на здравеопазването. Когато се нарушават установените правила, когато натоварените с общественото доверие органи не изпълняват задълженията си, когато злоупотребяват с интересите на пациентите, могат ли правилата на здравната етика да предложат решение?

Отнася ли се „Не вреди“ и за органите, които осъществяват държавната политика в здравеопазването, за тези които планират бюджета на поликлиниките, на болниците, на Здравната каса, на тези които определят здравната такса на пациентите и правилата на обезщетение в случай на лекарска грешка? Възможно ли е там, където не действат правните правила да се приложат правилата на здравната етика?

В последното десетилетие у нас се появи тенденция да се създават етични кодекси за всяка професия и особено за социално значимите направления на професионалната практика. На етичните кодекси се гледа като на панацея на всички нередности, които не са поправени с правни средства. Етични кодекси са приети от всички медицински професии. За етични норми се говори дори в законите и подзаконовите актове. Тази заблуда не е случайна. Чрез нея единствено се демонстрира безсилието да се осигури прилагането на закона, чието нарушаване се санкционира с юридически наказания. Твърде несигурно е да се приеме, че когато са нарушени правните норми, когато не са наказани виновните пред закона, с правилата на етиката ще се постигне резултат!

Нарушаването на правилата за професионална етика и отговорността на лекарите и медицинските заведения се обсъждат на всеки здравен форум не само у нас, но и по света. Така например в Полша от 2009 до 2016 г. са подадени 24 хил. оплаквания за професионални нарушения, свързани с професионалния дълг на лекаря. И българската, и европейската лекарска гилдия поставя етиката на преден план в дейността на лекарите. Представители на лекарската професия и на пациентските организации непрекъснато обсъждат въпроса за качеството на здравеопазването и здравето на нацията. Декларира се на висок глас, че без здравна етика, всички останали въпроси в сферата на здравеопазването губят смисъл. Декларациите не стигат и отчаянието често води до саморазправа с лекари и медицински работници от жертви на здравеопазването. Изчезналото лекарско достойнство не се лекува с професионална деонтология. Трябва да е ясно, че с морални средства няма да се постигне резултат там, където и законът не е успял.

Здравето е сред основните ценности на съвременното общество, въпреки множеството основания да се съмняваме, че това е благо и за онези, които го управляват. Сред средствата за опазването на личното и общественото здраве, етичните норми имат единствено моралното значение гилдията публично да декларира, че познава измеренията на собствената си професионална етика. Но нарушените етични норми не водят до истински санкции в правен смисъл, те не се налагат от съда и не могат да доведат до форми на правна принуда. Единствено обществото може да заклейми подмяната на лекарското достойнство с парично признание!

Агресията ескалира

Мъж нападна служител на Спешна помощ в Петрич, съобщават от Областната дирекция на МВР в Благоевград.

Инцидентът е станал около 16.00 часа в понеделник. Медицинската служителка е подала сигнал в полицията, че при оказване на медицинска помощ на пациент придружителят я е ударил с ръка по рамото.

Случаите на агресия спрямо медици напоследък зачестиха. През септември в Специализираната белодробна болница „Д-р Трейман“ във Велико Търново бяха нападнати лекари и медицински сестри. На 21 януари 35-годишна жена нападна медицинската сестра от Горна Оряховица. По тази причина ден по-късно медиците от Спешната помощ в града заплашиха с колективна оставка.

На 22 януари пък двама мъже и една жена нападнаха медицински екип в Отделението по хемодиализа на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“.

Заради поредните случаи на проявена агресия спрямо медицински служители министърът на здравеопазването Кирил Ананиев сезира главния прокурор и настоя разследванията да бъдат проведени по реда на бързото производство.

* Иво Димитров е икономист, доктор по медицинска етика на Медицинския университет - София. Експерт към Комисията за борба с корупцията на Народното събрание и носител на награди на министъра на вътрешните работи.