Има три критични въпроса преди да се задейства процедурата

Решението за прекратяване на правомощията не е прост или недвусмислен акт

Трябва ли членове на Конгреса да обвиняват в държавна измяна Доналд Тръмп? Милиардерът Том Стийър си мисли така. Той участва в телевизионни реклами, призоваващи за импийчмънт, и постави началото на кампанията “Нуждаете ли се от импийчмънт”, за да изгради национална подкрепа за отстраняването на президента. Лидерът на малцинствената партия Нанси Пелоси не мисли така. Тя казва, че говоренето за импийчмънт е “дар за републиканците”. Бившият лидер на мнозинството в Сената Хари Рейд също не мисли така. “Преминах през импийчмънт и това не е приятно”.

Кой е прав?

В своята страхотна, добре замислена и написана на достъпен език нова книга “Прекратяване на президентство: Силата на импийчмънта”, професорът по право от Харвард Лорънс Трайб и конституционният адвокат Джошуа Метц правят по-доброто от това да ти предлагат простото “да” или “не”. Те дават рамката за мислене по въпроса и твърдят, че много хора мислят за импийчмънта като механичен процес - ако има “тежки престъпления и наказуеми простъпки”, тогава трябва да има импийчмънт. Но те не са съгласни и вместо това предлагат на всеки, който мисли за импийчмънт, да обмисли трите критични въпроса: “Може ли да бъде отстранен?”, “Възможно ли е отстраняването да успее?” и “Отстраняването ще си струва ли цената, която нацията ще плати?”.

Добродетелността на тази рамка е, че тя е както правна, така и благоразумна, и книгата става полезен наръчник за обвиняемите и от двете страни. Трайб и Метц дават достъпност до конституционното право и показват, че и двете страни в процеса импийчмънт се разпростират извън криминалните дейности и че не всички незаконни действия подлежат на импийчмънт, като разясняват стъпка по стъпка как работи процесът, от обвинението на Камарата на представителите до съдебния процес в Сената, под контрола на Върховния съд.

В книгата те посочват забавни анекдоти. Например главният прокурор Ренкуист отбелязва своите ограничени задължения по време на процеса срещу Бил Клинтън: “Не съм направил нищо особено, но го направих много добре”.

Може би най-големият принос на книгата е, че Трайб и Метц обмислят конституционните и политическите дилеми за това, дали и кога да се импийчва президент. Например, ако процедурите за импийчмънт са прибързани, тези, които преследват отстраняване, рискуват да се провалят поради недостатъчни доказателства или адекватно обсъждане, а при прибързания опит за импийчмънт, президентът може да си помисли, че е непромокаем и да падне сам в собствения си капан.

Забавянето на импийчмънта също крие сериозни рискове. Докато Конгресът се занимава с опасното му поведение, президентът може да постави страната в опасност, като да започне война, за да увеличи популярността си. Освен това забавянето може да привикне хората към лошото му поведение и в процеса на разследване, те да приемат това поведение като нормално за президента.

За съжаление на членовете на Конгреса, дори и ако импийчмънтът е оправдан, и те имат необходимото време, това е рискована операция, блокираща Белия дом и Конгреса със съдебните процедури, като ще им пречи да се справят с неотложните проблеми на нацията. Това би могло да промени понятието разделение на властите, в зависимост от обосновката за импийчмънт.

И би могло да го провали. Особено в поляризирана ера, когато поддръжниците на президента ще видят в импийчмънта преврат, предназначен да смени резултата от демократичните избори и това би могло допълнително да укрепи техния партизански ъгъл. Всъщност, консервативните групи вече наричат разговора за импийчмънт “опит за преврат срещу Тръмп” и използват това, за да мобилизират своите привърженици за междинните избори.

В светлината на тези съображения, ще се опитаме ли чрез импийчмънт да спасим републиката от опасния президент? Това не е ли ново политическо движение? Или ще отприщи един процес “танто за кукуриго”, който ще доведе до по-голяма поляризация, твърдост и ескалиращи заплахи?

През последните няколко десетилетия “говоренето за импийчмънт” се увеличи, а партизаните от двете страни увеличават упражненията си на тази тема все по ожесточено и все по-често и ако се стигне до крайности, резултатът би могъл да бъде, че честите обвинения ще превърнат президента в премиер, а нашето правителство в нещо като парламентарна система.

Има и алтернативи на импийчмънта. Трайб и Метц обсъждат възможността за конгресно осъждане на президентските действия. Порицанието не сваля президента от длъжност, но прави от лошото поведение прецедент за бъдещите поколения, както и че това може да отслаби политически президента. За съжаление, това е по-малко енергичен и непреклонен надзор над изпълнителната власт, за разследвания, които трябва да осветят всички неправомерни действия, и същевременно да подкрепят реформите в политиката. Тези инструменти получават много малко внимание в сравнение с много по-бързия процес на импийчмънт.

Това ни връща към дебатите за Тръмп. Трайб и Метц не са написали кратка правна или политическа стратегия, но вместо това разясняват на всеки, който е замислил импийчмънт, че решението за прекратяване на президентските правомощия не е прост или недвусмислен акт.