Може ли Тръмп да обяви извънредно положение?

Президентът на САЩ има право дори да прекъсне интернет трафика, всяка медия или социална мрежа

Подобен ход на държавния глава на Щатите има солидна правна основа

Точно в 4.00 сутринта българско време, в сряда американският президент ще направи своето обръщение „За състоянието на Съюза“ пред съвместната сесия на двете камари на Конгреса. Вътрешни хора от Белия дом подхвърлят, че един от работните варианти включва извънредно положение във връзка с наплива на нелегални мигранти по мексиканската граница. Това би позволило на президента да пристъпи към изграждане на погранична стена без да чака финансиран е от законодателната власт, която в момента е блокирана от опозиционното мнозинство в долната камара.

Независимо от крайното решение, обявяването на извънредно положение ще остане практически основна възможност, ако до 15 февруари - срокът, който Тръмп даде на републиканците и демократите в Конгреса - няма съгласие за отпускане на 5,7 млрд. долара за изграждане на стената. Трябва да се знае, че в момента в САЩ действат общо 31 режима на извънредно положение. Повечето са наследени от предходните президенти, Тръмп е обявил само 3 от тях. Най-старото датира от времето на Джими Картър и дава право президентът на САЩ да конфискува и задържа активи и собственост на държавата Иран и ирански граждани без съдебна санкция. От атентатите на 11 септември също действа непрекъснато извънредно положение, което развързва ръцете за на Белия дом за преследване на заподозрени в тероризъм. Всички те се подновяват с изричен акт на американския президент ежегодно и се публикуват в официалния „Федерален регистър“.

Ако Тръмп предприеме този ход за стената, можем да очакваме остра ескалация на политическата битка в САЩ. Това ще бъде новина номер едно и от двете страни на океана. По правило обаче в Европа, а и у нас, в публичното пространство ще бъде представена едностранчива и често пъти напълно невярна картина. Причината е, че на Стария континент американската политика се представя главно през призмата на ляво-либералните американски медии и анализатори, които се движат в коловоза на Демократическата партия. Безкритично ще бъдат тиражирани твърдения от всякакъв калибър, че Тръмп нарушава конституцията, че това е авторитаризъм и няма правни основания. Затова си позволявам, от позицията на човек, който не само следи професионално конституционните процеси в САЩ, но и преди години е защитил дисертация и редица научни публикации, посветени тъкмо на конституционния институт на извънредното положение, да предложа без излишни детайли, един кратък компас за ориентация в действащата американска уредба и конституционна теория по тези въпроси.

Не трябва да се обръща внимание на многобройните белетристични упражнения по темата в американския печат. Внимание, макар и също не безкритично, заслужават позициите на американски конституционалисти, които имат компетентността да се произнасят по темата. Нека отсеем плявата от зърното. Очаквано например, проф. Лорънс Лесиг от Харвард, изрази категорично, но лишено от солидни правни аргументи, мнение, че Тръмп би нарушил конституцията. Това е по-скоро политическо говорене и е лесно обяснимо - проф. Лесиг е виден активист на демократите и дори беше кандидат за президент в техните първични избори през 2016 г. Подобна политическа теза хвърли и друг авторитет с изявени ляво-либерални възгледи - проф. Брус Акерман. Неслучайно в техните изявления няма коректни позовавания на действащите закони, защото биха се самоопровергали. От другата страна на идеологическия спектър, позиция зае проф. Джон Ю от Университета на Калифорния, Бъркли. Според него за президента няма ограничения. И неговите мнения, макар и също авторитетни, трябва да се гледат с много критично око. Защото това е конституционният архитект на „войната с тероризма“ в администрацията на Буш и всички спорни и вече отменени правни актове за „разширени тактити за разпит“ и „тайни затвори“ за терористи без съд и присъда, носят неговия подпис. Меродавно и партийно неутрално в случая е мнението на друг голям конституционен авторитет от Харвард - проф. Марк Тушнет. За разлика от останалите, той е и тесен специалист по темата за извънредното положение. Професорът е категоричен - макар и политически спорен, подобен ход на президента Тръмп има солидна правна основа.

Според действащото законодателство в САЩ президентът има всички правомощия за обявяване на извънредно положение. В Европа популярните представи, които извиква в понятието „извънредно положение“ са танкове по улиците, арести, полицейски час, ограничаване на определени граждански права на населението. Практиката на Съда в Страсбург постановява, че не може да се обявява извънредно положение за преодоляване на хипотетична опасност, а само за действителна и непосредствена. В американската конституционна система е по-различно. Законите оправомощават президента да прилага определени извънредни мерки, когато прецени. Това са „спящи“ правомощия, които президентът може да актививира, спазвайки определена процедура и те не са свързани непременно с дерогация (бел. ред. - нарушаване, накърняване) на права. С тях временно се заобикалят правомощия на Конгреса, а понякога и на съдилищата. Понастоящем има общо 123 отделни законови разпоредби, които дават на президента широкообхватни извънредни правомощия. Ето най-впечатляващите от тях. Президентът на САЩ има право да постави под правителствен контрол и дори да прекъсне интернет трафика, всяка медия или социална мрежа, включително Фейсбук, Гугъл и Туитър. Може да разпореди без съдебна санкция изземване на собственост, плавателни съдове, самолети и превозни средства, да блокира банкови сметки на чуждестранни лица.

Процедурата за активиране на тези „спящи“ правомощия е в два закона от 1976 г. и 1977 г. Те не включват никакви дефиниции или критерии за определяне на степента на опасност, заради която се обявява извънредно положение. Конгресът е предоставил тази преценка изцяло на президента. Тук е първият момент, в който издиша тезата, че нямало извънредна ситуация на мексиканската граница. Дали има се определя еднолично от президента. Барак Обама преди години обяви извънредно положение заради свинския грип. Политически може да се спори, но юридически преценката е само на президента, а не на Конгреса или съда. Погрешни са твърденията, които сочат прецедент от 1952 г., времето на Хари Труман, когато по делото Youngstown, Върховният съд на САЩ не разрешава на президента да постави под правителствен контрол частни стоманодобивни предприятия заради Корейската война. По онова време просто не е действал сегашният закон. Други твърдят, че президентът нямал право да се разпорежда с бюджетни средства без разрешение на Конгреса. Пропускат обаче, че Конгресът отдавна е дал такова разрешение с конкретни законови норми - при обявено извънредно положение Белият дом може да пренасочва по свое усмотрение нецелеви и резервни бюджетни средства от министерството на отбраната, включително за строителство на обекти за националната отбрана. В имиграционния закон пък се предвижда възможност за извънредно положение при наплив на нелегални имигранти. Други се опитват да възразяват, че е забранено армията да се използва за цели и задачи на територията на САЩ (т.нар Posse Comitatus). Истината е, че по силата на закон от 1807 г., променен в тази част последно по времето на Обама, президентът може да използва армията за вътрешни цели при определени хипотези. Сигурността на границите и систематичното им нарушаване се вписва в тях. Неслучайно Тръмп вече изпрати 4000 войници в пограничните райони.

Неограничени ли са възможностите на Белия дом за обявяване на извънредно положение? Отговорът е отрицателен. Законодателната власт може да отмени акта на президента. Това обаче не става само по желание на опозицията. Нужна е съвместна резолюция, която се гласува и от двете камари с мнозинство от две трети. Президентът от своя страна може да наложи вето. Конюнктурните несъгласия на опозицията, каквито имат сега демократите в долната камара, не са достатъчни, за да блокират президента. Конституционният ред в САЩ изисква широко, двупартийно мнозинство. В случая е нереалистично да се очаква подобно развитие. Противно на опозиционното говорене, извънредното положение не може да бъде отменено и от съда. Възможно е засегнати от конкретни мерки да търсят обезщетение. Може и по пътя на съдебния активизъм, някой съдебен състав от долните инстанции с про-опозиционни възгледи да опита да отмени президентския акт. Но Върховният съд не би го допуснал. Практиката е еднозначна - съдът не може да се произнася по изключителни правомощия на президента, които са му предоставени с акт на Конгреса. Накратко, политическото анти-Тръмп дърдорене е едно, конституционните реалности в САЩ - съвсем друго.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи