В този голям, изпълнен с различия и изненади свят музиката е универсален език, а протегнатата ръка е ключ към непознатото, казва 28-годишната Евгения Горанова. Лъчезарното момиче, родено в Лом, е завършило образованието си в България и Италия, живее и работи в Брюксел и мечтае да обиколи света и да събира овации и нови приятели. Първите концерти на младата пианистка вече са є спечелили почитатели и име на талантлива изпълнителка с оригинални идеи и обещаващо бъдеще. Страстта към изкуството и пътешествията Евгения поела заедно с въздуха на родния си град - в началото на прехода, когато била 4-5 годишна, из Лом още се носели повеи от възрожденското минало и почит към културата, а на пристанището акостирали кораби, пълни сякаш не само със стоки, а и с истории от далечни страни.

“Детството ми беше като приказка, а най-интересното място беше читалището в Лом. Баба ми беше суфльор на детската оперета и ме водеше със себе си. Много се впечатлявах - от атмосферата на оркестъра, тъмната зала, костюмите на актьорите. Съчетанието на музика и театър носеше някакво вълшебство. Чаках с нетърпение да порасна, за да участвам в представленията”, спомня си Евгения. Но тъкмо когато тръгнала на училище, поради недостиг на средства - хроничната и неизлечима и до днес болест на родната култура - детската операта в Лом била закрита. Пламъчето на изкуството обаче вече горяло у момиченцето. То започнало да изучава пиано в музикалната школа, записало се в музикалната паралелка на езиковата гимназия в града. Ходело и на уроци по балет, опитвало се и да рисува.

“Търсех себе си. Още не знаех с какво ще се занимавам, но разбирах, че изкуството е богат и необятен свят и прави човека специален”, разказва Евгения. Съдбата също подкрепила даровитото момиче. След като чул нейно изпълнение, известният виолончелист Стефан Попов - ломчанин, който живее във Великобритания, оценил таланта й и започнал да є помага, включвал я и в майсторските си класове. По негова препоръка Евгения станала ученичка в музикалната гимназия “Панайот Пипков” в Плевен, а после кандидатствала и била приета в Академията за музикално танцово и изобразително изкуство в Пловдив.

“Избрах да уча изпълнителско изкуство и педагогика на обучението по музика. За мен двете неща са свързани. Трябва да трупаш много знания и опит и да се усъвършенстваш, за да станеш добър преподавател”, казва момичето. За тайните на музиката и пианото, които овладяла във висшето училище, Евгения признава, че дължи много на преподавателката си Роксана Богданова - една от най-видните клавирни педагожки у нас. През 2010 г. по европейската програма “Еразъм” тя заминала за консерваторията в Триест и шест месеца се обучавала там. Научила много не само от преподавателите, но и от самата страна. В Италия като че ли всичко е музика - шумът на морето, въздухът, дори говорът на хората по улиците, разказва момичето. След като се дипломирала в академията, Евгения се заела с реализирането и на втората си мечта - да посвещава децата във вълшебството на изкуството. Започнала да преподава в Националната художествена гимназия “Цанко Лавренов” в Пловдив. За да разпали интереса на учениците към музиката, младата пианистка канела в часовете си приятели, които илюстрирали уроците с изпълнения на живо. Шведка свирела пред бъдещите художници на флейта, австралиец изпълнявал на гъдулка български фолклор. С класа си Евгения се явила и на конкурс “Млад учител”. Изнесла открит урок за импресионизма, като направила паралел между проявите му в музиката и живописта. Със своя приятелка изсвирили на четири ръце импресионистична пиеса, докато учениците рисували. Журито є присъдило първа награда.

“Запознах децата с класиката и джаза, показах им и с народната ни музика, която е ценена и в чужбина. Мисля, че всичко това остана в съзнанието им и ще ги направи по-добри художници и хора с по-богата култура”, гордее се пианистката. За да се усъвършенства във владеенето на клавишите и да опознае европейските сцени, през 2013 г. Евгения записала магистратура по клавирен съпровод в консерваторията “Джузепе Тартини” в Триест.

“Чужбина винаги ме е привличала! Срещаш се с хора и места, които не познаваш, трупаш познания и друга култура”, споделя тя. Там намерила много приятели - чудесни музиканти и весели хора от цял свят. Преди да вземе дипломата си, заминала на стаж в Кралската консерватория в Брюксел. И след английския и италианския започнала да учи и френски език. Акомпанирала на студентите от класа по пеене, а в свободното си време давала уроци по музика на деца на висши европейски служители.

“Повечето от тези хора не смятат, че децата им са големи таланти, и не ги тикат насила към сцената. Просто държат да ги запознаят с музиката, за да отворят очите им за красотата и изкуството. Нещо, което го имаше и у нас, но като че ли се загуби”, смята Евгения. За дипломирането си като магистър момичето подготвило с кларинетиста Исидро Сантос от Испания соната от пловдивския композитор Иван Спасов и няколко пиеси на испанеца Педро Итуралде.

“Исках да представя звученето и богатството на съвременната българска музика и успях! Изпълнението ми беше оценено много високо”, гордее се Евгения. Сътрудничеството є с испанския кларинетист продължило и след изпита, двамата обогатили репертоара си и в началото на декември тази година изнесли концерт в Ателие “Марсел” - средище на артисти и художници в Брюксел. Участие в изявата взели и пианистката Цветана Гигова и цигуларката Любка Лингорска, които работят в Брюксел. Аплодисментите и поздравите на многобройната публика ги зарадвали много и им дали куража да продължат.

“Българите в чужбина сме не по-малко българи от хората в родината. Където и ходим, каквото и да правим, в България е домът ни”, казва Евгения. В края на миналата година заради успехите си на музикалните сцени тя получи годишната награда на името на общественика, музиканта и читалищния деец д-р Хернани Цибрански, която се връчва от обществен фонд в родния є Лом. Това обаче е само началото - големите сцени и големите награди я чакат и тя върви към тях, убедени са специалистите.