До 14 млрд. долара стигат разходите за Световното по футбол през 2018 г.

В разгара сме на най-голямото спортно събитие през годината – Световното първенство по футбол в Русия. Това е повод за оценка на разходите и ползите от организацията на такива форуми. Настоящото първенство се очертава като най-скъпото по рода си, като се конкурира с проведеното в Бразилия преди 4 години. Като цяло се оказва, че очакваните ползи от домакинството на световни шампионати са значително по-малки от действителните.

Разходи

Организацията на най-мащабните спортни събития започва с кандидатурата. Тя обхваща съставянето на организационен комитет, наемането на консултанти, на организатори на събития и пътувания. Бюджетът на тези дейности варира значително, но обичайно е поне 100 млн. долара. Тези пари имат характер по-скоро на залагане, отколкото на инвестиция – вероятността съответната държава да не бъде избрана за домакин е голяма, което означава, че те могат да бъдат похарчени без никакъв ефект.

Следващата стъпка след избора на домакин е изграждането, обновяването или разширяването на стадионите и допълнително необходимата инфраструктура – паркинги, пътища, линии за обществен транспорт, понякога и летища. Също така може да се наложи построяването на места за престоя на туристите, както и за обслужването на останалите им нужди. След приключването на първенството от инвестициите се очаква да се реализират ползи, но освен това те изискват разходи за поддръжка и ремонти.

Текущите разходи са свързани със заплащането на персонала и консумативите. Част от разходите се спестяват поради участието на доброволци, но по-важните дейности изискват компенсация за положения труд. Пример за това е охраната на такива събития, която се явява ключов елемент предвид струпването на голям брой хора на ограничени пространства и нарасналия риск от терористични атаки.

Други разходи, които възникват, са данъчни облекчения по време на шампионатите. Споразуменията между държавата-домакин и ФИФА изискват установяването на зони, в които корпоративните партньори на световната федерация не се облагат с данъци върху продажбите и печалбата. Оценката на такова конкретно споразумение е, че то понижава данъчните приходи на Германия с около 272 млн. долара през 2006 г. Подобни договори са подписани и за следващите първенства.

Налице са и разходи за обществото, които обикновено не намират паричен израз при оценката на въздействието от домакинството на футболни и други първенства. В градовете, където се играят мачовете, се случват повече задръствания, кражби, престъпни действия и вандалски прояви, а шумът е по-силен. Така населението, което няма интерес към мачовете, може да понесе сериозни неудобства и дори вреди.

Приходи

Основните източници на приходи от футболните мачове са от продажбата на билети, на правата за медийно излъчване на срещите и от спонсори. Други източници са програмите за лицензиране и продажба на спортни артикули, емисии на юбилейни монети и пощенски марки. Тенденцията е приходите от излъчването на мачовете по електронните медии да се увеличават най-бързо и да имат най-голям дял от общите приходи. Съществен принос за това имат дигиталните платформи и социалните медии, които стават все по-популярни поради улеснения достъп до тези технологии.

Ползите за икономиката на домакина на световно първенство са в секторите строителство, търговия, хотелиерство и ресторантьорство, транспорт, развлечения и спорт. Обикновено ефектите се получават по време на шампионатите. Дългосрочните ползи евентуално са за отборите, които използват обновените или изцяло нови стадиони. Те могат да предложат на привържениците си по-комфортни условия по време на футболните мачове и съответно да продават по-скъпи билети.

Непаричните ползи от организирането на такова събитие са свързани с националната гордост и с възможността да се гледат мачовете на живо. Освен това домакинството е свързано с високи разходи и затова малък брой държави могат да си го позволят. Така организацията е свързана с по-високо самочувствие. Тези положителни емоции се увеличават значително, когато местният национален отбор спечели световната купа.

Германия е пример за по-дългосрочни ползи от организирането на световното първенство през 2006 г. Те се отнасят най-вече за германското футболно първенство – Бундеслигата. След приключването на световната купа се засилва интересът към него – увеличават се продажбите на билети и на артикули на участващите отбори. Нарастват сумите, получени по договори за спонсорство. Интересът по света също се повишава, което стимулира приходите от продажба на права за излъчване на мачовете.

Световното първенство в Русия

В него участват 32 национални отбора, а мачовете се провеждат на 12 стадиона в 11 града. Общите разходи се очаква да достигнат между 11,8 и 14,2 млрд. долара. Над 70% от средствата се осигуряват от държавния и от регионалните бюджети. Всеки участващ отбор се очаква да получи поне 8 млн. долара, докато победителят – около 38 млн. долара.

Според различни източници първоначалният бюджет за реконструкция и подобряване на стадионите, където се играят мачовете, е бил силно надхвърлен. Например, изразходените средства за стадион Крестовский в Санкт Петербург са с 540% повече от планираните. Това се дължи на необходимостта от промяна в проекта заради съмнения дали конструкцията ще издържи на неблагоприятните климатични условия. Освен това се е наложило тревното покритие да бъде изцяло заменено, след като не успяло да премине инспекцията от ФИФА.

Друг пример за проблеми е стадион Фищ в Сочи. След Зимните олимпийски игри, проведени през 2014 г. в Русия, се взема решение той да се трансформира чрез премахване на покрива. Той се използва за мачове от световното първенство, но никой отбор от руската лига не играе на него домакинските си срещи. Тоест или ще бъде необходима нова реконструкция, или стадионът ще бъде почти неизползваем след приключване на първенството.

Въпреки това очакванията на организаторите на събитието са, че нетният ефект за руската икономика ще бъде положителен. Те прогнозират повишаване на брутния вътрешен продукт на Русия с между 26 и 30 млрд. долара до края на 2023 г. Тази оценка обаче би могла да бъде твърде завишена. Налице са множество примери от други първенства, при които такива прогнози не само не се сбъдват, но окончателните резултати са далеч по-неблагоприятни от планираните.

В краткосрочен период най-големите ползи обаче ще са за Световната футболна федерация. Очакваните приходи за ФИФА от провеждането на първенството още през тази година възлизат на 6 млрд. долара, което означава нарастване с ¼ спрямо предходното първенство. Зрителите, които ще гледат мачовете по електронните медии, ще достигнат 3,2 млрд. човека, а приходите от продажбата на правата за това са около 3 млрд. долара.

Видимото и невидимото

Някои разходи за икономиките обаче са трудни за идентифициране и остойностяване. Например, разходите за икономиката на Англия при достигане на националния отбор до финала на първенството през 2002 г. са оценени на 4,7 млрд. долара, докато при отпадане след първата фаза в групите те са 1,8 млрд. долара. Те възникват в резултат от отсъствия от работа, липса на концентрация и грешки при изпълнение на служебните задължения при недостатъчна почивка заради мачове в късните часове на денонощието или употреба на алкохол и т. н. Оценката на загубите за целия свят по време на споменатото първенство поради посочените фактори достига 8,1 млрд. долара.

Оценките на въздействието на подобни събития върху икономиката на страната-домакин често са субективни. Те се влияят в голяма степен от интересите на хората от организационния комитет, които твърде често могат да се различават от общите. Например, очакванията на тези лица за високи доходи, свързани със съответното събитие, могат да ги стимулират да завишат необосновано очакваните ползи за икономиката на даден град, област или страна като цяло. Инвестиционните разходи за необходимите стадиони или друга инфраструктура могат да се отчетат като директни ползи без значение какво се случва с тези обекти след приключването на шампионата.

Друг недостатък на тези оценки е, че често се приемат за коректни допусканията, които са предложени от организационния комитет. Почти винаги се оказва, че тези допускания нямат нищо общо с действителността и в резултат от това оценените нетни ползи са твърде високи или разходите са твърде ниски.

Например, организационният комитет на Световното първенство в САЩ през 1994 г. предвижда нетни ползи от 4 млрд. долара за американската икономика. Независими проучвания на данните след завършването на шампионата показват, че градовете-домакини реализират средно 712 млн. долара по-ниски приходи от прогнозираните. Цялостният ефект се изразява в общи загуби в размер на 9,26 млрд. долара. Тоест разликата с първоначалната оценка е негативна с повече от 13 млрд. долара. От друга страна съществени ползи са налице за организации като местната и световната футболна федерация и американската професионална футболна лига, които са с водещи позиции в организационния комитет.

Друг подобен пример е световното първенство в Германия през 2006 г. Според повечето оценки то представлява сериозен успех. Организационният комитет реализира нетни приходи от 155 млн. евро. Независимите проучвания обаче не откриват съществени ефекти за германската икономика. Те установяват, че повече германци са пътували в чужбина по време на първенството, вероятно за да избегнат увеличаването на шума, задръстванията и престъпността. Същевременно приходите от чуждестранните туристи в Германия през 2006 г. са с едва 60 млн. евро по-високи, отколкото през 2005 г.