Всеки ден спират вноса на хиляди дрехи, парфюми и детски играчки от Китай и Турция

По легален път пристигат у нас от Гърция

Mоре от фалшиви стоки залива страната. Митническите складове пращят по шевовете от задържани контейнери, кашони и чували с „Армани”, „Гучи”, „Адидас”, „Найки”…

Над 600 000 артикула са задържани за първите шест месеца на 2017 г. на влизане у нас, съобщиха специално за „Труд” от Агенция „Митници”. Количеството е почти колкото за цялата 2016 г. - 635 176 броя артикули. До края на годината може да нарасне двойно.

Най-голям е ръстът спрямо 2016 г. при детските играчки. Досега са спрени 50 000 броя, докато за цялата минала година броят им е бил 29 000.

Увеличение има и при задържанията на всякакви платнени изделия за малчугани, щамповани с изображения на анимационни герои – кърпички, чантички, палатки и др.

Конфискуваните стоки не се изследват, достатъчно е, че те нарушават интелектуалната собственост, която е патентована. От митниците уточняват, че в 95 % от случаите служителите им задържат и конфискуват стоки по искане на притежателите на запазените марки, което може да е за територията на целия Европейски съюз, или само за България. В това число влизат и забраните, налагани от държавни институции у нас заради съдържание на опасни за здравето материали и вещества. В останалите 5% митничарите сами спират съмнителни доставки - например пратка с няколко контейнера спортни стоки с германска или италианска марка, пристигащи от Далечния Изток, след което отправят запитвания до представителите за България. Част от залавяните у нас ментета пътуват за други страни от ЕС – основно за Румъния или Унгария, но наше задължение е да ги спираме като външна граница на общността.

Основните страни на произход на фалшифицирани стоки са Турция, Хонконг и Китай, както и Иран, Индонезия и др.

Статистиката на митниците е перфектна, но тя не включва всички видове ментета, пристигащи у нас след митническа обработка на товарите в други страни от ЕС. И докато в северната ни съседка Румъния са доста стриктни, в пристанищата на южната – Гърция, допуснат доста от пратките, които пътуват с тирове до България и заливат сергиите по нашите пазари. Затова и 68 % от спрените ментета са на границите с трети страни - пунктовете Лесово и Капитан Андреево, пристанище Варна и Аерогара София.

В България няма магазини, а още по-малко разпродажби онлайн на стоки, които са били конфискувани. Това държат да почертаят от Агенция „Митници” заради хилядите обяви менте в интернет, че можете да си купите маратонки „Адибас”, или плажна кърпа „Ники”. Спрените за продажби у нас стоки се унищожават една по една, или се изгарят в пещи.

 

Патентното ведомство:

Глобата за фирма стига до 5000 лв.

Глобата за юридически лица, които без съгласието на притежателя на регистрираната марка я използва в търговската дейност, е от 1000 до 3000 лева при първо нарушение, обясни за „Труд“ Давид Сукалински, зам.-председател на Патентното ведомство. Институцията заедно с Икономическа полиция осъществяват контрола върху фалшифицираните стоки вътре в страната. В Закона за марките и географските означения е предвидено при повторно нарушение глобата да е от 3000 до 5000 лв. За физическо лице тя е от 500 до 1500 лв. при първо и от 1500 до 3000 лв. - при повторно нарушение.

 

В света

Търговията с пиратски стоки стига 1,1 трилиона долара

Хванаха оцветени маслини и пластмасов ориз

Световната търговия с фалшифицирани стоки генерира между 923 милиарда и 1,13 трилиона щатски долара годишно, показва доклад на Европейския икономически и социален комитет.

В ЕС фалшифицирането е отговорно за загубата на приблизително 800 000 работни места годишно и на около 14,3 млрд. евро данъчни приходи, включително ДДС и акцизи.

“Това не просто застрашава конкуренцията и бизнеса, но в много случаи може да е заплаха за здравето на потребителите и сигурността”, коментира Антонело Пецини от организацията. 85 млрд. евро е стойността на внасяните в ЕС фалшифицирани или пиратски стоки, като това не включва произведените или продадените в рамките на отделна държава членка, както и на тези, закупени чрез интернет или чрез непряка икономическа дейност.

Според доклада през последните години видовете стоки, които са обект на фалшифициране, се увеличиха многократно до степен, че вече не съществува продукт, който да не може да бъде имитиран и продаден. “Всичко се копира – от аксесоари за облекло до резервни части и инструменти, строителни материали и оборудване, бижута, обувки, дизайнерски предмети, играчки, козметични и лекарствени продукти и понастоящем фалшифицираните стоки сякаш представляват самостоятелен паралелен сектор, реален конкурент, спрямо който предприятията трябва да се съизмерват и от който трябва да защитават своя пазарен дял”, посочват авторите на анализа.

Хиляди тонове фалшифицирани храни и напитки са били конфискувани от европейския пазар само през миналата година - оцветени маслини, фалшив алкохол, разредено мляко със забранени добавки като тебешир и урина. Oще през 2011 г. водещи медии съобщиха, че на китайския пазар се прави фалшив ориз, който се произвежда от картофи и пластмаса. Сред най-често фалшифицираните продукти са кафето и чаят.

 

 

Вторият в класацията е Златю Бояджиев

Владимир Димитров - Майстора най-имитиран

Изкуството е сред най-благодатните полета за изява на фалшификаторите в света и България не изостава. У нас, за да има смисъл да се фалшифицира художник, цената на картините му трябва да е поне 20-30 хиляди лева. По тази причина най-имитираният майстор на четката у нас е Владимир Димитров – Майстора. Според специалисти в момента у нас има поне два пъти повече картини отколкото класикът е нарисувал през живота си. Непосредствено след него по имитации се нарежда Златю Бояджиев. Други често фалшифицирани автори са Цанко Лавренов, Борис Денев, Данаил Дечев, Никола Танев и Генко Генков.

Като става дума за ментета в изкуството куриоз се случи преди дни в Генуа, Италия. Там бе закрита изложба на Амедео Модиляни, защото повечето от картините са фалшификати. Властите са конфискували 21 платна. „Постъпиха правилно. Беше срамно от страна на организаторите да представят тези творби", казва Карло Пепи, 79-годишен тоскански художник и колекционер, който е предупредил властите за измамата. „Когато една картина е фалшива, в нея липсва душата й, няма я тази триизмерна елегантност, характерна за Модиляни - дори дете може да види, че това са груби фалшификати ", обяснява той.

 

Дерматолози:

Копията на маркови кремове може да са опасни

Козметичните продукти, които имитират известни марки, но не са изпитани клинично и са с неясен произход, могат да причинят обриви, сърбеж, особено при проблемна кожа, предупреждават специалисти. Много опасно е що се отнася до продуктите за слънцезащита, защото след нанасяне се излагаме на слънце, спокойни, че сме защитени.

Съветът ми е при проблем с определена козметика, преди да се смени тя с друга, да се потърси първо консултация със специалист, заяви пред “Труд” дерматологът доц. д-р Жана Казанджиева от Клиниката по кожни и венерически болести на УМБАЛ “Александровска”.

Няма гаранция, че при нискокачествени или имитиращи продукти е спазена козметичната безопасност. Тя е аналог на лекарствената и изискванията там са наистина високи, допълни доц. Казанджиева.

 

Радослав Радев, НЛВК:

Уиски и водка са най-подменяни

Най-често у нас се фалшифицират най-масовите алкохоли – водка и уиски, съобщи за „Труд“ Радослав Радев, председател на Националната лозаро-винарска камара в България. Те обаче трябва да са в достъпен за консуматора ценови сегмент, допълни той. „Алкохолът менте се произвежда в България, не може да говорим за внос на големи количества“, коментира Радев.

По думите му 50% от гроздовата реколта в България се преработва извън регистрираните винопроизводители и лицензираните фирми. Една част от нелегалното производство е предвидено за „семейна консумация”, а значително количество най-често се продава без акциз и ДДС като „домашна ракия”. По думите му загубите за бюджета от несъбран акциз са 130 млн. лв. годишно.