Вече 6 години дървените съоръжения в природната забележителност гният и са опасни

Заради безхаберие от причудливо се превръща в страховито място

Еменският каньон, който е една от най-красивите природни забележителности в България, с всяка изминала година се превръща във все по-опасно и недостъпно за туристи място. Вече шест години дървените мостове по красивата екопътека, която води към приказно-красивия каньон, гният и преминаването по тях е забранено. Райското място е край великотърновското село Емен, което е само на 25 километра от Велико Търново и на 8 километра от главния път София-Варна.

Село Емен е основано по времето на Второто българско царство, като природните му дадености са използвани за отбраната на тогавашната столица на България - Търново. Името на селото се среща в турски регистри от 1430 и 1638 година. В руски военни карти, използвани през Освободителната руско-турска война през 1876 г., селото е отбелязано с името Ямен,което се свързва низинното му разположение като в яма. Каньонът, който е на площ от 25,5 хектара, предлага условия за най-разнообразна туристическа дейност. На хълма отдясно на входа на каньона се намира т.н. Еменско кале. То е било последователно римска, византийска и българска крепост. Намерени са оръжия и монети от тези времена.

В Еменския каньон, който е дълъг 950 метра, интерес представлява и скалата „Момин скок“.Според преданието по време на османското робство девойки идвали на тази скала и скачали, за да се удавят във вира долу, за да не бъдат потурчени. Според други твърдения пък Момин скок се казва всъщност Еменският водопад, с който завършва екопътеката от другата страна на каньона.

Вляво в Каньона се намира деветата по дължина в България Еменска пещера, обитавана преди около 6000 години – през каменната, бронзовата и желязната епоха, с обща дължина 3113 м. В пещерата живеят пет вида прилепи, включени в Червената книга на България. На североизток, на около два километра от селото се е намирал манастирът „Преображение Господне“, построен от цар Иван Шишман, но разрушен след Търновското въстание през 1595 година.

Преди десетилетия пещерата е била използвана като гъбарник, като склад за узряване на сирене и като част от изградената над нея военна база. Като следствие от тази експлоатация на входа й е излята бетонна плоча и в свода е пробита асансьорна шахта. Освен най-известната Еменска пещера в Долния Боаз през 1985-1991 г. е открита голяма пещерна система, разположена между селата Мусина, Балван, Ново село, Емен, Добромирка и Вишовград с многобройни водни и сухи галерии.

През 1991 г. по инициатива на Българската асоциация за селски екологичен туризъм (БАСЕТ) в пролома на река Негованка е прокарана първата в пояса до 300 м надморска височина екопътека на територията на България. Тя е предвидена за около 3 часов преход с живописни гледки, панорамни площадки, дървени мостчета и стълби, места за отдих. Екопътеката започва от самия край на селото и обхваща целия Еменски каньон. Посещава се от туристи от целия свят.

В момента обаче 3-километровата екопътека е плачевна гледка. Дървеният материал, от който са изработени парапетите на мостовете, не е бичен и при забиване на пирони, за да се укрепят, след няколко години се разцепва и разрушава.

„Без дървените мостчета пътеката е безпредметна. Писал съм докладни до кмета на община Велико Търново. Уведомих областния управител проф. Любомира Попова. Говорил съм с доц. Петър Петров, който е председател на УС на БАСЕТ , но ми поиска 1500 лева, за да направи идеен проект за дървените мостов“, сподели пред „Труд“ кметският наместник на село Емен Владимир Стоянов.

Управникът допълва, че местността е държавна собственост и е на границата на двете общини- Велико Търново и Павликени.

„Трябва да се реши кой ще изпълни проекта. Разбрах, че има вече писмо от община Велико Търново до областния управител, за да разреши да се направи проект за ремонт на прословутите съоръжения. Чакаме това да се случи, но изпускаме срокове. Толкова фирми намерих за изпълнението на ремонтите, но се отказват, когато разберат, че няма проект“, обяснява Стоянов.

Първенецът на Емен допълва, че ако има проект, веднага е можело да се осигури дървения материал от акация.

„Дърветата по закон могат да се секат до 31 март. Остава наесен. Но така изпускаме и летния сезон за туристите. Всеки ден на площада спират по над 50 коли. Идват хиляди българи и чужденци, като през последните години мястото е притегателно за много румънци, но остават разочаровани като разберат, че не могат да стигнат до прочутия Еменски каньон“, посочва още кметският наместник.

За да няма трагични инциденти, Стоянов поръчал и поставил над 40 предупредителни табели, които коствали на кметството 1500 лева.

„Миналото лято получихме сигнал от докторка, която тръгнала на излет, но паднала и лошо си контузила крака. Спасителните екипи се наложи да обикалят около 30 километра, за да стигнат до мястото, където беше пострадалата жена“, разказва Стоянов.

Освен проблемите с поддръжката на екопътеката, преди две години при поредното посещение на туристи из района били заловени крадци, които разбивали ключалките на автомобилите им и отмъквали всички документи, включително и дебитни карти. Това наложило в центъра на селото да се обособи паркинг. И благодарение на поставените камери за видеонаблюдение няма вече подобни инциденти.

„Еменският каньон е приказно красив. Изглежда като някаква гледка от научно популярен филм. Но цялата тази красота е съвсем истинска и се намира тук, в България. Великолепна природа, непокътната и дива и човек остава без дъх, като се докосва до истинската красота, до натуралните, изумителни творения на природата“, споделят туристи, които са възхитени от родната забележителност, но и разочаровани, че заради безхаберие от причудливо се превръща в страховито място.

В момента в Емен живеят около 60 души. В китното селце преди години са си купили къщи и трайно са се заселили 15 британци. От три години по програмата „Местни инициативи“ в селото се асфалтират улици, защото са в окаяно състояние, а основен ремонт не е правен отпреди 40 години. Така всяко лято с 15 000 лева населеното място се обновява. С тях цялостно се асфалтират около 200-250 метра пътища.