Мрачните векове на Европа приключват с възхода на Кордоба

Съперничеството между религиите извайва красотата и величието на Андалусия

Колоните на катедралата-джамия в испанския град напомнят палмов оазис в пустинята

Опитайте местния специалитет опашка от бик

Днес областта Андалусия в Испания е известна заради безкрайните си плажове, топлото слънце, хубавото време, вкусната храна, ароматно вино и приемливите цени. Далеч преди да се заговори за брега на слънцето обаче Андалусия дава един друг тип светлина на Европа – културна и икономическа. По величието си испанският град Кордоба дълго време си съперничи със столицата на Византия Константинопол. Живеещите дълго време мирно католици, мюсюлмани и евреи, обменят опит, взимат най-доброто от всяка култура, а учените, които идват от изток носят прогрес. Спокойно може да се каже, че в Кордоба се слага край на мрачното европейско Средновековие. Мюсюлманите, които векове си съперничат с испанските владетели за слънчева Андалусия идват на Стария континент с добре забравеното познание по астрономия, математика, медицина и философия и с великолепните си бани. Андалуската китарна школа, сега прочута в целия свят, според историците е основана от знаменития персийски певец Зириаб. Който според различни източници донесъл в Европа и модата на лятното и зимно облекло, както и пастата за зъби. Въобще, хигиената на испанците значително се подобрила след сблъсъка им с маврите. А Кордоба се сдобила с канализация и водопроводи. През 10-ти век в града имало 900 бани, 600 джамии, 50 болници, 80 училища и над 110 000 къщи.

Вековното съперничество между владетелите и религиите довело и до културен и архитектурен разцвет. Джамията-катедрала на Кордоба, дворците в Севиля и Гранада са само част от примерите как стремежът на конкуриращите се управници да покажат величието си чрез все по-великолепни украси е превърнало градовете на днешна Андалусия в шедьоври. За това допринасят и местните власти днес, които задължават собствениците на имотите не само да ги поддържат, но и да украсяват външните стени на домовете си с яркоцветни мушката и други цветя. Саксиите, в които са посадени също често са шедьоври сами по себе си, благодарение на ярко изрисуваната им керамика.

Туристите в Кордоба задължително минават по пъстрата улица на цветята. Няма и гост, който да не посети най-прочутата сграда – катедралата – джамия. Близо 900-те колони на сградата, които напомнят палмови гори от мрамор, яспис, оникс и гранит ще ви оставят без дъх. Първоначално сградата била вестготска църква, но след завладяването на града от маврите емир Абд ар-Рахман I я откупил и започнал да строи на нейно място джамия. Тъй като се съобразявал с първоначалната архитектура на църквата новата джамия първоначално не била ориентирана точно към Мека, а към Дамаск. Според други причината за това доста нетипично за ислямските храмове несъответствие била, че му липсва дома. В началото колоните били 110 на брой, а арките над тях трябвало да потушат носталгията на емира към родната му пустиня и да напомнят палмовите дървета. Молитвената сграда била разширявана и достроявана чак до 10-ти век. В началото на 13-ти век испанците превзели обратно града, а джамията била осветена като катедрала. Заради необичайната й красота сградата не била разрушена, като бил запазен дори уникално украсения мирхаб. Вместо това в новата катедрала бил поставен олтар. Най-значителна била промяната на сградата когато през 16-ти век, когато бившата джамия била разширена и достроена с украсената богато католическа катедрала “Непорочното зачятие на Богородица”. Впечатляващо е, че в този храм като че ли няма стени между религиите, а катедралата и джамията преливат една в друга.

Не по-малко интресно е да се разходите из улиците на Кордоба. Преди да влезете в града минавате по римския каменен мост, построен през 1-ви век над река Гуадалкивир. Тесните улички, многобройните заведения, феерята от цветя и руините на Медина Азахара със сигурност ще ви очароват. Местната кухня пък ще ви накара да си оближете пръстите. Сред специалитетите типични за Кордоба са студената супа салморехо. Тя е по-гъст вариант на доматената гаспачо, като в нея са добавени добавен хамон серано и варени яйца. От студените супи прочута е и ахо бланко – бадемова супа. Друг деликатес, който горещо препоръчваме е опашката на бик. Тя се приготвя няколко часа на бавен огън с вино и подправки, а накрая резултатът е, че месото се отделя без усилие от костта и се топи в устата. Това далеч не са всички приятни изненади, които крие андалуската кухня, но ви препоръчваме сами да откриете нейните тайни на място.

 

Купете си билет предварително

Алхамбра е последната крепост на маврите

Всеки детайл в двореца на Гранада е украсен, архитектурата му е уникална в света

Последната крепост на маврите, дворецът Алхамбра в Гранада е най-посещаваната забележителност в Испания. И за това има много причини. Преди да стигнете до двореца обаче трябва да имате предвид няколко неща. За да сте сигурен, че ще разгледате Алхамбра в деня, в който сте планирали е почти задължително да си купите предварително билет. Най-сигурно е ако си резервирате тур за организирана група. Тогава ви гарантират, че ще успеете да разгледате двореца, макар най-често тези групи да тръгват от курортите на Коста дел Сол, Малага или Севиля и в този случай ще ви калкулират и цена за гид и превоз. Другият вариант е да купите билет онлайн с кредитна карта, като в този случай също плащате комисионна. Билетът е с определен ден и час и задължително трябва да сте доста по-рано, за да успеете да влезете навреме, защото иначе резервацията ви изгаря и губите парите си. Входът за децата до 12 години е безплатен, но за тях също се взима билет, макар и с нулева цена. Последният вариант е да си купите индивидуален билет на място в деня на посещение. Имайте предвид, че за всеки ден обаче има максимална квота от посетители и дори рано сутрин всички билети могат да са продадени. Касите пък работят само с пари в брой. Цената на билета е 14 евро, като нощните посещения и достъпа само до градините е по-евтин. След като преодолеете препятствията по осигуряване на посещението, ще се уверите, че си е струвало. Всяка стая на двореца Алхамбра е украсена с невероятни орнаменти, различни фигури, калиграфии, поезия, а гипсът и дървото са превърнати в произведения на изкуството. Златото, синьото, червеното, бяло преливат по неуписуем начин, който думите не могат да предадат. Помещение след помещение ще ви карат да ахвате. Арките и прозорците им откриват невероятни гледки към градините и към заснежените върхове на планината Сиера Невада, на които се наслаждавали владетелите на Андалусия. Типични за Алхамбра са и цветните плочките с глазура, подредени в сложни геометрични фигури, наречени зилиз.

Сред най-известните места в Алхамбра е патиото с лъвовете. 12-те лъва, на фона на безкрайните плетеници и уникални колони са наричани и най-добрият шедьовър на мавританското изкуство в Испания. И естествено са предпочитано място за снимка от туристите. Част от арките и сводовете на стаите са използвани единствено за украса, а колоните на двореца са в неповторима форма, която не може да бъде видяна в никоя друга сграда по света. Градините са проектирани така че да дават наслада на окото със зеленина, ароматни цветя като рози и жасмин и бликащи фонтани. Близката вила Хенералифе, която била свързана с Алхамбра посредством мост, а днес е свързана с общия входен билет, всъщност е най-известна именно с градините си.

Сред любимите места на туристите в Гранада е кварталът, в който живеят основно местните роми - Сакромонте. Те обитават скални пещери и танцуват горещ ориенталски вариант на фламенкото.

 

50 души загинали при строежа на съоръжението

Мостът на Ронда вдъхновява Хемингуей

Стил в коридата носи името на града

На около стотина километра от Малага, се намира един от най-живописните градове на Андалусия – Ронда. Планинското градче със стръмни улици като че ли е кацнало над каньона Ел Тахо. На панорамата можете да се насладите от специална площадка в центъра на града. Безспорно най-голямата атракция на Ронда обаче е Новият мост с височина от близо 100 метра, който свързва старата и новата част на града. Дължината му е 66 метра. Построен е над каньона и при изграждането му в края на 18-ти век загиват 50 души. Тъй като първият му градеж се оказал нестабилен и конструкцията, заедно със стоящите на него хора пропаднали в бездната. Мостът окончателно бил завършен 34 години след старта на строежа. Според слуховете той крие и печална слава, тъй като от него били хвърляни затворници по време на Гражданската война в Испания. Приказките отиват и по-далеч, като според някои книгата на Ърнест Хемингуей “За кого бие камбаната” разказва именно тази останала скрита история. Дали сюжетът е роден от въображението на писателя или почива на истински случки, не е ясно.

Факт е, че заведенията, които откриват гледка към моста и днес са любими на гостите на Ронда. Ако решите да се разходите с туристическото влакче, което обикаля града и се взима в близост до панорамната площадка можете да се насладите и на моста от самото му подножие.

Сред другите забележителности на Ронда, които трябва да посетите, е арената за корида. Всъщност в Андалусия, за разлика от останалата част на Испания, коридата все още е позволена, а от Ронда тръгва и типичен стил в бикоборството, който носи името на града. Арената е построена през 1785 година от същия архитект, който изгражда и Новия мост на Ронда. В музея към арената можете да разгледате рисунки на Пикасо и снимки на известни фенове на коридата като Ърнест Хемингуей и Орсън Уелс. Арената е и най-голямата и най-опасната в Испания с диаметър от 66 метра, но разполага с едва 5000 седящи места за зрители. Ако искате да я разгледате през деня – цената на билета е 7 евро.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Туризъм