Млади доброволци ще търсят и събират спомени за личните преживявания на хора, живели през годините в градовете, носили името Сталин. Шест града от Централна и Източна Европа се завръщат към недалечното минало с общ изследователски проект "Аз бях жител на град Сталин", финансиран по програма "Европа за гражданите" на ЕС, направление "Европейска памет за миналото".

Варна и Регионален исторически музей, отдел "Най-нова история", се включват като партньор в проекта, тъй като градът е носил името на Сталин от 1949 до 1956 г. Останалите европейски градове с името на тоталитарния вожд през различни периоди в историята си са Брашов /Румъния/, Дунауйварош /Унгария/, Айзенхютенщадт /Германия/, Катовице /Полша/ и Кучова /Албания/.

Град Варна е преименуван в Сталин с указ №967 на Президиума на Великото народно събрание от 19 декември 1949 г. за 70-годишнината на Йосиф Висарионович. Предложението е дадено на 15 декември от работници от различни предприятия в града. Още същия ден Градският народен съвет провежда извънредна сесия, на която са взети две решения. Първото е Варна да се преименува на град Сталин, а второто е Йосиф Висарионович да бъде обявен за първи почетен гражданин на града. В края на миналата година общинският съветник Григор Григоров поиска да бъдат отнети званията "Почетен гражданин" на Варна на Георги Димитров и на Йосиф Сталин.

Интересното е, че с указа си през 1949 г. ВНС преименува на Сталин не само Варна, но и най-високия връх в България-връх Мусала.

Замисълът на общия исторически и социален проект е да бъде осветлен този период от историята на Европа и света, белязан силно от влиянието на сталинисткия тоталитарен режим и преследването на граждани на принципа на класовия враг. Ще се търси личният опит на хората от тези градове, носили името Сталин, въз основа на факти от всекидневието, "малки истории", чрез които днешните младежи, които не са преживели драмите от онова време, да могат лесно да разберат последиците от този режим. Ще се събират спомени, разкази, документален, снимков и веществен материал, обясни Златка Антова от музея във Варна. Ще се създаде онлайн платформа, в която ще бъде обединена събраната информация. Всеки град ще създаде и локална страница в социалната мрежа. Така събраните материали и спомени ще достигнат до широката аудитория, ще провокират дискусии и ще свържат младите хора чрез споделянето на истории.