Изложба показва апарат с пламък на фамилия Маркарян и десетки уникални антики

“Който фотографирва, има повече от живота! Хубавото време настъпи, затова купете си още днес един фотографически апарат и филми” - така настойчиво са приканвали в рекламни съобщения от страниците на вестниците шуменски фотографи и търговци преди век. Днес няма нужда от подобни призиви, защото всичко и всички снимат по всяко време.

Ако обаче искате да видите как прохожда фотография у нас в края на ХIХ век и по-специално в Шумен, където е родена първата българска снимка, трябва да посетите Регионалния исторически музей в града. Изложба, посветена на светлописците, както са известни фотографите, показва уникална техника и принадлежности на известни майстори на портрета и пейзажа.

Авторите на оригиналната експозиция гл.ас. Бета Хараланова и Стела Славчева били провокирани да подредят старите машини, преси, мехови и боксови фотоапарати, магнезиеви светкавици, негативи, докато описвали щедро дарение от известната фотографска фамилия Маркарян. Освен това и други шуменци родолюбци, фотографи-любители и професионалисти донесли в музея ценни фотоапарати по време на активна кампания преди три години. Така историците решили, че ценната фотоколекция не бива да стои само в хранилищата на музея. Още нещо - заедно с изложбата са обявили и нова дарителска кампания “Последователи на първите светлописци” и до 20 ноември очакват дарения от сърце. На 6 декември, Денят на дарителя, ще подредят в залите на музея всичко постъпило. Възможно е да дойде и нещо невиждано до момента, макар че музеят вече притежава по няколко експоната от най-популярните световни марки техника. Освен това “Шумен е град с развито дарителство, още от времето на Възраждането е било така и тази нагласа трябва да се поддържа непрекъснато”, казва Хараланова. Само седмица след обявяване на инициативата вече имат придобивки - три фотоапарта, ще пристигне и цяла фотолаборатория, заявил шуменски полковник.

Кандидат-дарителите могат първо да видят какво е подредено във витрините на музея и със сигурност ще бъдат впечатлени от фотографски апарат с пламък от края на XIX век, принадлежал на Врам Маркарян. Основното му тяло е дървено, а задната отделена част е метална. В нея е горял пламъкът. Отгоре има и димоотвод. Истински мини локомотив, оприличават го посетители. Било нужно време, докато реставраторът на музея успее да разпъне меха с обектива, да извади поставката за негативите. Най-вероятно е копирен апаратът немско производство. Не е изпробван, но пък стара магнезиева светкавица във витрините, е пробвана и действа.

В изложбата е пълно с оборудване, майсторски свидетелства, албуми и запазени фотоси на шуменските фотографи Христо Златаров, Бохос Бояджиян, чехът Самуел Гелч, Марин Хлебаров, Стоян Казака. До Освобождението ателиетата носят фамилните им имена, но стремежът да привлекат клиенти после налага и по-атрактивни названия. Така в Шумен отваря “Юнак Крум” на Казака, “Светлина” на Бояджиян, фото “Левски”. Майсторите не пропускат да се рекламират не само с качествените фото материали, с които и бенка не остава неуловена на лицата, но се хвалят и с отличия. Установилият се в града грък Цикурас, който върти фото “Орел” е награден през 1898 г. с почетен диплом от НЦВ Фердинанд I Княз Български. Гелч пък има бронзов медал от Първото българско изложение-Пловдив от 1892 г. За това разказват гърбовете на снимките, изпъстрени с информация за автора, фирмата, адреса.

През 20-30-те години на XX век броят им расте и Шумен заедно с първенеца Русе е много фотографски град. С голям авторитет се ползвало ателието на братята Арам и Марк Маркарян, в изложбата има негова възстановка с оригинална мебелировка и осветление. През 1935 г. фамилията създава първото българско художествено фотокерамично ателие, където се правят снимки върху порцеланови подложки. Има запазени и най-вероятно са служели, и за подаръци.

Посетителите съвсем ще се потопят във времето, когато улични фотографи са предлагали да застанеш срещу обектива им, пред уголемена рисувана пощенска картичка на парка “Кьошкове” от 30-те години на миналия век. Пред емблематичните кестени е направена възстановка - манекен-фотограф щрака желаещи изпод черна наметка точно, както преди век. По това време най-вероятно шуменци вече са се избавили от страховете, че фотографирането е вредно, отнема душата или може да урочасва, както се е ширело повсеместно.

Край толкова много фотографски експонати снимките не само са позволени, дори са задължителни. “Ние ви призоваваме да си направите и по едно селфи пред витрините на историята”, приканват от музея.

Антиките се редуват с интересна историческа информация, а безспорно голямата гордост е, че през 1850 г. в Шумен е направена първата българска снимка. Тя е дело на неизвестен пътуващ фотограф, който запечатва първия български оркестър, организиран в града от унгареца Михай Шафран. Музикантите са увековечени по време на репетиция в сградата на мъжкото класно училище и на нея освен създателя-диригент, са Димитър Дюкмеджиев и Симеон Янчев с цигулки, Добри Войников и Спас Попхапитонов, флейтисти и Тодор Куцаров с контрабас.

Сред уникатите е и панорамна снимка на Шумен от Врам от 1900 г., съставена от четири кадъра. Част от сградите съществуват и до днес, и благодарение на находчивата фотография действителността отпреди век е запазена. Затова от музея организират фотоконкурс “Улови миг от историята на Шумен” и очакват ученици от 1-ви до 12-ти клас да запечатат забележителноти с телефон, таблет или фотоапарат, както предпочитат. Ще има награди, а след още век по тези кадри историци може да възстановяват миналото на града.

Един живот не е достатъчен да кажеш: Аз съм вече майстор

Шуменецът Марк Маркарян е един от най-известните фотографи не само у нас, а и в Европа. С изложби във Виена, Дрезден, Магдебург, Херсон, Кайро, Хонг Конг. Роден е през 1910 г. в Шумен, баща му и брат му са фотографи, но той като че ли ги надминава в това изкуство. Въпреки това трудно приемал, че е стигнал до върха на творчеството си. Негови са думите “Още е далеч, далеч е края на пътя, който води до висините на фотоизкуството. Един човешки живот не е достатъчен да стигнеш върха и да кажеш: Аз съм вече майстор.”

Учи фотография в Мюнхен, завършва Баварското държавно фотографско училище, после специализира във Виена. Там заснема участничките в конкурса Мис Виена, чийто портрети после стоят в шуменското му студио. В родния град работи от 1933 г. до смъртта си през 1985 г. Като фотограф, обожавал природата, издъхва сред красивите върхове на Пирин. През 1950 г. получава званието артист - фотограф. Бил е първи директор на Държавното фотографско предприятие в града. Повече от 20 г. е работил за Шуменския исторически музей и е автор на всички снимки в експозицията му, открита през 1981 г. До днес във фонда се съхранява негова богата колекция от негативи и много цветни пейзажни снимки. Интересно е, че нито една не е загубила блясъка на цветовете си.

Фотофакти

• Терминът фотография произлиза от старогръцки /светлина и пиша/. Първите фотографи са наричани светлописци, т.е. човек, пишещ със светлина.

• Първият метод, с който се ражда фотографията - свързването на камера обскура със светлочувствителен материал - е асфалтовият метод на Жозеф Ниепс. През 1813 г. той започва опити за светлопис с помощта на литографски камък и оловна плоча, покрита с лак, като нарича изобретението си хелиография.

• Първата успешна фотографска снимка е направена през 1826 г. от Ж.Н.Ниепс.

• През 1835 г. Талбот прави първата снимка на хартия.

• Кралица Виктория е първата кралска особа в света, използвала услугите на фотографията. В замъка Уиндзор е имало тъмна стаичка, където тя и принц Алберт споделяли страстта към фотографията.

• Фотографията навлиза в България по-късно в срадвнение със Западна Европа, а най-ранната известна снимка на българи е от 1842 г. и е направена във Виена. На нея е заснет русенският търговец Тодор Минков с майка му.

• В Шумен през 1850 г. неизвестен пътуващ фотограф прави първата българска снимка на първия български оркестър.

• През юли 1888 г. е произведен първият фотоапарат Кодак, дело на Джордж Истман и се разпространява мотото му: Вие натискате бутона, ние вършим останалото.

• Първият професионален апарат се появил около 1900 г.

• През 1925 г. е произведен първият апарат Лайка с 35 мм черно-бял филм.