Предизвикателства и възможности пред информационните агенции обсъждат водещи фигури в областта на медиите на Шестия световен конгрес на информационните агенции, който продължава и днес в София. Форумът бе открит от президента Румен Радев, който благодари на домакините от Българската телеграфна агенция за възможността да бъдат обсъдени най-актуалните тенденции в медиите. Делегатите от 100 държави бяха приветствани и от министъра на културата Боил Банов.

Мотото на конгреса е „Бъдещето на новините”, във фокуса на дискусиите са темите за фалшивите новини, изкуствения интелект, новите модели на собственост на информацион­ните агенции и новите източници на информация.

На срещата „Труд” разговаря с лидери на водещи новинарски агенции от 5 континента, изтъкнати журналисти от най-влиятелните световни издания и знакови имена от социалните медии. Основният въпрос на „Труд” към тях бе как оценяват класациите за свободата на словото в медиите, огласявани от различни НПО-та и фондации.

 

Клайв Маршал, изпълнителен директор на Press Association, Великобритания и президент на Световния съвет на информационните агенции:

Разочароващо е, че България е на последните места в класациите

Не мога да давам оценка на работата и докладите за свобода на словото на организациите „Репортери без граници” и „Freedom house”. От години тяхната работа е да изследват и оценяват репортерската среда в различни държави.

Данните им показват дали средата в различни държави търпи подобряване или не. Фактът, че често България се нарежда на последните места в класациите по свобода на словото, е разочароващ. Особено, имайки предвид, че е страна от Европейския съюз.

Според мен това се дължи на чувството в журналистите, че не са свободни, както и заради усещането, че медиите не са обективни. Или може би заради това, че няма достатъчно разнообразие в собствениците на медиите. Друга причина вероятно е възможността тези собственици да са свързани с различни политически организации или дори правителството и това може би влияе върху начина на медиите да отразяват случващото се.

 

Расмус Нилсен, директор на Института на Ройтерс за проучване на журналистиката, лектор по Политически комуникации, Оксфордски университет:

Докладите са извадка за навиците на хората

Докладите за свободата на словото са базирани върху онлайн проучвания с участието на потребители на новини от 38 различни места в света. Всъщност те са представителна извадка на навиците на два типа хора. Първите казват, че се информират от интернет, а вторите, че боравят с други източници на новини.

Както знаете, излезе докладът за 2018 година за дигиталните новини на Института за изследване на журналистиката „Ройтерс” към Оксфордския университет. Това, което наблюдаваме в различни страни по света, включително в България, е че доверието в медиите е най-често базирано върху разпознаваемостта им. Това означава, че източниците, които се използват най-често, са и тези, в които хората имат най-голямо доверие. Отделен въпрос е дали това е индикатор за доверие.

Това, което наблюдаваме, е че често на вестниците се гледа като на пристрастни медии. В случаите, когато съдържанието на новините е критично, ако аудиторията е несъгласна, доверието пада. Това се наблюдава навсякъде по света, във Великобритания вестници като „Гардиън” и „Телеграф” имат по-ниско доверие, отколкото високо използвани телевизионни източници.

 

Йонас Ериксон, председател на управителния съвет на Европейския алианс на информационните агенции (EANA) и изпълнителен директор на ТТ Group, Швеция:

Утвърдените марки имат бъдеще

Ценя годишните доклади за свободата на медиите много, много високо. Изключително важно е, че репортерите, които изготвят докладите, имат възможността да изказват безпристрастни мнения, подпомагани от фондове, които нямат друга обвързаност с тях, освен свободата на словото.

Смятам, че вестниците, които имат утвърдена марка, ще успеят да градят бъдеще, след като минат към дигиталния свят. Ако имат визия за тези процеси, ще намерят и финансиране. Можете да видите много вестници, за които този начин сработва. Също трябва да имате предвид, че ако отпечатването на хартия като процес отпадне, ще можете значително да намалите разходите. Така че няма да е толкова скъпо да се произвеждат качествени новини.

 

Петер Кропш, изпълнителен директор на DPA, Германия и президент на EANA:

Трябва да си там, където е аудиторията

Смятам, че докладите за свободата на медиите са надеждни. Има примери на държави, които слизат надолу по скалата, и такива, които се движат нагоре. Мисля, че най-ценно и би имало добър ефект, ако виждате, че падате надолу, и вземете мерки за подобряване на това.

Аз съм социолог, а ние социолозите знаем, че начинът, по който анкетите и оценките се дават в докладите, зависят много от методите, които се прилагат.

Бил съм в България няколко пъти, мисля, че за пръв път дойдох преди около 20 години, и виждам много голям напредък като цяло в страната. Смятам, че България има още път, който да извърви, има много шансове и те са добри. За мен обаче, дали имаш система от свободни и независими медии, винаги е крайъгълен камък за развитието.

Хубавото на този конгрес е, че всички говорят много открито за проблемите. Ситуацията в медиите, независимостта им, бива отнемана в много точки на света, затова да има среща, която поставя за цел да се решават тези проблеми, е изключително важно.

Вестниците се намират в много тежко положение на трансформация, защото навсякъде по света губят младата аудитория заради дигиталната епоха и новите източници и канали, които тя предоставя. Не съм привърженик на идеята, че вестниците ще изчезнат в следващите 10 години, но те трябва да използват всички канали. Според едно скорошно проучване младите се информират все повече от инстаграм, така че с новините си трябва да бъдеш там, където са читателите ти. Това е главната задача.

 

Джордж Пенинтаекс, генерален директор на Кипърската информационна агенция (CAN) и генерален секретар на Асоциацията на информационните агенции от Средиземноморския регион (AMAN):

Ролята на журналистите е ключова

Чухме критика от Клайв Маршал, Изпълнителен директор на Press Association, Великобритания и Президент на Световния съвет на информационните агенции, който изтъкна състоянието на медийната среда в България.

Разбира се, в полза на свободата на словото и в свободата на изразяването, журналистите трябва да се борят и да протестират за правата си, изисквайки тази свобода от различните власти. Защото всъщност това представлява истинската демокрация. Задължение е на пресата и на журналистите да изискват свободата на медиите, в противен случай няма да могат да служат на хората. Защото все пак журналистите са пресечната точка на властите и обикновения човек. Журналистите трябва да служат на народа, а властите трябва да се вслушват в хората. В Кипър нямаме проблем със свободата на словото, всъщност пресата може да контролира властите, критикувайки ги. Това е добре, защото в противен случай нивото на властта няма да се подобрява. Мисля, че ролята, която журналистите трябва да изиграят като връзка, е ключова. Една от темите на конгреса в София е фалшивите новини, което всъщност не е нов феномен.

По мое мнение фалшивите новини от векове насам са навсякъде. Фалшивите новини, обаче, не са проблем заради журналистите, информационните агенции, телевизиите или печата, а заради социалните медии. Това е истинският проблем, защото всеки е в социалните медии и лесно може да се предават всякакви лъжи. Тук информационните агенции трябва да изиграят голяма роля, използвайки новини, заслужаващи доверие, защото това е ответният удар на фалшивите новини.

 

Президентът Румен Радев:

Разрушителният ефект на фалшивите новини е по-голям от този на ракетите

Банов: Неверните вести смачкват демокрацията

„Днес истината често се дави в море от фалшиви новини. Бързината взема превес над достоверността. Думите губят битката с образа. Наемат се армии от полуграмотни тролове, за да се дискредитират идеи и личности. А разрушителният ефект на информацията може вече да бъде по-голям и от този на бомбите и ракетите”. Това заяви президентът Румен Радев в словото си при откриването на Шестия световен конгрес на информационните агенции. По думите му дигиталните алгоритми все по-често формират нашата ценностна система, оформят все повече моделите на обществени отношения, форматират нашето съзнание и мисловните и културни кодове на човечеството.

„Осигуряването на достъпна, навременна и обективна информация, свободна от цензура и автоцензура, е голямата мисия на информационните агенции”, смята Радев. Според него темата за бъдещето на новините всъщност е темата за бъдещето на човечеството, защото ние вече не можем да си представим нашето всекидневие без бурното развитие на технологиите и без все по-динамичния информационен поток, в който живеем.

Държавният глава каза, че дигитализацията вече е променила представите за света, защото днес информацията е най-изобилната, но и най-дефицитната стока - залива ни отвсякъде, но в същото време често изпитваме остър дефицит от навременна, обективна и достоверна информация.

„Растящите финансови проблеми пред професионалните агенции и медии водят до политически и икономически зависимости и до подкопаване на професионалните и етичните стандарти”, посочи президентът.

На откриването на световния конгрес беше и министърът на културата Боил Банов. „Има нещо, което смачква демокрацията - фалшивите новини. Те съсипват демокрацията, а тя е свобода на духа. Вие сте хората, които отстояват нашата свобода”, обърна се министър Банов към журналистите в залата.