Георгия Рачева създава 15 различни форми от дърво, смола, арматура и...вратовръзки

Нестандартна изложба, която по уникален начин среща две изкуства – модата и архитектурата, събра много ценители и любопитни посетители в НДК снощи. В Мраморното фоайе бе представена експозицията „Мъжката сила“, която създава невиждана хармония между бетон, арматура, дърво, смола и...вратовръзки.

Авторът на изложбата Георгия Рачева е архитект по професия и дизайнер на мъжки аксесоари - вратовръзки и папийонки. Вдъхновена от работата си на строителния обект, тя решава да направи един експеримент с колаборацията на бетона и вратовръзката. Идеята прераства с добавянето и на други материали, използвани в строителството - дърво, смола и арматура.

„Направих един експеримент – излях бетона в кофраж и реших, че ще е много интересно, ако вкарам модния аксесоар вратовръзката. Получи се любопитно и различно. Понеже резултатът ми хареса, реших, че е добре тази идея да се доразработи, да се добавят и други материали – арматура, смола, все твърди, които съчетават много голяма сила. Концепцията се върти именно около силата, която носят тези елементи, в комбинация с аксесоар, символ на мъжеството и мъжката сила“, разказа пред „Труд“ Георгия Рачева.

Мъжката сила събира 15 различни форми, които могат да бъдат възприети като скулптори, арт инсталации или картини.

Георгия Рачева създава своята фирма за вратовръзки и папионки преди повече от две години. За нея това е странично занимание, което й носи разнообразие. В работата си се занимава с проектиране и в момента е част от един обект с много голяма обществена цел – първият в България възстановителен център за деца с онкохематологични заболявания. Казва, че именно каузата я вдъхновява да твори. Засега не продава произведенията си и целта й не е печалбата

„Съвсем умишлено избягах от комерсиалната, търговската цел да ги продавам. Бих искала да бъде само едно наблюдаване на изкуство“, казва Георгия. Вече има нови идеи за нови концепции, които разработва – определя ги като по-разчупени и различни от общоприетото, съчетавайки едно изкуство с друго.